Всеки десети българин няма нито една книга вкъщи
Над една трета от българите не са прочели нито една книга през 2021 година Това демонстрират резултатите от националното представително изследване за настройките към четенето, които бяха показани в Международния ден на грамотността 8 септември от асоциация „ Българска книга “. Изследването е направено от „ Алфа рисърч “ с поддръжката на народен фонд „ Култура “ и е осъществено през ноември и декември 2021 година 37,8 % от участниците в него са дали отговор, че не са прочели нито една книга през предходната година, а единствено 5,1 % са прочели над 30 книжни заглавия за същия интервал.
Читателските настройки са свързани с притежанието на домашна библиотека, считат от АБК. Според данните от изследването всеки пети българин има от нула до 10 книги у дома. Близо 10 % от всички интервюирани признават, че нямат нито един том в дома си.
Сред факторите за възходящия дял на нечетящите българи е и по-трудният достъп до литература в дребните обитаеми места, разяснява Десислава Алексиева, ръководител на управителния съвет на АБК. Според нея би трябвало да има национална тактика за поощряване на четенето, която да включва приемане на Закон за книгата, унищожаване на налога върху добавената стойност за книгите и други
В същото време проучването регистрира, че ползата към актуалната българска прозаичност, белетристика и лирика през последните седем години е повишен двойно. „ Виждаме, че читателите се въздействат доста мощно от рекомендациите на другар и от известността на създателя и неговото показване. Хората желаят да обсъдят нещо, за което се приказва “, акцентира Гергана Димитрова от „ Алфа рисърч “. „ Нашите сътрудници издатели от години работят за това да издават български създатели. И има доста издателства, които в действителност се специализираха в това, когато то беше извънредно бутиково и непопулярно. Благодарение на техните старания ние през днешния ден имаме толкоз издадени български създатели и ползата към новата българска литература е извънредно висок “, изяснява Десислава Алексиева.
Все повече нараства и четенето в цифрова среда. През 2014 година 67 на 100 от респондентите в сходно изследване показват, че четат преобладаващо на хартия, до момента в който 36,7 на 100 употребяват други формати. През 2021 година хората, които четат най-вече на хартия, съставляват 52 % от интервюираните, а 46,8 % употребяват други формати. До седем години най-много наклонността ще бъде обърната в интерес на цифровото четене, считат специалистите.
Читателските настройки са свързани с притежанието на домашна библиотека, считат от АБК. Според данните от изследването всеки пети българин има от нула до 10 книги у дома. Близо 10 % от всички интервюирани признават, че нямат нито един том в дома си.
Сред факторите за възходящия дял на нечетящите българи е и по-трудният достъп до литература в дребните обитаеми места, разяснява Десислава Алексиева, ръководител на управителния съвет на АБК. Според нея би трябвало да има национална тактика за поощряване на четенето, която да включва приемане на Закон за книгата, унищожаване на налога върху добавената стойност за книгите и други
В същото време проучването регистрира, че ползата към актуалната българска прозаичност, белетристика и лирика през последните седем години е повишен двойно. „ Виждаме, че читателите се въздействат доста мощно от рекомендациите на другар и от известността на създателя и неговото показване. Хората желаят да обсъдят нещо, за което се приказва “, акцентира Гергана Димитрова от „ Алфа рисърч “. „ Нашите сътрудници издатели от години работят за това да издават български създатели. И има доста издателства, които в действителност се специализираха в това, когато то беше извънредно бутиково и непопулярно. Благодарение на техните старания ние през днешния ден имаме толкоз издадени български създатели и ползата към новата българска литература е извънредно висок “, изяснява Десислава Алексиева.
Все повече нараства и четенето в цифрова среда. През 2014 година 67 на 100 от респондентите в сходно изследване показват, че четат преобладаващо на хартия, до момента в който 36,7 на 100 употребяват други формати. През 2021 година хората, които четат най-вече на хартия, съставляват 52 % от интервюираните, а 46,8 % употребяват други формати. До седем години най-много наклонността ще бъде обърната в интерес на цифровото четене, считат специалистите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ