Над 40% от журналистите оценяват свободата на словото у нас като лоша
Над 40% от публицистите у нас правят оценка свободата на словото в България като " неприятна ", а близо 30% като " доста неприятна ". Това сочат резултатите от четвъртото тематично онлайн проучване за свободата на словото от Асоциацията на европейските журналисти-България. Тази година то е под мотото " Журналистика без напън ". Днес бе показан и отчет за изискванията на труд и развиването на журналистическата специалност, направен взаимно с екип на Фондация " Медийна народна власт ".
" Голямото завръщане на политическия напън " - по този начин над 200 публицисти, взели участие в изследването, усещат медийната среда през 2017 година. Двама от всеки трима декларират, че знаят за случаи на оказван напън върху техен сътрудник. А 92 % имат вяра, че намесата върху работата на публицистите е постоянно срещано събитие.
Илия Вълков - публицист и член на АЕЖ-България: Основен воин са още веднъж политиците, които съгласно участниците в анкетата имат най-голямо въздействие в установяване на медийния дневен ред.
За огромно страдание все по-често публицистите са подлагани на разнообразни форми на напън - и външен, и вътрешен напън.
Заплахи, изнудване, разпространяване на клюки - по този начин, съгласно проучването, политици, държавни и общински институции повлияват на публицистичните решения. Следствие от това е автоцензурата.
Орлин Спасов - Фондация " Медийна народна власт ": Дори няма потребност някой да им споделя какво да пишат, те както сами споделят - ние си знаем по какъв начин да реагираме в една или друга обстановка.
Независимата публицистика е значима за обществото и следва да бъде подкрепена.
Илия Вълков - публицист и член на АЕЖ-България: Идеята е да обърнем внимание на проблемите в медиите като публични проблеми, тъй като те са част от общото ни схващане за това дали желаеме да живеем в демократично общество.Орлин Спасов - Фондация " Медийна народна власт ": Има медии, които са релативно самостоятелни, като такива ние виждаме на първо място публичните медии през последните години, които се оказаха въпреки всичко един остров, в който политическите въздействия, не проникват с такава мощ, както в множеството частни медии.
За поредна година монополизирането на медийната среда и непрозрачната благосъстоятелност са откроени като най-проблемните сфери от интервюираните публицисти.
" Голямото завръщане на политическия напън " - по този начин над 200 публицисти, взели участие в изследването, усещат медийната среда през 2017 година. Двама от всеки трима декларират, че знаят за случаи на оказван напън върху техен сътрудник. А 92 % имат вяра, че намесата върху работата на публицистите е постоянно срещано събитие.
Илия Вълков - публицист и член на АЕЖ-България: Основен воин са още веднъж политиците, които съгласно участниците в анкетата имат най-голямо въздействие в установяване на медийния дневен ред.
За огромно страдание все по-често публицистите са подлагани на разнообразни форми на напън - и външен, и вътрешен напън.
Заплахи, изнудване, разпространяване на клюки - по този начин, съгласно проучването, политици, държавни и общински институции повлияват на публицистичните решения. Следствие от това е автоцензурата.
Орлин Спасов - Фондация " Медийна народна власт ": Дори няма потребност някой да им споделя какво да пишат, те както сами споделят - ние си знаем по какъв начин да реагираме в една или друга обстановка.
Независимата публицистика е значима за обществото и следва да бъде подкрепена.
Илия Вълков - публицист и член на АЕЖ-България: Идеята е да обърнем внимание на проблемите в медиите като публични проблеми, тъй като те са част от общото ни схващане за това дали желаеме да живеем в демократично общество.Орлин Спасов - Фондация " Медийна народна власт ": Има медии, които са релативно самостоятелни, като такива ние виждаме на първо място публичните медии през последните години, които се оказаха въпреки всичко един остров, в който политическите въздействия, не проникват с такава мощ, както в множеството частни медии.
За поредна година монополизирането на медийната среда и непрозрачната благосъстоятелност са откроени като най-проблемните сфери от интервюираните публицисти.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ