На вчерашната дата преди 91 години в Истанбул се ражда

На вчерашната дата преди 91 години в Истанбул се ражда огромният български артист и любим на няколко генерации Константин Коцев. Ето един доста човешки спомен на Маргарита Петкова за него, оповестен на уеб страницата afish.bg: „ Знам го дете като артист. Помня съвсем всичките му функции – и като Тартюф, и като Гоца, и като Снегов, и като дядо Галушко. Но ориста пожела да се срещнем онлайн при започване на 1989 година. Очи в очи. Завеждах „ културата “ в ТОА „ Красна поляна “. По всевъзможни празнични мотиви канихме актьори, та хората да им се порадват и да ги видят. Константин Коцев постоянно беше мечтан, а и постоянно се отзоваваше. На едно такова събиране, дето в този момент му викат „ събитие “, той си извърши номера, обра аплодисментите, пък по-късно ме дръпна настрани. „ Моля, хонорара “, сподели ми нервно. Зяпнах. Артистите си получаваха парите от „ Културна дирекция “, всеки беше наясно с това. Опитах се да му обясня обстановката, само че той ме прекъсна с една бързорека дрънканица. Гласът ми се извисяваше от ден на ден и повече, някои фенове почнаха да се обръщат, ставаше си скандал. За малко да се разрева. Твърдо споделих, че ще си получи мижавите 30 лв. по етапния ред и се мушнах в тълпата.

Митът се срина, кумирът ми рухна

Затова са споделили хората да не си създаваш идоли. Бях гневна. Реших, че повече няма да го поканвам. Добре де, но хората си го желаят. И скоро по-късно Коцев гостуваше още веднъж. Реших този път да му ги дам пустите 30 лв. от мен си. Изчаках го на входа, бях приготвила три десетолевки. „ Ето, другарю Коцев, за положения труд “, споделих. Той ме погледна учудено: „ Ама по какъв начин по този начин, другарко, получаваме ги от дирекцията, вие би трябвало да знаете. Попълвам хонорарен лист, по този начин не може, това са чисти 30 лв. “, сподели ми той. Припомних му за предния път, за скандала… Той наведе глава на една страна, помълча малко, след това ме хвана за ръката и ме води към една празна маса във фоайето. „ Много ми е неловко, спомних си, на Вас значи съм си го изкарал, извинявайте… ” И ми показа, че онази вечер имал в джоба си 25 стотинки, а трябвало да купи самун. Бил се залисал, не запомнил, от кого да изиска 1 ст., ще му се смеят, огромен актьор сякаш, а няма пари за самун. Не че няма, у дома има, но самун у дома няма, а до момента в който се върне, хлебарниците ще са затворени. Тогава нямаше денонощни магазини и вериги. Тогава не знаех, че отглежда самичък двете си деца – наследник и щерка, че жена му е била умряла. Исках земята да се отвори и да изчезна. Бях обвинила този човек в скъперничество, в лакомия, дамгосах го за некултурен. По-късно при започване на демокрацията от един вестник за четвърти път ми споделиха, че нямат пари и не могат да ми платят хонорара. Крещях, крещях, заплаших ги, че ще отида пред редакцията да крънкам и да опиша всичко за този вестник. И си спомних за Константин Коцев. Вкъщи ме чакаха три деца, едното бебе. И тогава разбрах цената на стотинката, на парите, които си си изработил и ти трябват сега, не с цел да си ги стискаш в джоба, а с цел да нахраниш децата си. Да не се чувстваш като родител – глупак. И си споделих: „ Видя ли, Петкова, споделих си тогава, ти с тъпия си ум обвиняваше Константин Коцев във всички смъртни грехове, в този момент Господ те чукна по носа, та нима ти влезе в куфалницата. ” Горчив урок, който ще помня до края на живота си. Както ще помня погледа на великия артист, когато ми сподели, сбогувайки се онази вечер и изрично отблъсквайки моите мижави 30 лв., с които желаех да си купя спокойствието: „ Ред би трябвало да има в тая страна, ред… ”.