Хиляди слагат край на живота си: защо в Индия се самоубиват толкова много работници в земеделието?
Над 600 фермери в региона Маратвада в индийския щат Махаращра са се самоубили през първите осем месеца на 2022 година. Това сочат формалните данни. Като съществена причина са посочени дъждовете и вредите върху хиляди хектари обработваема земя. Някои специалисти считат, че самоубийствата са даже още повече.
Почти несъмнено е, че броят им тази година ще надвиши миналогодишния - през 2021 завършек на живота си сложиха 805 фермери в осемте окръга на Маратвада, макар че тогава две следващи локални държавни управления опростиха земеделските заеми.
" Секторът е обзет от беднотия и неустановеност "
Около 65% от популацията в този регион е подвластно от земеделието. Изменението на климата обаче оказва фрапантно влияние върху производството на разнообразни култури и в този момент доста от производителите заплащат цената.
" Секторът на селското стопанство е обзет от беднотия и неустановеност ", споделя пред Дъждовни води Джогиндер Сингх, водач на аграрни синдикат. " Смъртните случаи са отражение на извънредно нежния темперамент на земеделските общности и множеството рецесии, които ги засегнаха. "
Тази година рисковите порои в Махаращра повредиха посеви на повърхност от към 800 хиляди хектара и засегнаха фермери в 24 окръга, най-много в регионите Маратвада и Видарбха. Според локалните управляващи са нанесени съществени вреди на ориза, царевицата, соята, памука, граха и бананите.
Ръст на самоубийствата с 30%
Но и доста от елементарните служащи по полетата поставят завършек на живота си. Според формалната статистика в Индия, през 2021 година общо 5563 служащи в селското стопанство са се самоубили, а това съставлява растеж от 9 % спрямо 2020 година и 29 % растеж спрямо 2019 година. Най-много самоубийства са регистрирани в региона Махаращра (1424), следван от щатите Карнатака (999) и Андхра Прадеш (584).
" Необяснимо е, че самоубийствата на фермери се усилват всяка година, изключително в регионите, където се отглежда памук ", споделя пред Дъждовни води Индра Шекхар Сингх, самостоятелен специалист по земеделската политика. " Провалените реколти, растящите разноски за първични материали и ниските пазарни цени постоянно вкарват земеделските производители в клопката на задълженията. Земеделските производители към момента не са се възстановили изцяло и от локдауните. "
Експертите споделят, че посредством дотации държавното управление може да помогне на земеделците да диверсифицират продукцията си и да преминат от консумиращи вода култури като памук и захарна тръстика към по-нови и щадящи климата артикули като просо, бобови растения и маслодайни култури. По този метод могат както да бъдат подкрепени производителите, по този начин и да се лимитират вредите от климатичните промени и да се подсигурява задоволително вода в сухите райони. Проблемите се усложняват от неналичието на поддръжка от страна на банките, изключително в изискванията на тежки климатични условия и несигурни пазари. " Поради това земеделските производители са принудени да се обръщат към локални лихвари, които изискват доста по-високи лихви ", споделя Сингх.
Над 50% от индийците са подвластни от земеделието
Над 50 % от популацията на Индия се препитава посредством земеделие. Милиони фермери са притиснати от сриващите се цени на техните артикули и увеличението на разноските за превоз и предпазване.
Организации на земеделските производители показват, че държавното управление дефинира пазарните цени. Те настояват, че то не съблюдава минималната цена за подкрепяне - цената, на която държавното управление би трябвало да изкупи съответната просвета от земеделските производители, в случай че пазарната цена падне под нея.
" Изменението на климата е последният гвоздей в ковчега "
Кетки Сингх, заместник-председател на женското крило на съсловната организация Бхартия Кисан, твърди, че доста от продажбите не покриват даже индустриалните разноски, което води до големи загуби за фермерите.
" Изменението на климата се оказа последният гвоздей в ковчега, защото води до увеличение на несигурността, обвързвана с така и така несигурната мусонна система, надлежно и несигурното земеделско произвеждане ", споделя Кетки пред Дъждовни води. " Можете ли да си визиите, че близо 30 индивида в земеделския бранш се самоубиват всеки ден? ", пита тя.
Автор: Мурали Кришнан
Почти несъмнено е, че броят им тази година ще надвиши миналогодишния - през 2021 завършек на живота си сложиха 805 фермери в осемте окръга на Маратвада, макар че тогава две следващи локални държавни управления опростиха земеделските заеми.
" Секторът е обзет от беднотия и неустановеност "
Около 65% от популацията в този регион е подвластно от земеделието. Изменението на климата обаче оказва фрапантно влияние върху производството на разнообразни култури и в този момент доста от производителите заплащат цената.
" Секторът на селското стопанство е обзет от беднотия и неустановеност ", споделя пред Дъждовни води Джогиндер Сингх, водач на аграрни синдикат. " Смъртните случаи са отражение на извънредно нежния темперамент на земеделските общности и множеството рецесии, които ги засегнаха. "
Тази година рисковите порои в Махаращра повредиха посеви на повърхност от към 800 хиляди хектара и засегнаха фермери в 24 окръга, най-много в регионите Маратвада и Видарбха. Според локалните управляващи са нанесени съществени вреди на ориза, царевицата, соята, памука, граха и бананите.
Ръст на самоубийствата с 30%
Но и доста от елементарните служащи по полетата поставят завършек на живота си. Според формалната статистика в Индия, през 2021 година общо 5563 служащи в селското стопанство са се самоубили, а това съставлява растеж от 9 % спрямо 2020 година и 29 % растеж спрямо 2019 година. Най-много самоубийства са регистрирани в региона Махаращра (1424), следван от щатите Карнатака (999) и Андхра Прадеш (584).
" Необяснимо е, че самоубийствата на фермери се усилват всяка година, изключително в регионите, където се отглежда памук ", споделя пред Дъждовни води Индра Шекхар Сингх, самостоятелен специалист по земеделската политика. " Провалените реколти, растящите разноски за първични материали и ниските пазарни цени постоянно вкарват земеделските производители в клопката на задълженията. Земеделските производители към момента не са се възстановили изцяло и от локдауните. "
Експертите споделят, че посредством дотации държавното управление може да помогне на земеделците да диверсифицират продукцията си и да преминат от консумиращи вода култури като памук и захарна тръстика към по-нови и щадящи климата артикули като просо, бобови растения и маслодайни култури. По този метод могат както да бъдат подкрепени производителите, по този начин и да се лимитират вредите от климатичните промени и да се подсигурява задоволително вода в сухите райони. Проблемите се усложняват от неналичието на поддръжка от страна на банките, изключително в изискванията на тежки климатични условия и несигурни пазари. " Поради това земеделските производители са принудени да се обръщат към локални лихвари, които изискват доста по-високи лихви ", споделя Сингх.
Над 50% от индийците са подвластни от земеделието
Над 50 % от популацията на Индия се препитава посредством земеделие. Милиони фермери са притиснати от сриващите се цени на техните артикули и увеличението на разноските за превоз и предпазване.
Организации на земеделските производители показват, че държавното управление дефинира пазарните цени. Те настояват, че то не съблюдава минималната цена за подкрепяне - цената, на която държавното управление би трябвало да изкупи съответната просвета от земеделските производители, в случай че пазарната цена падне под нея.
" Изменението на климата е последният гвоздей в ковчега "
Кетки Сингх, заместник-председател на женското крило на съсловната организация Бхартия Кисан, твърди, че доста от продажбите не покриват даже индустриалните разноски, което води до големи загуби за фермерите.
" Изменението на климата се оказа последният гвоздей в ковчега, защото води до увеличение на несигурността, обвързвана с така и така несигурната мусонна система, надлежно и несигурното земеделско произвеждане ", споделя Кетки пред Дъждовни води. " Можете ли да си визиите, че близо 30 индивида в земеделския бранш се самоубиват всеки ден? ", пита тя.
Автор: Мурали Кришнан
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ