С бързи темпове планетата губи биоразнообразието си
На всеки 2 години излиза отчет, озаглавен Жива планета, който прави обзор на положението на естествените запаси. Според този отчет то е обезпокоително в световен проект.
Нашата цивилизация е унищожила 68 % от гръбначните типове. Това е тъй като бързината, с която земните запаси са експлоатирани, е по-висока от бързината, с която планетата възвръща загубите.
Резултатите са в действителност обезсърчителни: 75 % от повърхността на Земята, която е свободна от ледена завивка, е изменена очевидно, водите са нечисти, а 85 % от влажните райони са изгубени.
Това на процедура значи, че губим биоразнообразието. Най-тежко е ситуацията в тропиците на Южна Америка. Там 94 % от биологичното многообразие към този момент е съществено наранено.
Причината не е единствено една, става въпрос за безгранична употреба, изгубване на естествените местообитания на доста типове животни и климатични промени, с които те не съумяват да се оправят.
Според отчета биологичното многообразие в сладководните басейни е даже още по-силно наранено от това в океаните и горските области. В последните 30 години 4 % от популациите там са изчезвали всяка година. Тези загуби се следят най-отчетливо в Латинска Америка и Карибския басейн.
Това е преди всичко проблем на екологията, само че освен. Засегнати са стопанската система, сигурността в световен проект, развиването, а не трябва да се подценяват етичната и моралната страна на казуса.
Биологичното многообразие е директно обвързвано с питателните ресурси, водата, силата, медикаментите и други генетични материали. Променя се качеството на водата, климата, замърсяването, тъй като всички процеси са взаимно свързани.
От направените разбори се вижда, че загубата на суша се дължи в най-голяма степен на потреблението на земята, където за потребностите на земеделието са усвоени естествени местообитания на доста скотски типове.
При водните ресурси главен проблем се оказва свръхуловът на морски животни. Климатичните промени занапред ще оказват все по-негативно влияние върху биологичното многообразие.
Смята се, че към 20 % от дивите животни ще бъдат рискови за изгубване. Най-зле ще се отрази тази наклонност в регионите с най-голямо благосъстояние на биологични типове.
Начинът, по който експлоатираме природата, демонстрира, че тя търпи пагубни промени. Нарушената връзка на човешката популация с природата дава като резултат епидемиологични гърмежи, с които природата ни припомня, че не можем да бъдем здрави, в случай че не се погрижим за нейното здраве. Ако не реализираме баланс с нея, ще се самоунищожим.
