Фалшиви обяви за работа в социалните мрежи са най-честия капан за трудова експлоатация
Над 150 са жертвите на трафик на хора за 2022 година у нас, по данни на прокуратурата. Това са единствено докладваните случаи, по които тече досъдебно произвеждане. Какъв е действителният брой на жертвите остава мистерия, само че казусът с този тип модерно иго, не трябва да бъде подценяван. Експертите поучават да демонстрираме персонална зоркост и да не се доверяваме на обещания за бързи и лесни приходи. Но в случай че въпреки всичко попаднем в трудов капан, можем да потърсим помощ посредством Националната телефонна линия за битка с трафика на хора. Обажданията на телефон 080020100 са вероятни от всяка точка на България и Европейски Съюз, изцяло безвъзмездни и с обезпечена анонимност.
Експертите на линията оферират своето подпомагане и против един от най-разпространените способи за привличане на нови жертви на трафика на хора – подправените разгласи за работа, които откриваме в обществените мрежи. Те могат да ревизират достоверността им и да посъветват претендента за работа какви са вероятните скрити клопки в тях.
През предходната година на националната телефонна линия са регистрирани над 1000 позвънявания, от които 42 са били от жертви на трафик, научаваме от Моника Николова – шеф на Фондация „ А21 “, която ръководи денонощната Национална телефонна линия за битка с трафика на хора.
„ Хората, поискали да потърсят нов живот отвън страната, доста елементарно се хващат на разнообразни оферти за работа в строителството, в земеделието или някъде другаде. Изглежда им доста примамливо, защото заплатата от 1000-1500 евро им звучи като извънредно огромна сума. Те обаче постоянно не се замислят, че стандартът в съответната страна е напълно друг и в случай че за нас тези пари наподобяват доста, там не е по този начин, а разноските са доста по-големи – описа пред Радио България шефът на фондацията Моника Николова. – Следвайки „ фантазията си “ те попадат на хора, които ги твърдят, че могат да заминат незабавно, да работят и да получават посочената заплата. С идването си обаче са настанени в безчовечен условия, карани са да работят без почивки от заран до вечер, нямат достъп до света. Когато човек се усети, че нещо не е наред, той се пробва да си получи направените пари и да си тръгне. Оказва се обаче, че той към този момент се е трансформирал в дебитор на работодателите, тъй като те са го довели, заплатили са му билета, погрижили са се за храната и настаняването му. Сумата, която би трябвало да върне, нормално е голяма и няма по какъв начин да си тръгне, до момента в който не я изплати. “
Белег, по който може да разпознаем сходни обяви-капани е бързината, с която така наречен шеф влиза в контакт и опцията да заминем още на другия ден или същата седмица, защото билетът и настаняването ни, към този момент са обезпечени.
Моника ни споделя и още един от най-разпространените способи, които употребяват трафикантите, търсейки своята последваща жертва. Тя може да бъде от всевъзможен пол, вид и обществен статус:
„ Има такива попаднали в схемите за трафик на хора, за полова употреба, около своята любовна връзка. Социалните мрежи подготвят и разрешават трафиканта елементарно да откри своя последваща жертва. Установяват контакт, стартират да си приказват, да се ухажват, последователно той стартира да изолира момичето от близки, другари, да я управлява като е допустимо и да заживеят дружно. Ухажването някой път трае дълго време, последвано от време на време и от брак. След него той стартира да я експлоатира, изкарвайки я отвън страната с ангажимента, че ще работят в чужбина, ще съберат пари и още веднъж ще се върнат у нас, където ще живеят прелестен живот. “
В известния през последните седмици случай с обезобразеното от нейния другар момиче от Стара Загора, Моника Николова вижда белезите не толкоз на домашно принуждение, колкото на различен тип закононарушение – трафикът на хора за полова употреба.
„ Тук става дума за свирепост и мъчения, които са много невъзмутими и ни припомня на други случаи с жертви на трафик за полова употреба, по които сме работили. Те бяха грубо изтезавани с голям брой физически белези. Остават живи, само че съвсем заличени като стойностни хора – счита шефът на фондация „ А21 “. – Много постоянно това се прави и за заплашване на момичето, в случай че то е дръзнало да каже, че желае да си тръгне, тъй като не желае да прави тази работа. Следва жестокият побой, който да припомня на жертвата, че даже и да желае да се измъкне, това към този момент е невероятно. Нерядко подобен побой служи и за образец за другите девойки, които да знаят, че може да бъдат идващите, в случай че също са решили да избягат. “
Експертите на линията оферират своето подпомагане и против един от най-разпространените способи за привличане на нови жертви на трафика на хора – подправените разгласи за работа, които откриваме в обществените мрежи. Те могат да ревизират достоверността им и да посъветват претендента за работа какви са вероятните скрити клопки в тях.
През предходната година на националната телефонна линия са регистрирани над 1000 позвънявания, от които 42 са били от жертви на трафик, научаваме от Моника Николова – шеф на Фондация „ А21 “, която ръководи денонощната Национална телефонна линия за битка с трафика на хора.
„ Хората, поискали да потърсят нов живот отвън страната, доста елементарно се хващат на разнообразни оферти за работа в строителството, в земеделието или някъде другаде. Изглежда им доста примамливо, защото заплатата от 1000-1500 евро им звучи като извънредно огромна сума. Те обаче постоянно не се замислят, че стандартът в съответната страна е напълно друг и в случай че за нас тези пари наподобяват доста, там не е по този начин, а разноските са доста по-големи – описа пред Радио България шефът на фондацията Моника Николова. – Следвайки „ фантазията си “ те попадат на хора, които ги твърдят, че могат да заминат незабавно, да работят и да получават посочената заплата. С идването си обаче са настанени в безчовечен условия, карани са да работят без почивки от заран до вечер, нямат достъп до света. Когато човек се усети, че нещо не е наред, той се пробва да си получи направените пари и да си тръгне. Оказва се обаче, че той към този момент се е трансформирал в дебитор на работодателите, тъй като те са го довели, заплатили са му билета, погрижили са се за храната и настаняването му. Сумата, която би трябвало да върне, нормално е голяма и няма по какъв начин да си тръгне, до момента в който не я изплати. “
Белег, по който може да разпознаем сходни обяви-капани е бързината, с която така наречен шеф влиза в контакт и опцията да заминем още на другия ден или същата седмица, защото билетът и настаняването ни, към този момент са обезпечени.
Моника ни споделя и още един от най-разпространените способи, които употребяват трафикантите, търсейки своята последваща жертва. Тя може да бъде от всевъзможен пол, вид и обществен статус:
„ Има такива попаднали в схемите за трафик на хора, за полова употреба, около своята любовна връзка. Социалните мрежи подготвят и разрешават трафиканта елементарно да откри своя последваща жертва. Установяват контакт, стартират да си приказват, да се ухажват, последователно той стартира да изолира момичето от близки, другари, да я управлява като е допустимо и да заживеят дружно. Ухажването някой път трае дълго време, последвано от време на време и от брак. След него той стартира да я експлоатира, изкарвайки я отвън страната с ангажимента, че ще работят в чужбина, ще съберат пари и още веднъж ще се върнат у нас, където ще живеят прелестен живот. “
В известния през последните седмици случай с обезобразеното от нейния другар момиче от Стара Загора, Моника Николова вижда белезите не толкоз на домашно принуждение, колкото на различен тип закононарушение – трафикът на хора за полова употреба.
„ Тук става дума за свирепост и мъчения, които са много невъзмутими и ни припомня на други случаи с жертви на трафик за полова употреба, по които сме работили. Те бяха грубо изтезавани с голям брой физически белези. Остават живи, само че съвсем заличени като стойностни хора – счита шефът на фондация „ А21 “. – Много постоянно това се прави и за заплашване на момичето, в случай че то е дръзнало да каже, че желае да си тръгне, тъй като не желае да прави тази работа. Следва жестокият побой, който да припомня на жертвата, че даже и да желае да се измъкне, това към този момент е невероятно. Нерядко подобен побой служи и за образец за другите девойки, които да знаят, че може да бъдат идващите, в случай че също са решили да избягат. “
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ