Над 25 000 тона отпадъци от предпазни средства срещу COVID-19 плават в океаните
Над 25 000 тона боклуци от защитни средства против COVID-19 и други типове пластмасови боклуци плават в океаните. Това демонстрира проучване на Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография " Скрипс " към Калифорнийския университет в Сан Диего.
По-голямата част от пластмасата, обвързвана с COVID-19, идва от медицински боклуци, генерирани от лечебните заведения, демонстрират данните.
Проблемът с всеобщото замърсяване на околната среда с употребявани маски, ръкавици и бутилки с антисептици съставлява забележителна опасност за биосферата в международен мащаб. Ако не се изхвърлят вярно, всички тези субстанции могат да обхванат в реките и в последна сметка да попаднат в международния океан.
" Пластмасовите боклуци нанасят щета на морските жители и се трансфораха в главен световен екологичен проблем. Неотдавнашната пандемия от COVID-19 докара до нараснало търсене на пластмаса за еднократна приложимост, което ускори натиска върху този към този момент неконтролируем проблем, " написа в отчета.
Изследователите настояват, че работата им акцентира " един дългогодишен проблем за океанската среда и се натрупва основно по плажовете и крайбрежните седименти ".
Според изследването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат надлежно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е непретенциозен.
Изследователите съпоставят броя на случаите на новия ковид с количеството на обвързваните с COVID-19 пластмасови боклуци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани боклуци - 46,3% от международните пластмасови боклуци, свързани с пандемията, като в същото време е с общо 31,2% от международните случаи на COVID-19, след Северна и Латинска Америка, които са с по 47,6%.
Според създателите това отразява по-слабата степен на ръководство на медицинските боклуци в доста разрастващи се страни, в това число Индия и Китай, спрямо индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с огромен брой случаи на зараза.
Прогнозите са, че по-голямата част от пластмасовите боклуци в океаните евентуално ще се утаят по плажовете и дъното в границите на три до четири години. А по-малка част от тях ще отидат в открития океан, където в последна сметка ще попаднат в клопката на центровете на океанските басейни или субтропичните големи системи от въртящи се течения във всеки от петте огромни океана. Според откривателите Северният ледовит океан е " задънена улица " за пластмасовите боклуци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.
Авторите се застъпват за по-добро ръководство на медицинските боклуци в епицентровете, изключително в разрастващите се страни, за битка с притока на пластмасови боклуци в океаните. Те също по този начин приканват за по-широко разпространение на въздействието на персоналните защитни средства и други пластмасови произведения върху околната среда, както и за създаване на други екологично чисти материали.
По-голямата част от пластмасата, обвързвана с COVID-19, идва от медицински боклуци, генерирани от лечебните заведения, демонстрират данните.
Проблемът с всеобщото замърсяване на околната среда с употребявани маски, ръкавици и бутилки с антисептици съставлява забележителна опасност за биосферата в международен мащаб. Ако не се изхвърлят вярно, всички тези субстанции могат да обхванат в реките и в последна сметка да попаднат в международния океан.
" Пластмасовите боклуци нанасят щета на морските жители и се трансфораха в главен световен екологичен проблем. Неотдавнашната пандемия от COVID-19 докара до нараснало търсене на пластмаса за еднократна приложимост, което ускори натиска върху този към този момент неконтролируем проблем, " написа в отчета.
Изследователите настояват, че работата им акцентира " един дългогодишен проблем за океанската среда и се натрупва основно по плажовете и крайбрежните седименти ".
Според изследването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат надлежно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е непретенциозен.
Изследователите съпоставят броя на случаите на новия ковид с количеството на обвързваните с COVID-19 пластмасови боклуци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани боклуци - 46,3% от международните пластмасови боклуци, свързани с пандемията, като в същото време е с общо 31,2% от международните случаи на COVID-19, след Северна и Латинска Америка, които са с по 47,6%.
Според създателите това отразява по-слабата степен на ръководство на медицинските боклуци в доста разрастващи се страни, в това число Индия и Китай, спрямо индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с огромен брой случаи на зараза.
Прогнозите са, че по-голямата част от пластмасовите боклуци в океаните евентуално ще се утаят по плажовете и дъното в границите на три до четири години. А по-малка част от тях ще отидат в открития океан, където в последна сметка ще попаднат в клопката на центровете на океанските басейни или субтропичните големи системи от въртящи се течения във всеки от петте огромни океана. Според откривателите Северният ледовит океан е " задънена улица " за пластмасовите боклуци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.
Авторите се застъпват за по-добро ръководство на медицинските боклуци в епицентровете, изключително в разрастващите се страни, за битка с притока на пластмасови боклуци в океаните. Те също по този начин приканват за по-широко разпространение на въздействието на персоналните защитни средства и други пластмасови произведения върху околната среда, както и за създаване на други екологично чисти материали.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ