Мърквичка рисува шадравана на Махмуд II
Над 20 бани, доста чешми и шадравани имало в Пловдив сред петнадесети и двадесети век, повече от които към този момент са съборени.
Един надпис, защитаван до през днешния ден в експозицията на Историческия музей, е напът да разкрие неподозирани обстоятелства от това минало на Пловдив. Запазен в оригинал, преди време той красял фонтана пред Имарет джамия. Самият Мърквичка рисува въпросния шадраван в една от картините си - „ Пазар в Пловдив ” от 1885 година.
Текстът от надписа съставлява къса лирична поема, твърди археологът Румен Иванов. А неин създател е видният османски стихотворец Айътаблъ Хасан Челеби ефенди, прочут с псевдонима Айни. Именно Айни съчинил поемата, украсявала фонтана, строен по поръка на султан Махмуд II.
През 1885 година Мърквичка рисува една от най-колоритните си картини - „ Пазар в Пловдив ”. На нея се вижда огромен фонтан. „ Навремето той се намирал на площада, пред Имарет джамия. Старият площад през днешния ден може да се припознае в градинката зад Къщата с медальона на бул. „ Шести септември ”, посочи археологът. От шадравана от дълго време няма и спомен. Как е липсващ, не се знае, само че надписът евентуално е бил изписан върху него. Днес оригиналът му се пази в Историческия музей в Пловдив.
В средата на XV век османците преустройват съществено средновековния Филипопол - строят доста джамии и странноприемници. През XVI-XVII век Пловдив, тогава Филибе, бил пъстър с манифактури и дребни работилнички. В тях произвеждали боза, сладки, към 27 типа обувки, наричани пашмаци. Научили локалните да се къпят в хамами (в града имало най-малко 20 такива). А пасажерите отсядали в ханове, където гощавали и тях, и конете им, без пари, ако престоят им бил до три дни. Османците построили доста чешми и шадравани във Филибе. И всякога поставяли надпис, с цел да се знае кой и за какво е положил основите на градежа, изясняват археолозите Румен и Росен Иванови. До момента са открити 9 сходни надписа на чешми в Пловдив. Ала те са били доста повече, прецизират братята. Вероятно подобен е казусът и с надписа в Историческия музей. По-любопитно обаче е изписаното върху него обръщение:
Махмуд хан пусна да тече тази животворна вода,
о, жадни устни.
Течението на водата направи благополучен всеки човек,
и ти пий вода!
Красивата дата изрече прислужникът му Айни, запомних я:
Тази чешма направи другар всеки жаден,
и ти пий вода!
„ Интересното в тази ситуация е, че на втория ред е закодирана дата, от която съдим по кое време е бил издигнат фонтанът - към 1832-33 година Споменава се и името на тога на султана, написал поемата - Айни. Както е известно, това е бил псевдонимът на един от най-известните османски поети - Айътаблъ Хасан Челеби ефенди ”, описват откривателите. Айни бил роден в Анадола. Оттам се преселва в Истанбул и в далечната 1881 година е назначен за основен стихотворец в двора на султана, където преподава персийски и арабски език във Високата врата. Нашите археолози позволяват, че султан Махмуд II, управлявал Османската империя по същото време, му е поръчал особено да напише поемата за шадравана във Филибе.
Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя. Наричали го Реформатора и точно той трансформира войската, а през юни 1826 година ликвидира еничарския корпус. Управлението му бележи стабилизиране на империята, която преди възбраната на еничарите е отивала към разпад.
Във Филибе Махмуд II ремонтира Имарет джамия. И през днешния ден над входа е непокътнат огромен надпис, който документира този факт. След ремонта, построява и шадравана на площада пред джамията. Надпис от фонтана в двора на Имарет джамия пък оповестява: „ Махмуд II докарал вода, като зевзем (т.е. свещена) и трансформирал Филибе в същински парадайс ”. Вероятно тук се загатва за заслугите на османците във възобновяване на водоснабдяването на града.
Около 1000 години, откакто римският акведукт към този момент не функционирал, опустошен в VI век, филибелии пренасяли вода от река Марица и от кладенци. Старите документи показват, че Исмаил бей, беят на Марково, дава средства за възобновяване на акведукта на Коматевско шосе.
Единствен на Балканите: Фар на Чифте баня осветявал Марица
По времето на османците локалните се научили да се къпят в хамами. В града имало най-малко 20 такива, само че от тях са останали единствено три.
Най-старата била тъкмо върху Римския стадион до Джумая джамия. При разкопки археолозите разкрили топлото помещение с хипокауст от XIV век. Досущ по сходство на римските бани, които османците копирали и като вътрешно устройство.
Голям хамам (баня) имало и в днешното арт кварталче на Пловдив „ Капана ”. Ала най-атрактивна била сегашната Чифте баня от XV-XVI век. Наричали я Чифте (двойка), тъй като имала мъжко и женско поделение, а на покрива се виждал огромен фар. Той най-вероятно е регулирал придвижването по река Марица в мъгливо време и бил единственият сходен по нашите ширини - фар на покрива на остаряла баня.
В Хюнкяр хамам заседавал локалният парламент
След Освобождението италианецът Пиетро Монтани идва в Пловдив, с цел да преустрои една от многото огромни бани - Хюнкяр хамам. Първият основен проектант на Източна Румелия управлява преустройството и проектира нейната декоративна декорация.
След време Хюнкяр хамам (в превод Султанската баня, наричана и Царска баня) става краткотрайна заседателна зала на Областното заседание на Източна Румелия. В централното помещение имало места за 56 народни представители, специфични трибуни за министрите и дипломатите. Балконът побирал 150 души фенове, а върху купола били изрисувани 4 фигури - Правосъдието, Мирът, Силата и Законът. Постройката потърпевша съществено от Чирпанското земетресение и през 1930 година почнало разрушаването.
Един надпис, защитаван до през днешния ден в експозицията на Историческия музей, е напът да разкрие неподозирани обстоятелства от това минало на Пловдив. Запазен в оригинал, преди време той красял фонтана пред Имарет джамия. Самият Мърквичка рисува въпросния шадраван в една от картините си - „ Пазар в Пловдив ” от 1885 година.
Текстът от надписа съставлява къса лирична поема, твърди археологът Румен Иванов. А неин създател е видният османски стихотворец Айътаблъ Хасан Челеби ефенди, прочут с псевдонима Айни. Именно Айни съчинил поемата, украсявала фонтана, строен по поръка на султан Махмуд II.
През 1885 година Мърквичка рисува една от най-колоритните си картини - „ Пазар в Пловдив ”. На нея се вижда огромен фонтан. „ Навремето той се намирал на площада, пред Имарет джамия. Старият площад през днешния ден може да се припознае в градинката зад Къщата с медальона на бул. „ Шести септември ”, посочи археологът. От шадравана от дълго време няма и спомен. Как е липсващ, не се знае, само че надписът евентуално е бил изписан върху него. Днес оригиналът му се пази в Историческия музей в Пловдив.
В средата на XV век османците преустройват съществено средновековния Филипопол - строят доста джамии и странноприемници. През XVI-XVII век Пловдив, тогава Филибе, бил пъстър с манифактури и дребни работилнички. В тях произвеждали боза, сладки, към 27 типа обувки, наричани пашмаци. Научили локалните да се къпят в хамами (в града имало най-малко 20 такива). А пасажерите отсядали в ханове, където гощавали и тях, и конете им, без пари, ако престоят им бил до три дни. Османците построили доста чешми и шадравани във Филибе. И всякога поставяли надпис, с цел да се знае кой и за какво е положил основите на градежа, изясняват археолозите Румен и Росен Иванови. До момента са открити 9 сходни надписа на чешми в Пловдив. Ала те са били доста повече, прецизират братята. Вероятно подобен е казусът и с надписа в Историческия музей. По-любопитно обаче е изписаното върху него обръщение:
Махмуд хан пусна да тече тази животворна вода,
о, жадни устни.
Течението на водата направи благополучен всеки човек,
и ти пий вода!
Красивата дата изрече прислужникът му Айни, запомних я:
Тази чешма направи другар всеки жаден,
и ти пий вода!
„ Интересното в тази ситуация е, че на втория ред е закодирана дата, от която съдим по кое време е бил издигнат фонтанът - към 1832-33 година Споменава се и името на тога на султана, написал поемата - Айни. Както е известно, това е бил псевдонимът на един от най-известните османски поети - Айътаблъ Хасан Челеби ефенди ”, описват откривателите. Айни бил роден в Анадола. Оттам се преселва в Истанбул и в далечната 1881 година е назначен за основен стихотворец в двора на султана, където преподава персийски и арабски език във Високата врата. Нашите археолози позволяват, че султан Махмуд II, управлявал Османската империя по същото време, му е поръчал особено да напише поемата за шадравана във Филибе.
Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя. Наричали го Реформатора и точно той трансформира войската, а през юни 1826 година ликвидира еничарския корпус. Управлението му бележи стабилизиране на империята, която преди възбраната на еничарите е отивала към разпад.
Във Филибе Махмуд II ремонтира Имарет джамия. И през днешния ден над входа е непокътнат огромен надпис, който документира този факт. След ремонта, построява и шадравана на площада пред джамията. Надпис от фонтана в двора на Имарет джамия пък оповестява: „ Махмуд II докарал вода, като зевзем (т.е. свещена) и трансформирал Филибе в същински парадайс ”. Вероятно тук се загатва за заслугите на османците във възобновяване на водоснабдяването на града.
Около 1000 години, откакто римският акведукт към този момент не функционирал, опустошен в VI век, филибелии пренасяли вода от река Марица и от кладенци. Старите документи показват, че Исмаил бей, беят на Марково, дава средства за възобновяване на акведукта на Коматевско шосе.
Единствен на Балканите: Фар на Чифте баня осветявал Марица
По времето на османците локалните се научили да се къпят в хамами. В града имало най-малко 20 такива, само че от тях са останали единствено три.
Най-старата била тъкмо върху Римския стадион до Джумая джамия. При разкопки археолозите разкрили топлото помещение с хипокауст от XIV век. Досущ по сходство на римските бани, които османците копирали и като вътрешно устройство.
Голям хамам (баня) имало и в днешното арт кварталче на Пловдив „ Капана ”. Ала най-атрактивна била сегашната Чифте баня от XV-XVI век. Наричали я Чифте (двойка), тъй като имала мъжко и женско поделение, а на покрива се виждал огромен фар. Той най-вероятно е регулирал придвижването по река Марица в мъгливо време и бил единственият сходен по нашите ширини - фар на покрива на остаряла баня.
В Хюнкяр хамам заседавал локалният парламент
След Освобождението италианецът Пиетро Монтани идва в Пловдив, с цел да преустрои една от многото огромни бани - Хюнкяр хамам. Първият основен проектант на Източна Румелия управлява преустройството и проектира нейната декоративна декорация.
След време Хюнкяр хамам (в превод Султанската баня, наричана и Царска баня) става краткотрайна заседателна зала на Областното заседание на Източна Румелия. В централното помещение имало места за 56 народни представители, специфични трибуни за министрите и дипломатите. Балконът побирал 150 души фенове, а върху купола били изрисувани 4 фигури - Правосъдието, Мирът, Силата и Законът. Постройката потърпевша съществено от Чирпанското земетресение и през 1930 година почнало разрушаването.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ