На тия, дето искат да извинят себе си с Бога,

„ На тия, дето желаят да извинят себе си с Бога, така отвръща книгата с притчите Соломонови: „ Глупостта на индивида изкривява път му, а сърцето му недоволства срещу Господа “ (Притчи 19:3). “

~ Аврелий Августин Блажени

(Saint Augustine and his mother, Saint Monica (1846) by Ary Scheffer)

╫ За благодатта и свободната воля

Към Валентин и монасите с него

1. Заради тия, които по този начин прогласяват и пазят свободното човешко произволение, че дръзват да не признават и се пробват да отстранят благодатта Божия, която ни приканва към Бога и от неприятните наши заслуги ни освобождава, и посредством която натрупваме положителните заслуги, дето ще ни отведат във безконечния живот, доста към този момент разисквахме, пък и писахме, съгласно дареното ни по Господне снизхождение. Но защото има такива, които по този начин пазят благодатта Божия, че отхвърлят свободата на човешкия избор, или пък считат, че когато се пази благодатта, следва да се отхвърля свободния избор, погрижих се да се обърна с това обръщение към Ваша благосклонност, брате Валентине, и към останалите Ви съслуживци Божии, подтикнат от взаимната братска обич. Защото, брате, неколцина от Вашето съобщество, които пристигнаха при нас (по тях адресирам нижеследующето), ни оповестиха, че по този въпрос има различия сред вас. И така, прелюбезни, с цел да не ви обърква неяснотата на тоя въпрос, подсещам ви на първо време за всичко, което ще разберете, да поблагодарите Богу; а за това, що към момента остава недостъпно за устремлението на вашия разум, молете Бог да ви подари с схващане, само че съхранете мир и обич сред вас; и ходете в това, до което сте съумели да стигнете, додето самичък Той не ви докара до нещата, които към момента не разумявате. Това припомня деятел Павел, който откакто признава, че още не е идеален, малко по-късно споделя: „ Които, впрочем, сме съвършени, това да мислим “, тоест ние сме съвършени дотолкоз, че към момента не сме достигнали достатъчното за нас съвършенство; а сетне прибавя: „ Ако ли нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие; само че по това, до което достигнахме, дано бъдем единомислени “ (Филипяни 3:15-16). Наистина, ние сме единомислени по това, до което сме достигнали, ние ще можем да стигнем и до към момента недостигнатото, тъй като Бог ще ни го открови, дори в случай че го мислим другояче, стига единствено да не отстъпваме от това, което той към този момент ни е разкрил.

2. Но Бог ни е откровил посредством Светото свое Писание, че в индивида има свободно произволение. А по какъв начин го е откровил, ще ви напомня не с човешка, ами с божествена тирада. Първо, самите божествени заповеди не биха имали никаква изгода, в случай че индивидът не притежаваше свободното произволение, та като ги реализира, да реализира обещаните му награди. Наистина, те били дадени така, че индивидът да не е простим за незнанието си, както в „ Евангелието “ Господ споделя за юдеите: „ Ако не бях пристигнал и не бях им приказвал, грях не щяха да имат; а в този момент нямат опрощение за прегрешението си “ (Йоан 15:22). За какъв грях приказва, в случай че не за оня, огромния, за който знаел отнапред - още когато споделил това, - че ще го сторят, тоест че ще го погубят? Защото и преди още Христос да е пристигнал в плът при тях, те не били безгрешни. Пак апостолът споделя: „ Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и несправедливост на индивидите, които държат истината в неправда; защото това, що може да се знае за Бога, тям е очевидно, тъй като Бог им го откри. Защото това, що е невидимо у него, тоест безконечната Му мощ и Божеството, се вижда още от творение мира посредством разглеждане творенията; така че те са неизвиняеми “ (Римляни 1:18-20). Защо ги назовава неизвиняеми, в случай че не поради това опрощение, до което нормално прибягва човешката горделивост: „ Ако знаех, щях да го сторя; не знаех, за това не го сторих “, или: „ Ако знам, ще го сторя; не го върша, тъй като не зная “? Това точно опрощение им се лишава, когато бъдат дадени заповедите или се проясни знанието за това, че не трябва да се бърка.

3. Има обаче и люде, които се пробват да извинят себе си с Бога. За тях деятел Иаков споделя: „ Никой, по кое време е в прелъщение, да не споделя: Бог ме изкушава; тъй като Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, само че всеки се изкушава, увличан и примамван от личната си похот; по-късно похотта, като зачене, ражда грях, а прегрешението, осъществен, ражда гибел “ (Яков 1:13-15). На тия, дето желаят да извинят себе си с Бога, така отвръща книгата с притчите Соломонови: „ Глупостта на индивида изкривява път му, а сърцето му недоволства срещу Господа “ (Притчи 19:3). А книгата с премъдростите на Иисуса, сина Сирахов, споделя: „ Не казвай: „ поради Господа отстъпих “, тъй като което Той ненавижда, това не трябва да правиш. Не казвай: „ Той ме вкара в илюзия “, тъй като Той няма потребност от неверен човек. Господ ненавижда всяка погнуса, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него. Той от начало сътвори индивида и го остави на произволението му. Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна честност. Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка. Пред индивида е живот и гибел, и което той пожелае, то ще му се даде (Сир. 15:11-17). Ето, виждаме по какъв начин искрено се изявява свободното произволение на човешката воля.

Из: „ За природата на положителното. За благодатта и свободната воля “, Аврелий Августин (Блажени), превод от латински Цочо Бояджиев, изд. София Ангелова, 1992
Картина: Saint Augustine and his mother, Saint Monica (1846) by Ary Scheffer; chinaoilpaintinggallery