На здравите сили – парапет, на народа – чиста водаПри

На здравите сили – парапет, на народа – чиста вода

При някогашния министър-председател и сегашен съпредседател на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков реториката в никакъв случай не е била някаква особена мощ. Политическото му битие, отвън единствения в актуалната ни история сполучлив избор на съмнение против постоянно държавно управление, се трансформира в една дълга и доста мъчителна за слушане и осмисляне серия от езикови лапсуси. Като най-емблематични образци до този миг (Кирил Петков очевидно бяга маратон в тази дисциплина) могат да се посочат „ куролацията “, „ алангро “, „ истЕнско правораздаване “, „ да сложиме едни хора в прокуратурата “, „ обстановката е в доста неприятна обстановка “.

Последното попадение в тази поредност се случи на националното заседание на „ Демократи за мощна България “, където някогашният министър председател сподели, че „ това, което ще видите в този момент, ще е първа стъпка в един развой, който се споделя „ обединяване на положителните сили “. До напълно наскоро самият Петков говореше за „ здравите сили “, само че след последните информационни проблеми от страна на „ Продължаваме промяната “, някой очевидно го е посъветвал, че този израз има несъмнено историческо звучене и би трябвало да бъде сменен с напудреното „ положителните сили “, което всъщност не се отличава по наличие от инвестиции смисъл. Както беше посочено, самият израз „ здравите сили “ има съответно историческо значение – в предишното той се е употребявал за политически дейци и придвижвания, целящи да подчертаят, че избран строй (най-често демократичен) е декадентен и че техните политически обединения съставляват тези „ здрави сили “, които би трябвало да изведат страната към „ светлото бъдеще “. И има цяла нишка от събития с такива „ здрави сили “:

Най-ранните „ здрави сили “ са може би френските якобинци, които основават „ революционен арбитражен съд “ през март 1793 година и стартират да се борят против „ враговете на революцията “. С гнет. Срещу „ упадъчната контрареволюция “.

На 7 ноември 1917 година „ здравите сили “ на болшевиките вземат властта в Русия. И отварят вратите на тоталитарната страна и класовия гнет.

През 1933 година нацистите в Германия, други „ здрави сили “, вземат властта. И афишират завършек на „ упадъчната “ и демократична Ваймарска република. Започва нацистката тоталитарна власт, която ще възпламени Втората международна война.

На 9 септември 1944 година „ здравите сили “ на Отечествения фронт, воден от българските комунисти, правят прелом и вземат властта под дулата на танковете на Червената войска. А оттова – 45 години тоталитарно ръководство.

През 1979 година в Иран малко по-различни „ здрави сили “ вземат властта и откриват религиозна тирания. Която продължава и до през днешния ден.

През август 1991 година група представители на силовите ведомство на Съюз на съветските социалистически републики, видни „ здрави сили “ в руското общество се пробват да смъкват Михаил Горбачов от власт, да анулират „ перестройката “ и да завъртят колелото на историята обратно към времето на Сталин.

Всички гореизброени носят със себе си словосъчетанието „ здравите сили “.

Чудно обаче, дали от неналичието на исторически знание или незадоволително положително боравене с българския език, още веднъж стигаме до този следващ случай, в който Кирил Петков ще би трябвало да се изяснява за личното си боравене с думите. Разбира се, сред рекордната инфлация, цени на горивата и електрическата енергия, проблематичен държавен бюджет, абсурда с „ Джемкорп “, опитите за политическо преодоляване на самостоятелни органи е мъчно да се дефинира кои тъкмо са „ положителните сили “ и с кого тъкмо ще се сплотяват (може би с безконечния Атанас Атанасов, който настойчиво продължава да мълчи какво тъкмо е правил като прокурор в разбъркан регион по време на Възродителния процес). Но, да, несъмнено са „ здрави сили “ и изпълват със наличие един типично болшевишки блян към властта. Както е споделил поетът с „ кръв са вземали властта, с кръв ще я пуснат “.

В бъдещата „ здрава коалиция “ има много потомци на хора, които ще могат в исторически подтекст да изясняват какво тъкмо значи „ здравите сили “. Но, както е тръгнало в посока лозунги, то и последното ръководство в съвсем същия формат на тези коалиция приключи с „ за народа – чиста вода “. С доста студената вода, която всички изпиха след многочислените провали на някогашната „ смяна “, актуалните „ здраво-добри сили “. Лозунгът обаче претърпява уверена трансформация в този подтекст – той към този момент не звучи като „ на партията – честност, на народа – чиста вода “. Той към този момент е „ на здравите сили – парапет, на народа – чиста вода “. Защото и парапетът се оказа най-символният властови инструмент в това напълно скорошно ръководство. А за народа ще остане чашата с вода, която да изпие. С доста студената вода.