600-годишна пекарна, изхранвала армията на Наполеон
Н а ветровития Миконос се намира ненадейно богатство: най-старата пекарна в Гърция, която в миналото е снабдявала с самун войските на Наполеон по време на Наполеоновите войни.
Мигнете и ще го пропуснете. Така ми беше разказано местоположението на средновековната пекарна Gioras Wood от локален гражданин, който в действителност е мигнал и я е пропуснал няколко пъти, макар че е постоянен клиент на острова. Това написа Клои Брейтуейт за BBC.
На бруления от ветровете остров Миконос, където туризмът е главният източник на приходи, а локалните поданици постоянно са доста повече от посетителите, е останало малко от това, което е достоверно за Миконос. Когато през 60-те години на предишния век интернационална обществена група от богати хора, които пътуват по света, с цел да вземат участие в обществени действия, недостъпни за елементарните хора " откриват " острова, той носи по този начин нужните доходи на бедните хора, показва Брейтуейт.
Последва бързо развиване за привличане на интернационалните туристически долари, само че макар неочаквания приток на благосъстояние, популацията на Миконос стартира да понижава, защото разноските за живот станаха прекомерно скъпи. Традиционните риболовен селища остават на назад във времето, а наред с таверните се появяват и хотели, предопределени не за локалните поданици, а за чужденците, споделя локален гражданин.
For all of you bread lovers...
— Peter Georgiou (@realGeorgiou)
Днес е мъчно да се открие нещо от остарелия Миконос, макар над 3000-годишната му история, само че има някои непокътнати мостри от предишното, като Gioras. Управлявани през днешния ден от съпрузите Джордж Вамвакурис и Клое Папайоану, пещите на дърва в Gioras са запалени за първи път през 1420 година, когато Хенри V към момента е седял на британския трон, а византийците са управлявали Константинопол. Това е най-старата пекарна на дърва в Гърция и е благосъстоятелност на семейство Вамвакурис, откогато венецианците напущат острова през 1718 година и предават бизнеса на прапрадядото на Джордж. Според Мария Лои, гръцки готвач и документалист, притежател на голям брой награди, тя е известна като " Партенона на всички гръцки пекарни на дърва ".
Там се приготвял характерният самун. " Различните райони на Гърция имат разнообразни кулинарни култури, които могат да се видят отразени в техните локални хлябове. Те са повлияни от локалната просвета и съществуването на съставки във всеки район. Хлябът в Миконос е характерен за Цикладите и се назовава paximadia: твърди сухари от ечемик или пшеница, два пъти изпечени и подправени с локални билки, зехтин и анасон ", споделя Лои.
Подобно на останалата част от град Миконос, стените на пекарната са варосани. Самата пекарна се спуска по стръмни каменни стълби. Това е ефирно, уютно пространство, изпълнено с внимателен мирис на сладостен бадем и канела, карамелизирана захар и прясно смлени кафеени зърна. Преди към 600 години, пекарната е била просто огромна пещ, вградена в ската на рид, с цел да поддържа пространството малко хладно, до момента в който огънят гори през целия ден, споделя журналистът.
„ Хлябът, който пекоха, беше прочут като „ морски самун “ и се продаваше на дребни кораби “, изясни Лои, която неотдавна посети Gioras, до момента в който снимаше сезон 2 от своята документална поредност „ Животът на Лои “. Морският самун може да се съхранява до една година, което го прави съвършен за дълги пътувания, написа Брейтуейт.
Мигнете и ще го пропуснете. Така ми беше разказано местоположението на средновековната пекарна Gioras Wood от локален гражданин, който в действителност е мигнал и я е пропуснал няколко пъти, макар че е постоянен клиент на острова. Това написа Клои Брейтуейт за BBC.
На бруления от ветровете остров Миконос, където туризмът е главният източник на приходи, а локалните поданици постоянно са доста повече от посетителите, е останало малко от това, което е достоверно за Миконос. Когато през 60-те години на предишния век интернационална обществена група от богати хора, които пътуват по света, с цел да вземат участие в обществени действия, недостъпни за елементарните хора " откриват " острова, той носи по този начин нужните доходи на бедните хора, показва Брейтуейт.
Последва бързо развиване за привличане на интернационалните туристически долари, само че макар неочаквания приток на благосъстояние, популацията на Миконос стартира да понижава, защото разноските за живот станаха прекомерно скъпи. Традиционните риболовен селища остават на назад във времето, а наред с таверните се появяват и хотели, предопределени не за локалните поданици, а за чужденците, споделя локален гражданин.
For all of you bread lovers...
— Peter Georgiou (@realGeorgiou)
Днес е мъчно да се открие нещо от остарелия Миконос, макар над 3000-годишната му история, само че има някои непокътнати мостри от предишното, като Gioras. Управлявани през днешния ден от съпрузите Джордж Вамвакурис и Клое Папайоану, пещите на дърва в Gioras са запалени за първи път през 1420 година, когато Хенри V към момента е седял на британския трон, а византийците са управлявали Константинопол. Това е най-старата пекарна на дърва в Гърция и е благосъстоятелност на семейство Вамвакурис, откогато венецианците напущат острова през 1718 година и предават бизнеса на прапрадядото на Джордж. Според Мария Лои, гръцки готвач и документалист, притежател на голям брой награди, тя е известна като " Партенона на всички гръцки пекарни на дърва ".
Там се приготвял характерният самун. " Различните райони на Гърция имат разнообразни кулинарни култури, които могат да се видят отразени в техните локални хлябове. Те са повлияни от локалната просвета и съществуването на съставки във всеки район. Хлябът в Миконос е характерен за Цикладите и се назовава paximadia: твърди сухари от ечемик или пшеница, два пъти изпечени и подправени с локални билки, зехтин и анасон ", споделя Лои.
Подобно на останалата част от град Миконос, стените на пекарната са варосани. Самата пекарна се спуска по стръмни каменни стълби. Това е ефирно, уютно пространство, изпълнено с внимателен мирис на сладостен бадем и канела, карамелизирана захар и прясно смлени кафеени зърна. Преди към 600 години, пекарната е била просто огромна пещ, вградена в ската на рид, с цел да поддържа пространството малко хладно, до момента в който огънят гори през целия ден, споделя журналистът.
„ Хлябът, който пекоха, беше прочут като „ морски самун “ и се продаваше на дребни кораби “, изясни Лои, която неотдавна посети Gioras, до момента в който снимаше сезон 2 от своята документална поредност „ Животът на Лои “. Морският самун може да се съхранява до една година, което го прави съвършен за дълги пътувания, написа Брейтуейт.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ