Началникът на инфекциозното отделение в областната болница на Смолян д-р

Началникът на инфекциозното поделение в регионалната болница на Смолян доктор Румяна Карагяурова бе удостоена със званието „ Лекар на годината “ на национално равнище и притежател на почетния знак на Чиловата академия – посребрен. Отличието й бе присъдено от Районната лекарска гилдия в навечерието на 19-ти октомври, празникът на Свети Иван Рилски Чудотворец, Денят на българския доктор.
Сред сътрудниците си, пациентите и своите съграждани доктор Карагяурова е известна със своята пословична невзискателност, добрина и извънреден професионализъм.
От началото на пандемията тя настойчиво отхвърля изявленията не само заради скромността си, а и поради несъразмерната си претовареност. На празника обаче тя се съгласи да отговори на журналистически въпроси.  
Д-р Карагяурова, по какъв начин приехте удостояването ви за доктор на годината?
Благодарна съм доста, че са ме удостоили с тази премия. Това е оценка за дългогодишния ми труд, обаче я преценяме и като огромна отговорност. Поласкана съм, въпреки че не съм от хората, които обичат премиите.
Мина повече от половин година от началото на пандемията, чувствате ли се към този момент изтощена?
Естествено, излизали сме единствено за по пет дни в отпуска през този интервал. Колежката не може да остане сама дълго време, тъй като в действителност е доста натоварено. Искам тук да благодаря на целия екип на инфекциозното поделение, на всички сестри, санитари, на колежката. Сам човек нищо не може да направи, работи се в екип.
Какво научихте повече, което Ви е потребно в борбата с ковид?
Каквото е оповестено - всичко. В началото в действителност бяхме доста обезпокоени, тъй като не се знаеше нищо, нито имаш опит в лекуването. Беше ново заболяване. Постепенно свикнахме. Постоянно излизат нови неща, срещаме се с тях и към този момент по-спокойно го одобряваме.
Имахте ли софтуерно време да се подготвите, поради че в Смолян много бързо излязоха първите инфектирани?
Беше огромно терзание първоначално. Първите пристигнаха от Пампорово - един барман, а другият не знам какъв беше по специалност. За нас всичко беше ново. После последователно влязохме в крачка. Учихме се.
Как се сработихте, по какъв начин организирахте работата в екипа?
Персоналът е привикнал да работи в сходна конюнктура - с инфекциозно заболели. Веднага ни доставиха със защитни дрехи, ръкавици, маски, гащеризони, шлемове. Имахме всичко, с което да се предпазим.
Изпитвахте ли нужда от каквото и да било през тези осем месеца?
Не, постоянно сме били заредени със защитни средства. От отделението никой няма инфектиран, няма разболял се. Изследвали сме се няколко пъти. Ние си имаме привички, още като сме почнали работа в отделението. Хигиената постоянно е била преди всичко. Не ни е било мъчно да се предпазим.
Със защитните дрехи по какъв начин процедирате, по какъв брой часа изкарвате със скафандрите?
По цяла промяна изкарваме.
Как издържате на този призрачен сън?
Кошмар е в действителност, изключително лятото, тъй като беше доста топло. Сега казусът не е чак толкоз ужасно, тъй като е по-хладно времето.
Вашето виждане по какъв начин ще се развие обстановката с ковид?
Не мога да кажа. Аз не знам кой може да каже по какъв начин ще се развие това заболяване. Засега не му се вижда краят. Ние чакахме лятото да е по-спокойно. Е, имахме един къс интервал, може би седмица, в която нямахме заболели. И след това, като стартира отново в средата на юли и до момента няма прекъсване. Даже и повече. Важно е да отбележа, че с Ковид не одобряваме единствено в нашето поделение. В пулмологично поделение също одобряват, когато нямаме места. Сега в Златоградския регион има много болни, а по-тежките случаи идват в Смолян.
Горе-долу какъв брой пациента са минали през отделението ви?
Не мога да ви кажа тъкмо какъв брой са. От РЗИ могат да ви кажат.
От какво най-често се оплакват пациентите с ковид?
Температура, кашлица, изнемощялост - много изразена, безапетитие, затруднено дишане. Най-лошият симптом е задухът. Понякога са с липса на подушване - то е характерен симптом. 
Гледате и доста рентгенови фотоси, по какъв начин наподобява най-лошата картина, която сте виждали?
Като на облаци, на петна - бели. Те затуй му споделят като матово стъкло, когато го разказват рентгенолозите.
А по какъв начин преценявате протокола за лекуването, който е основан на национално равнище?
Спазваме го ненапълно, само че самостоятелно решаваме за всеки болен. Не може всички да бъдат под един шаблон. Просто болните имат и доста съпътстващи болести и с тях би трябвало да се съобразяваме.
Предвид, че Смолянска област е характерна с огромен % възрастно население, множеството хора в тежко положение ли идват?
Да, множеството са с съпътстващи болести. Много малко са тези, които нямат никакво съпътстващо заболяване. Почти всички имат. Най-често са диабетиците и тези със сърдечно-съдови болести. Те са най-податливи.
Най-малкият и най-възрастният пациент, които сте лекували?
Имахме едно бебе на 4 месеца и най-възрастният беше на 97 години от Борино – оздравели са и изписани.
Има ли профил на тези, които най-лесно минават болестта?
По-младите хора го минават най-лесно, без съпътстващи болести.
Начинът на живот, който води даден пациент и самото протичане - леко или тежко, има ли значение? Казваха, че тези, които пушат сякаш по-леко минавали?
Офталмологът доцент Александър Оскар е " Лекар на годината 2020 "
Офталмологът от Александровска болница доцент Александър Оскар е носителят на тазгодишния приз " Лекар на годината ". Престижните награди с...
Не, не. Такава връзка не сме открили. Те са множеството възрастни хора. Всички споделят: " Живеем сами ", обаче имат деца и внуци. Вероятно от там става заразяването.
И защото има значителен % хора, които споделят, че няма ковид, лекарят на годината, който е на първа линия какво ще им отговори?
Да дойдат един ден да поработят с нас, да видят дали има ковид.
Къде съгласно Вас бъркаме, с цел да е Смолянска област с толкоз висока заболеваемост?
Може би неспазването на противоепидемичните ограничения. Младите хора не пазят възрастните си родственици. Както тези баби и дядовци, които живеят сами, се разболяват, значи отнякъде идва болестта. Идват им околните, не поставят маски, не съблюдават хигиена и по този начин става заразяването.
(Използвани са въпроси и на други медии)