81 години от разстрела на поета Никола Вапцаров
На тази дата преди 81 години поетът Никола Вапцаров е разстрелян в София.
На 23 юли 1942 година Софийският боен съд осъжда на гибел шестима души за подривна активност. Вапцаров е един от наказаните, тогава е едвам на 32 години и е издал една книга със стихове - " Моторни песни ", издадена през 1940 година Присъдата му е изпълнена още същия ден, към 21 ч. на Гарнизонното стрелбище в София.
Поетът е роден на 24 ноември 1909 година (по остарял стил) в Банско. Баща му е Йонко Вапцаров, челник на Вътрешна македонска революционна организация, а майка му Елена Везюва, която приключва американския лицей в София и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Като младеж той попада под мощното въздействие на руснака доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). След неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година той бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики. Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация. Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година
Никола Вапцаров учи в гимназията в Разлог, а по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна. След дипломирането си Вапцаров е определен е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Организира, написа и играе функции в любителски спектакъл.
Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда наследник, Йонко, само че скоро детето се разболява и умира. През 1936 година след повреда е уволнен от фабриката. Премества се в София, където дълго време не съумява да си откри работа, само че Бойка стартира да работи като чиновничка в една банка. От 1936 до 1938 година Вапцаров работи за малко като механик във фабриката на братя Бугарчеви, а по-късно като огняр в Български държавни железници.
Вапцаров, който е с леви убеждения, при започване на Втората международна война се занимава с просъветска активност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция той отпътува за Банско, където става уредник на събирането на подписи в поддръжка на съюзен контракт със Съюз на съветските социалистически републики. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е изработен обиск и поетът е задържан, откакто у него са открити компрометиращи материали. През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на юни 1941 година Вапцаров е задържан още веднъж и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско ръководство по отношение на формираното там наказателно дело по присъединяване му в Соболевата акция. Полицията го интернира за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При проведения развой по реда на Закона за отбрана на страната (ЗЗД) го намират за почтен и той е оневинен.
През март 1942 година след продължителни агентурни дейности полицията прави арести на над 750 комунисти и безпартийни незаконни. Впоследствие към 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като развой против Централен комитет на Българска работническа партия. Повдигнати са им обвинявания по реда на Закон за задълженията и договорите – за съдействие и помагателство на терористична група, финансирана от непозната страна във време на война, и за образуване на активност, целяща насилствена смяна на открития държавен ред в Царство България, както и за подривна активност против съюзническите немски войски. Вапцаров е задържан на 4 март и след мъчения в ареста признава за незаконната си активност. При последвалия обиск в дома му са открити револвер, шифровани мемоари, пропагандни материали и други доказателства, уличаващи го в тайна активност. На 6 юли 1942 година стартира процесът. Протоколът от откритото съвещание на Софийския боен съд от 6 юли 1942 година демонстрира, че пред съда Вапцаров се отхвърля от показанията си, дадени при следствието. На 23 юли той е наказан на гибел и още същата вечер бива разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че бива отклонена.
Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка – „ Моторни песни “ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса. Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си.
На 23 юли 1942 година Софийският боен съд осъжда на гибел шестима души за подривна активност. Вапцаров е един от наказаните, тогава е едвам на 32 години и е издал една книга със стихове - " Моторни песни ", издадена през 1940 година Присъдата му е изпълнена още същия ден, към 21 ч. на Гарнизонното стрелбище в София.
Поетът е роден на 24 ноември 1909 година (по остарял стил) в Банско. Баща му е Йонко Вапцаров, челник на Вътрешна македонска революционна организация, а майка му Елена Везюва, която приключва американския лицей в София и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Като младеж той попада под мощното въздействие на руснака доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). След неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година той бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики. Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация. Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година
Никола Вапцаров учи в гимназията в Разлог, а по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна. След дипломирането си Вапцаров е определен е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Организира, написа и играе функции в любителски спектакъл.
Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда наследник, Йонко, само че скоро детето се разболява и умира. През 1936 година след повреда е уволнен от фабриката. Премества се в София, където дълго време не съумява да си откри работа, само че Бойка стартира да работи като чиновничка в една банка. От 1936 до 1938 година Вапцаров работи за малко като механик във фабриката на братя Бугарчеви, а по-късно като огняр в Български държавни железници.
Вапцаров, който е с леви убеждения, при започване на Втората международна война се занимава с просъветска активност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция той отпътува за Банско, където става уредник на събирането на подписи в поддръжка на съюзен контракт със Съюз на съветските социалистически републики. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е изработен обиск и поетът е задържан, откакто у него са открити компрометиращи материали. През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на юни 1941 година Вапцаров е задържан още веднъж и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско ръководство по отношение на формираното там наказателно дело по присъединяване му в Соболевата акция. Полицията го интернира за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При проведения развой по реда на Закона за отбрана на страната (ЗЗД) го намират за почтен и той е оневинен.
През март 1942 година след продължителни агентурни дейности полицията прави арести на над 750 комунисти и безпартийни незаконни. Впоследствие към 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като развой против Централен комитет на Българска работническа партия. Повдигнати са им обвинявания по реда на Закон за задълженията и договорите – за съдействие и помагателство на терористична група, финансирана от непозната страна във време на война, и за образуване на активност, целяща насилствена смяна на открития държавен ред в Царство България, както и за подривна активност против съюзническите немски войски. Вапцаров е задържан на 4 март и след мъчения в ареста признава за незаконната си активност. При последвалия обиск в дома му са открити револвер, шифровани мемоари, пропагандни материали и други доказателства, уличаващи го в тайна активност. На 6 юли 1942 година стартира процесът. Протоколът от откритото съвещание на Софийския боен съд от 6 юли 1942 година демонстрира, че пред съда Вапцаров се отхвърля от показанията си, дадени при следствието. На 23 юли той е наказан на гибел и още същата вечер бива разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че бива отклонена.
Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка – „ Моторни песни “ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса. Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ