Половината българи нехаят за коронавируса
Над 52% от българите считат, че коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип, 21 на 100 пък дефинират новата болест като смъртоносно рискова за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали. Това сочи привикване на " Галъп интернешънъл ", направено в края на октомври.
24,3% намират, че „ Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.
Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха в годината. Винаги надделяваше междинното усещане, само че с разнообразни нюанси. Например, първоначално суматохата набъбна, с цел да почне след това последователно да спада и да стигне ниски равнища през лятото. Сега обаче още веднъж демонстрира признаци на растеж. Спокойната реакция пък е в най-високото си равнище от началото на пролетта насам. Междинната реакция в този момент остава с най-голям дял всред трите варианти, само че сякаш е в най-ниските си равнища от началото на пандемията изобщо, се показва в изследването.
Относно рестриктивните мерки, въвеждани поради пандемията и възходящия брой инфектирани има превес на тези, които считат, че те са нужни.
42,5% признават, че им е писнало от всевъзможни ограничавания. Мнозинство от 54,8% не одобряват сходна позиция. Известен дял се двоумят.
50,6% приема, че маските обезпечават добра отбрана. 45,7% са на противоположното мнение, а има и прочут дял колебаещи се. В общи линии, българите очевидно демонстрират схващане към ограниченията и нуждата от тяхното съзнателно съблюдаване, само че очевидно проличава, че немалки дялове избират да имат вяра и в различни истории.
Мненията са съвсем равно разграничени и по въпроса дали са нужни още веднъж твърди ограничаващи ограничения. Ако при предходния скок, през лятото, към 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, в този момент отговорите са в съответствие 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% изцяло съгласни) против 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% изцяло несъгласни). Въпреки тази наклонност и растежа на новите случаи обаче, ясно болшинство в поддръжка на нови ограничения липсва – за разлика от настроенията напролет, когато по доста критерии личеше сериозна социална подготвеност за повече ограничение.
На границата на октомври и ноември общо 44,5% са изцяло съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или изцяло несъгласни (28,4%). През пролетта делът на позитивните оценки беше минал и 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който на всички места по света накара хората да не помнят политическите разлики, както и в последна сметка на относително ниския брой регистрирани в България случаи. През лятото обаче, с новия растеж на случаи, имаше и разколебаване в оценката. С решителния растеж през есента, а и евентуално с новия политически подтекст от лятото насам, оценките са по-ниски.
24,3% намират, че „ Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.
Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха в годината. Винаги надделяваше междинното усещане, само че с разнообразни нюанси. Например, първоначално суматохата набъбна, с цел да почне след това последователно да спада и да стигне ниски равнища през лятото. Сега обаче още веднъж демонстрира признаци на растеж. Спокойната реакция пък е в най-високото си равнище от началото на пролетта насам. Междинната реакция в този момент остава с най-голям дял всред трите варианти, само че сякаш е в най-ниските си равнища от началото на пандемията изобщо, се показва в изследването.
Относно рестриктивните мерки, въвеждани поради пандемията и възходящия брой инфектирани има превес на тези, които считат, че те са нужни.
42,5% признават, че им е писнало от всевъзможни ограничавания. Мнозинство от 54,8% не одобряват сходна позиция. Известен дял се двоумят.
50,6% приема, че маските обезпечават добра отбрана. 45,7% са на противоположното мнение, а има и прочут дял колебаещи се. В общи линии, българите очевидно демонстрират схващане към ограниченията и нуждата от тяхното съзнателно съблюдаване, само че очевидно проличава, че немалки дялове избират да имат вяра и в различни истории.
Мненията са съвсем равно разграничени и по въпроса дали са нужни още веднъж твърди ограничаващи ограничения. Ако при предходния скок, през лятото, към 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, в този момент отговорите са в съответствие 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% изцяло съгласни) против 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% изцяло несъгласни). Въпреки тази наклонност и растежа на новите случаи обаче, ясно болшинство в поддръжка на нови ограничения липсва – за разлика от настроенията напролет, когато по доста критерии личеше сериозна социална подготвеност за повече ограничение.
На границата на октомври и ноември общо 44,5% са изцяло съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или изцяло несъгласни (28,4%). През пролетта делът на позитивните оценки беше минал и 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който на всички места по света накара хората да не помнят политическите разлики, както и в последна сметка на относително ниския брой регистрирани в България случаи. През лятото обаче, с новия растеж на случаи, имаше и разколебаване в оценката. С решителния растеж през есента, а и евентуално с новия политически подтекст от лятото насам, оценките са по-ниски.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ