На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото

На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденския самун. Той носи най-разнообразни названия по територията на цяла България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на родственици. У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.

Козунакът е сладостен ритуален самун, който символизира тялото на Исус Христос, по този начин, както боядисаните в алено яйца - кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя също алено яйце.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат по този начин наречените Дванадесет евангелия - т.е. дванадесетте фрагмента от Евангелието, които описват за Христовите премеждия. Чрез тях ставаме очевидци на подигравките, тъгите и кръстната гибел на Христос, посредством която Той ни изкупи. ``Ето Агнецът Божий, който одобри върху Си нашите грехове.``

И още веднъж се замисляме дали и ние не разпъваме Христос посредством нашите пристрастености и грехове. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки искащ мирянин бива помазан с елей за здраве. В този ден всеки може да си пожелаете нещо, в случай че държите в ръка пари или някаква друга полезност.

А в случай че е правоверен – скоро ще му се сбъдне фантазията и желанието. Вярва се, че през тази нощ момите сънуват индивида, за който ще се омъжат, като поставят пръстена си под възглавницата.