ПОЧИТАМЕ СВЕТА ВАРВАРА – 4 ДЕКЕМВРИ
На този ден Имен ден честват всички, които носят имената и производните: Варвара, Вара, Варадин, Варадина, Варда, Варварка.
На трапезата на Св. Варвара би трябвало да има:
Обредна пита (питката би трябвало да е направена с хлебна сода и намазана с мед, раздава се за здраве на децата, да ги пази от шарка), пшеница, боб, грах, царевица, нахут, бакла, сусам, ошав, пълнени чушки с ориз.
В нашият обичай и просвета, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола съществува забавна сентенция: „ Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща “.
Кратка история за животът на Светицата.
Света великомъченица Варвара е живяла през III-ти век град Илиопол. Баща й Диоскор е бил изтъкнат представител на аристокрацията в Мала Азия, по времето на император Максимиан. Варвара била доста красива госпожица, поради което татко й я заключил в кула, с цел да скрие приятно красивата си щерка от завистливи очи.
Когато Диоскор научил за християнското кръщение на щерка си, той се разгневил и я завел право при Максимиан. Двамата се опитвали да убедят Варвара, да се откаже от чистата си религия в Христа. Но тя била непреклонна. Заради това я подложили на жестоки мъчения: бичували я с волски камшици, бъркали в раните й, обгаряли нежната й кожа с огън.
Максимиан оправомощил татко й да съди, както реши личната си щерка. Езичникът Диоскор станал жестокия главорез на щерка си, като я обезглавил. След доста малко време двамата ги застигнало отмъщение – изпепелени от гръмотевица. Заедно със Света Варвара е екзекутирана и Света Юлиана, която се оповестила за християнка по време на мъченията на Света Варвара.
През 1644 година, по време на ръководството на Киевския митрополит Петър Мохил (1596/1597 – 1647), част от пръста на великомъченицата е даден на канцлера на Кралство Полша Георгиос Осолински. В същият интервал лявата ръка, която е била дълго време в Гърция, е пренесена в град Луцк, където е положена в манастирската черква в чест на Въздвижението на Светият Кръст Господен.
На този ден източноправославните християни се молят на Света Варвара за протекция от неочаквана гибел, за умрелите без причестяване и изповед, да пази децата от шарка и за излекуване от разнообразни заболявания, както и за намаляване на родителския яд и произволи, за отърваване от унинието и тъгата.
Близостта на този ден до огромния празник – Никулден, предопределя отношението към днешния празник. Имено по тази причина съществуват някои забрани за избрани типове действия, стимулирани от разбирането за Света Варвара, като настойничка на женските занятия, поради което строгата светица може да накаже за неуважението към нея.
Този празник се чества доста необятно измежду християнското население. При някои сръбски и хърватски райони в навечерието на празника приготвяли обичайни ястия, от зърна пшеница, ечемик, ръж, царевица, грах, фасул, сушени сливи, ябълки, ядки и други – варива. Водата за варене се набавяла от разнообразни източници, в която пускали сухи билки и цветя, след което ги вадили и добавяли светена вода.
Празникът е наименуван още Женска Коледа, тъй като на този ден младите девойки „ варварки “ с нови премени обикаляли по къщите и наричали стопаните на здраве и благодат.
