Изборната реформа – много политика, малко практически решения
На всеки следващи избори отиваме с променени в последния миг правила, по които се провежда и организира вотът. Това от дълго време стана принцип, който депутатите в Народното събрание следват праволинейно, без значение към коя партия принадлежат. Защо се случва по този начин ли? Защото депутатите са преди всичко политици, а по-късно законодатели. И когато тръгнат да преправят изборния закон, главната им мисъл постоянно е
какво могат да завоюват в политически проект.
Точно на това станахме очевидци около огромната изборно-законодателна епопея през април. Пълна кошница със законопроекти за промени в Изборния кодекс – цели 6 бройки, импортирани от „ ИТН ”, „ Демократична България ”, „ Изправи се! Мутри вън! ” и ГЕРБ. Невероятно необятна палитра от оферти – избирателен регион в чужбина, промяна на пропорционалната изборна система с мажоритарна, подмяна на хартиените бюлетини с машини, дейна регистрация на гласоподавателите, гласоподаване по пощата и по интернет, и още, и още. Какво получихме? Много политически звук и разправии и скромни на практика резултати.
Всичко стартира, разви се и завърши изумително бързо. На 21 април упоменатите 6 законопроекта направиха – бяха прегледани на първо четене в парламентарната правна комисия. Само 8 (!) дни по-късно – на 29 април късно вечерта – беше на второ четене единственият оживял законопроект, създатели на който бяха депутатите от „ ИТН ”. Щеше да бъде признат даже по-бързо, в случай че предния ден ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи не бяха та.
Трябваше ли да се бърза толкоз?
Новите обединения в Народното събрание, на първо място „ ИТН ”, натискаха газта, тъй като се готвеха за предварителни избори, както в това време се разбра. Иначе казано, ръководеха се от чисто политически съображения – да покажат на симпатизантите си, че могат да правят работа като законодатели, и вероятно да завоюват някакви спомагателни гласове в страната и в чужбина с изменените изборни правила. Старите обединения, най-много ГЕРБ и Движение за права и свободи, натискаха нещата в противоположната посока – да се резервира Изборният кодекс неизменен. Освен това всяка политическа мощ, без значение от лагера, към който принадлежеше, имаше свои желания и упоритости за изборните промени. При този конфликт на извънредно разнопосочни ползи се образува
разломът, в който пропадна изборната промяна .
Това се видя на първо време във връзка с гласуването в чужбина. Първо, поради ГЕРБ и Българска социалистическа партия се резервира текстът в закона, съгласно който изборни секции се откриват единствено в български посолства и консулства. В същото време, одобриха се предложенията на новите обединения да се възстановят старите правила за улеснено формиране на секции, които влизаха в непосредствено несъгласие със упоменатото нагоре ограничаване. Ива Митева, ръководителят на Народното събрание, се опита да позволи проблема с трето гласоподаване, което да анулира ограничаването, и по този начин провокира страховит юридически скандал – а въпросът безусловно остана провесен във въздуха.
Второ, изборният регион в чужбина влезе в кодекса, само че остана просто една куха фраза. Заради съпротивата на старите обединения и неразбирателствата сред новите беше отхвърлена препоръчаната от „ ИТН ” методика, която трябваше да преразпредели депутатските мандати и да каже какъв брой и от кое място ще дойдат такива за региона отвън страната. Така цялата концепция се обезсмисли. А основаването на подобен регион беше изключително значимо за диаспората – повече секции значи просто повече гласове, които ще се преразпределят за партийните листи у нас, до момента в който в личен регион те можеха да издигат претенденти за депутати и да гласоподават преференциално.
Същото сполетя и самодейностите за гласоподаване по пощата и по интернет, за които се предполагаше, че могат да улеснят освен българите в чужбина, само че и тези, които са затворени по домовете си поради карантина. И двете оферти се опираха на поддръжката на „ ИТН ”, „ Демократична България ” и „ Изправи се! Мутри вън! ” – останалите, които дружно имат болшинство, бяха твърдо срещу. Това означаваше, че единствено при извънредно удобно стичане на събитията тези хрумвания можеха да бъдат прокарани. Новите обединения обаче не поставиха особени старания, с цел да подобрят възможностите си. Хората на Слави Трифонов дори навредиха поради извънредно непоследователната си позиция за гласуването по пощата. Така демонстрираха, че поначало не са го възприемали насериозно, а просто са желали да кажат на гласоподавателите: предложихме го, само че другите не го желаеха, тъй че какво да се прави.
За промяната на изборната система изобщо няма потребност да се приказва. Надлъгването „ кой е по-мажоритарен ”, което се разигра в Народното събрание, беше комична сценка, участниците в която търсеха единствено политически резултат. Затова стана по-добре, че „ ИТН ” не съблюдава предизборното си заричане и на модела. Иначе, в случай че депутатите се бяха захванали съществено с това,
кой знае каква нелепост щяха да създадат.
А тези българи, които чакат мажоритарната система да промени живота им, по-добре да спрат да се надяват – съгласно новия закон системата ще се смени при последващи постоянни парламентарни избори, каквито никой не чака скоро.
Пълната подмяна на хартиеното гласоподаване с машини е сериозна смяна, само че не и фрапантна. Секциите ще бъдат подсигурени и с хартиени бюлетини за непредвидени случаи. Забелязват се обаче няколко евентуални казуса, които останаха неадресирани. Първият – ще бъдат ли подсигурени всички секции с машини за предварителните избори, тъй като доставчикът отхвърли да даде такива гаранции? Вторият – по какъв начин ще се провежда и организира машинното гласоподаване в чужбина, за което не бяха написани правила в Изборния кодекс? И третият – ще се уплашат ли гласоподавателите от устройствата? Някои партии, преди всичко ГЕРБ, ще експлоатират старателно тези въпроси в предизборната акция, с цел да насаждат страхове у хората.
И най-после стигаме до смяната, която най-пълно сподели доколко политиката надви при разискванията в Народното събрание – обновлението на състава на Централната изборна комисия (ЦИК). Добре е, че ще бъдат изключени комисарите, избрани от политически обединения, които не участват в Народното събрание – като „ Обединени патриоти ” и „ Воля ”, или даже не съществуват – като „ Реформаторски блок ” и „ България без цензура ”. Лошото беше, че не се загатна и дума за реформиране на останалите равнища на изборната администрация – районните, общинските и най-много секционните комисии. С подмяната на състава на ЦИК
просто ще се пренаредят политическите квоти
и толкоз. Това с нищо няма да позволи същинските проблеми.
Що се отнася до новите пълномощия на президента да назначава комисията след обществени съвещания и процедура, избрани от него, това е напълно политически жест към Румен Радев от страна на „ ИТН ”. Това не му дава власт – изборните комисари ще бъдат предлагани от партиите и обединенията в Народното събрание, не от президента. В същото време обаче, като му се разрешава да урежда съвещания и процедури, на Радев се отрежда една влиятелна, обществена роля в този развой, каквато той до момента нямаше. Зад всичкото това още веднъж прозира благосклонността, която към президента. Самият Радев показва задоволството си от новия закон като го – безусловно часове след приемането му. Координация сред президента и „ ИТН ”? Може би.
Да обобщим – беше ни обещана огромна изборна реформа; политиците обаче желаеха предварителни избори. Така, вместо да получим добре осмислен и направен нов Изборен кодекс, имаме няколко свръхбързо наложени кръпки върху остарелия. Реформата се отсрочва – за следващ път.
какво могат да завоюват в политически проект.
Точно на това станахме очевидци около огромната изборно-законодателна епопея през април. Пълна кошница със законопроекти за промени в Изборния кодекс – цели 6 бройки, импортирани от „ ИТН ”, „ Демократична България ”, „ Изправи се! Мутри вън! ” и ГЕРБ. Невероятно необятна палитра от оферти – избирателен регион в чужбина, промяна на пропорционалната изборна система с мажоритарна, подмяна на хартиените бюлетини с машини, дейна регистрация на гласоподавателите, гласоподаване по пощата и по интернет, и още, и още. Какво получихме? Много политически звук и разправии и скромни на практика резултати.
Всичко стартира, разви се и завърши изумително бързо. На 21 април упоменатите 6 законопроекта направиха – бяха прегледани на първо четене в парламентарната правна комисия. Само 8 (!) дни по-късно – на 29 април късно вечерта – беше на второ четене единственият оживял законопроект, създатели на който бяха депутатите от „ ИТН ”. Щеше да бъде признат даже по-бързо, в случай че предния ден ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи не бяха та.
Трябваше ли да се бърза толкоз?
Новите обединения в Народното събрание, на първо място „ ИТН ”, натискаха газта, тъй като се готвеха за предварителни избори, както в това време се разбра. Иначе казано, ръководеха се от чисто политически съображения – да покажат на симпатизантите си, че могат да правят работа като законодатели, и вероятно да завоюват някакви спомагателни гласове в страната и в чужбина с изменените изборни правила. Старите обединения, най-много ГЕРБ и Движение за права и свободи, натискаха нещата в противоположната посока – да се резервира Изборният кодекс неизменен. Освен това всяка политическа мощ, без значение от лагера, към който принадлежеше, имаше свои желания и упоритости за изборните промени. При този конфликт на извънредно разнопосочни ползи се образува
разломът, в който пропадна изборната промяна .
Това се видя на първо време във връзка с гласуването в чужбина. Първо, поради ГЕРБ и Българска социалистическа партия се резервира текстът в закона, съгласно който изборни секции се откриват единствено в български посолства и консулства. В същото време, одобриха се предложенията на новите обединения да се възстановят старите правила за улеснено формиране на секции, които влизаха в непосредствено несъгласие със упоменатото нагоре ограничаване. Ива Митева, ръководителят на Народното събрание, се опита да позволи проблема с трето гласоподаване, което да анулира ограничаването, и по този начин провокира страховит юридически скандал – а въпросът безусловно остана провесен във въздуха.
Второ, изборният регион в чужбина влезе в кодекса, само че остана просто една куха фраза. Заради съпротивата на старите обединения и неразбирателствата сред новите беше отхвърлена препоръчаната от „ ИТН ” методика, която трябваше да преразпредели депутатските мандати и да каже какъв брой и от кое място ще дойдат такива за региона отвън страната. Така цялата концепция се обезсмисли. А основаването на подобен регион беше изключително значимо за диаспората – повече секции значи просто повече гласове, които ще се преразпределят за партийните листи у нас, до момента в който в личен регион те можеха да издигат претенденти за депутати и да гласоподават преференциално.
Същото сполетя и самодейностите за гласоподаване по пощата и по интернет, за които се предполагаше, че могат да улеснят освен българите в чужбина, само че и тези, които са затворени по домовете си поради карантина. И двете оферти се опираха на поддръжката на „ ИТН ”, „ Демократична България ” и „ Изправи се! Мутри вън! ” – останалите, които дружно имат болшинство, бяха твърдо срещу. Това означаваше, че единствено при извънредно удобно стичане на събитията тези хрумвания можеха да бъдат прокарани. Новите обединения обаче не поставиха особени старания, с цел да подобрят възможностите си. Хората на Слави Трифонов дори навредиха поради извънредно непоследователната си позиция за гласуването по пощата. Така демонстрираха, че поначало не са го възприемали насериозно, а просто са желали да кажат на гласоподавателите: предложихме го, само че другите не го желаеха, тъй че какво да се прави.
За промяната на изборната система изобщо няма потребност да се приказва. Надлъгването „ кой е по-мажоритарен ”, което се разигра в Народното събрание, беше комична сценка, участниците в която търсеха единствено политически резултат. Затова стана по-добре, че „ ИТН ” не съблюдава предизборното си заричане и на модела. Иначе, в случай че депутатите се бяха захванали съществено с това,
кой знае каква нелепост щяха да създадат.
А тези българи, които чакат мажоритарната система да промени живота им, по-добре да спрат да се надяват – съгласно новия закон системата ще се смени при последващи постоянни парламентарни избори, каквито никой не чака скоро.
Пълната подмяна на хартиеното гласоподаване с машини е сериозна смяна, само че не и фрапантна. Секциите ще бъдат подсигурени и с хартиени бюлетини за непредвидени случаи. Забелязват се обаче няколко евентуални казуса, които останаха неадресирани. Първият – ще бъдат ли подсигурени всички секции с машини за предварителните избори, тъй като доставчикът отхвърли да даде такива гаранции? Вторият – по какъв начин ще се провежда и организира машинното гласоподаване в чужбина, за което не бяха написани правила в Изборния кодекс? И третият – ще се уплашат ли гласоподавателите от устройствата? Някои партии, преди всичко ГЕРБ, ще експлоатират старателно тези въпроси в предизборната акция, с цел да насаждат страхове у хората.
И най-после стигаме до смяната, която най-пълно сподели доколко политиката надви при разискванията в Народното събрание – обновлението на състава на Централната изборна комисия (ЦИК). Добре е, че ще бъдат изключени комисарите, избрани от политически обединения, които не участват в Народното събрание – като „ Обединени патриоти ” и „ Воля ”, или даже не съществуват – като „ Реформаторски блок ” и „ България без цензура ”. Лошото беше, че не се загатна и дума за реформиране на останалите равнища на изборната администрация – районните, общинските и най-много секционните комисии. С подмяната на състава на ЦИК
просто ще се пренаредят политическите квоти
и толкоз. Това с нищо няма да позволи същинските проблеми.
Що се отнася до новите пълномощия на президента да назначава комисията след обществени съвещания и процедура, избрани от него, това е напълно политически жест към Румен Радев от страна на „ ИТН ”. Това не му дава власт – изборните комисари ще бъдат предлагани от партиите и обединенията в Народното събрание, не от президента. В същото време обаче, като му се разрешава да урежда съвещания и процедури, на Радев се отрежда една влиятелна, обществена роля в този развой, каквато той до момента нямаше. Зад всичкото това още веднъж прозира благосклонността, която към президента. Самият Радев показва задоволството си от новия закон като го – безусловно часове след приемането му. Координация сред президента и „ ИТН ”? Може би.
Да обобщим – беше ни обещана огромна изборна реформа; политиците обаче желаеха предварителни избори. Така, вместо да получим добре осмислен и направен нов Изборен кодекс, имаме няколко свръхбързо наложени кръпки върху остарелия. Реформата се отсрочва – за следващ път.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ