Започва Светлата седмица. Ето какво НЕ се прави ден по ден
На втория ден след Великден съгласно православната традиция стартира Светлата седмица - време, в което се популяризират светите апостоли и Света Богородица. Тази седмица е наситена и с момински празници, измежду които максимален е честването на Светлата или Празната сряда. Народът назовава тази седмица „ празна “, тъй като от самото начало не би трябвало да се работи.
Светлата седмица приключва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички. Тя се назовава още и Нова неделя, тъй като с нея стартира цикълът от недели, които загатват Христовото Възкресение.
Светлата седмица или Томината неделя е тясно обвързвана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал в това предсказание и изискал персонално да се увери, като допре раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и по този начин той самичък се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му елементарни. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се назовава Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.
Светли понеделник
На Светъл понеделник Православната Църква отдава паметна респект на делото и паметта на светите апостоли. В митологичната памет на българина денят е прочут като " разметни ", " разтурни " понеделник и се свърза със характерни обредни практики, касаещи бъдещото изобилие. Млади момчета, които са били коледари и са подготвени да встъпят в брачни взаимоотношения, образуват две ритуални дружинки и на поляна, отвън обитаемото място, провеждат съревнование с търкаляне на червени яйца.
Вярва се, че понеделниците по принцип са щастливи и късметлийски дни. Хората споделят: “Нов ден, нов шанс ” и по тази причина през този ден стартират нова работа, градеж на къща, стопанска сграда или друга постройка, или стартират да копаят бунар. В понеделник се влиза в нов дом, пали се за пръв път огън в ново огнище.
Хората споделят, че роденото в понеделник дете ще е късметлия.
Светли Вторник
На Светъл вторник Християнската Църква уважава живота и делото на архидякон Стефан и на свети деятел Андрей Първозвани.
Според националните обичаи момите още веднъж правят ритуала Ладуване.
Народът счита вторниците за неприятни дни. Този ден от седмицата е предназначен на пости и през него се съблюдава полово табу.
Мнозина имат вяра, че дамите, които кроят и шият облекла във вторник овдовяват, а на тези, които предат и тъкат – децата и житото на равнищата изгарят.
Не бива да се стартира нищо ново - нито нова работа, нито нов градеж.
За най-лоши се считат вторниците на Сирната и на Тодоровата седмица.
Светла Сряда
На Светла сряда Православната Църква засвидетелства почитта си към Пресвета Богородица. Обредното наличие на празника се характеризира с амбивалентна специфичност, водеща началото си от античния езически фетиш към живота, към Богинята-Майка и пораждащото начало. Едновременно с това се отдава ритуална респект и на култа към гибелта, възпоменава се паметта на мъртвите предшественици.
Светла сряда е известна измежду народа и с името " Празна сряда ", защото през интервала не се прави никаква домакинска и селскостопанска работа. Счита се, че това е най-големият момински празник през седмицата. Девойки, които са лазарували, правят ритуала " Мара Лишанка " - с откраднатите чехли на бременни дами вършат кукла (имитативна магия). Извършват обредно измиване на лицата си (катартична магия) и на лицето на куклата - ритуалът цели реализиране на хубост и лъчезарен израз, който да подкрепи избирането на подобаващ сватбен сътрудник. Играе се Ладино хоро. Всички дами на територията на общността боядисват червени яйца и ги раздават в памет на мъртвите предшественици.
Срядата се счита за безпристрастен ден, през който също се пости и се съблюдава полово табу. Жените не мият косите си, а мъжете не се бръснат. Забранена е всяка женска домакинска работа, „ с цел да не изгорят децата и къщата ”.
Светли четвъртък
На Светъл четвъртък Християнската Църква уважава делото и паметта на свети деятел и евангелист Йоан Богослов и на неговия брат, свети деятел Яков Зеведеев.
Четвъртъците се считат за щастливи дни. На този ден се влиза в нова къща и се пали първият огън в огнището. Четвъртък е благополучен и за започване на нова работа. Това е ден на висшия господ на гръмотевиците и светкавиците в доста европейски митологии.
Роденото в четвъртък дете ще е щастливо, работливо и богато.
Светли петък
На Светъл петък Християнската Църква уважава Празника " Света Богородица Живоприемни източник ", а също делото и паметта на свети деятел Петър.
В националните показа Светъл петък е прочут още като Лятната света Петка и образува противостояща двойка с Петковден, 14 октомври. Взнак на респект към светицата се провеждат общи празнични трапези наоколо до храмовете и местностите, носещи името на преподобна Петка. Правят се курбани за всеобщо положително здраве и изобилие през новия сезон.
Смята се за доста щастлива прокоба, в случай че на връщане от празненството срещнеш бременна жена с дете на ръце.
На Светли петък дамите не работят с вълна, не перат и не се мият, с цел да не разсърдят света Петка.
Петъчнте дни се считат за най-лошите и тежките от седмицата, а през годината има дванадесет „ черни ” петъка, през които се не разрешава всякаква домакинска работа, съблюдава се непоколебим пост и полово табу. Това са петъците преди Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.
Смята се, че децата, родени в петък, са нещастни и болнави.
Светла събота
На Светла събота, известна още като Празна събота, Православната Църква уважава делото и личността на свети Йоан Кръстител.
Извършват се възпоменателни обредни практики - раздават се просфорки и червени яйца в памет на неотдавна умряли свои близки.
Съботата като ден от седмицата е отдаден на умрелите. В събота се вършат всички помени и задушници. През този ден дамите не трябва да се мият и да перат, с цел да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; не се кроят и шият облекла, тъй като, който се облече с такава дреха, ще почине.
Родените в събота, наричани съботници, могат да гадаят сънища, да разпознават магьосници и бродници, да виждат вампири, върколаци и таласъми. Даже Чумата се опасява от хора и кучета, родени в събота. Според някои вярвания, съботниците могат даже да се трансформират в змейове.
Светла неделя, Томина неделя
Според Светото писание Господ сътворил света за шест дни, а на седмия седнал да си почине. Поради тази причина, последният ден от седмицата е избран за отмора. Но Господ е благословил труда на тези, които работят в неделя, с цел да обезпечат прехраната на децата си.
На Томина неделя има строга възбрана за женска домашна работа, изключително за пране и за простиране, с цел да вържат нивите и градините изобилен плод.
Сутринта в неделя, хората се измиват, обличат нови и чисти облекла и отиват на черква. В неделя се вършат годежи и сватби, като се изключи неделите през Великите пости и Мръсните дни; в неделя се посрещат посетители. През този ден на дамите е неразрешено да чистят, да перат или да шият облекла.
Смята се, че който е роден в неделя ще успее да реализира всичко без доста труд. Лесно ще натрупа пари, парцел и познания, и постоянно ще бъде здрав, жизнен и мощен.
Източници: Съновник.бг, БНР, Долап.бг, nikitova-art.com
Светлата седмица приключва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички. Тя се назовава още и Нова неделя, тъй като с нея стартира цикълът от недели, които загатват Христовото Възкресение.
Светлата седмица или Томината неделя е тясно обвързвана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал в това предсказание и изискал персонално да се увери, като допре раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и по този начин той самичък се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му елементарни. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се назовава Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.
Светли понеделник
На Светъл понеделник Православната Църква отдава паметна респект на делото и паметта на светите апостоли. В митологичната памет на българина денят е прочут като " разметни ", " разтурни " понеделник и се свърза със характерни обредни практики, касаещи бъдещото изобилие. Млади момчета, които са били коледари и са подготвени да встъпят в брачни взаимоотношения, образуват две ритуални дружинки и на поляна, отвън обитаемото място, провеждат съревнование с търкаляне на червени яйца.
Вярва се, че понеделниците по принцип са щастливи и късметлийски дни. Хората споделят: “Нов ден, нов шанс ” и по тази причина през този ден стартират нова работа, градеж на къща, стопанска сграда или друга постройка, или стартират да копаят бунар. В понеделник се влиза в нов дом, пали се за пръв път огън в ново огнище.
Хората споделят, че роденото в понеделник дете ще е късметлия.
Светли Вторник
На Светъл вторник Християнската Църква уважава живота и делото на архидякон Стефан и на свети деятел Андрей Първозвани.
Според националните обичаи момите още веднъж правят ритуала Ладуване.
Народът счита вторниците за неприятни дни. Този ден от седмицата е предназначен на пости и през него се съблюдава полово табу.
Мнозина имат вяра, че дамите, които кроят и шият облекла във вторник овдовяват, а на тези, които предат и тъкат – децата и житото на равнищата изгарят.
Не бива да се стартира нищо ново - нито нова работа, нито нов градеж.
За най-лоши се считат вторниците на Сирната и на Тодоровата седмица.
Светла Сряда
На Светла сряда Православната Църква засвидетелства почитта си към Пресвета Богородица. Обредното наличие на празника се характеризира с амбивалентна специфичност, водеща началото си от античния езически фетиш към живота, към Богинята-Майка и пораждащото начало. Едновременно с това се отдава ритуална респект и на култа към гибелта, възпоменава се паметта на мъртвите предшественици.
Светла сряда е известна измежду народа и с името " Празна сряда ", защото през интервала не се прави никаква домакинска и селскостопанска работа. Счита се, че това е най-големият момински празник през седмицата. Девойки, които са лазарували, правят ритуала " Мара Лишанка " - с откраднатите чехли на бременни дами вършат кукла (имитативна магия). Извършват обредно измиване на лицата си (катартична магия) и на лицето на куклата - ритуалът цели реализиране на хубост и лъчезарен израз, който да подкрепи избирането на подобаващ сватбен сътрудник. Играе се Ладино хоро. Всички дами на територията на общността боядисват червени яйца и ги раздават в памет на мъртвите предшественици.
Срядата се счита за безпристрастен ден, през който също се пости и се съблюдава полово табу. Жените не мият косите си, а мъжете не се бръснат. Забранена е всяка женска домакинска работа, „ с цел да не изгорят децата и къщата ”.
Светли четвъртък
На Светъл четвъртък Християнската Църква уважава делото и паметта на свети деятел и евангелист Йоан Богослов и на неговия брат, свети деятел Яков Зеведеев.
Четвъртъците се считат за щастливи дни. На този ден се влиза в нова къща и се пали първият огън в огнището. Четвъртък е благополучен и за започване на нова работа. Това е ден на висшия господ на гръмотевиците и светкавиците в доста европейски митологии.
Роденото в четвъртък дете ще е щастливо, работливо и богато.
Светли петък
На Светъл петък Християнската Църква уважава Празника " Света Богородица Живоприемни източник ", а също делото и паметта на свети деятел Петър.
В националните показа Светъл петък е прочут още като Лятната света Петка и образува противостояща двойка с Петковден, 14 октомври. Взнак на респект към светицата се провеждат общи празнични трапези наоколо до храмовете и местностите, носещи името на преподобна Петка. Правят се курбани за всеобщо положително здраве и изобилие през новия сезон.
Смята се за доста щастлива прокоба, в случай че на връщане от празненството срещнеш бременна жена с дете на ръце.
На Светли петък дамите не работят с вълна, не перат и не се мият, с цел да не разсърдят света Петка.
Петъчнте дни се считат за най-лошите и тежките от седмицата, а през годината има дванадесет „ черни ” петъка, през които се не разрешава всякаква домакинска работа, съблюдава се непоколебим пост и полово табу. Това са петъците преди Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.
Смята се, че децата, родени в петък, са нещастни и болнави.
Светла събота
На Светла събота, известна още като Празна събота, Православната Църква уважава делото и личността на свети Йоан Кръстител.
Извършват се възпоменателни обредни практики - раздават се просфорки и червени яйца в памет на неотдавна умряли свои близки.
Съботата като ден от седмицата е отдаден на умрелите. В събота се вършат всички помени и задушници. През този ден дамите не трябва да се мият и да перат, с цел да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; не се кроят и шият облекла, тъй като, който се облече с такава дреха, ще почине.
Родените в събота, наричани съботници, могат да гадаят сънища, да разпознават магьосници и бродници, да виждат вампири, върколаци и таласъми. Даже Чумата се опасява от хора и кучета, родени в събота. Според някои вярвания, съботниците могат даже да се трансформират в змейове.
Светла неделя, Томина неделя
Според Светото писание Господ сътворил света за шест дни, а на седмия седнал да си почине. Поради тази причина, последният ден от седмицата е избран за отмора. Но Господ е благословил труда на тези, които работят в неделя, с цел да обезпечат прехраната на децата си.
На Томина неделя има строга възбрана за женска домашна работа, изключително за пране и за простиране, с цел да вържат нивите и градините изобилен плод.
Сутринта в неделя, хората се измиват, обличат нови и чисти облекла и отиват на черква. В неделя се вършат годежи и сватби, като се изключи неделите през Великите пости и Мръсните дни; в неделя се посрещат посетители. През този ден на дамите е неразрешено да чистят, да перат или да шият облекла.
Смята се, че който е роден в неделя ще успее да реализира всичко без доста труд. Лесно ще натрупа пари, парцел и познания, и постоянно ще бъде здрав, жизнен и мощен.
Източници: Съновник.бг, БНР, Долап.бг, nikitova-art.com
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ