Готови ли сме за либерализация на тока за битовите потребители? Славчо Нейков пред ФАКТИ
На свободен пазар на електрическа енергия, КЕВР не дефинира цената на електрическата енергия. Комисията има само роля на регулатор, който реализира надзор над пазарните участници. Тя има пълномощията да дефинира Правилата за търговия с електрическа сила (ПТЕЕ), размера на мрежовите цени и цена „ Задължения към обществото “. Готова ли е България за посрещне обикновено зимата… Пред ФАКТИ приказва Славчо Нейков, ръководител на Института за енергиен мениджмънт.
- Г-н Нейков, когато приказваме за рецесии, то енергийната е тази, която касае всички. Какво да чакаме на енергийния пазар през зимата?
- Можете да чуете доста отзиви по тематиката и мненията на енергийните анализатори са значими, само че най-важно е какво вършат политиците и държавните институции. За мен би трябвало да разграничим това, което следва за съответната зима, от това, което е обвързвано с развиването на енергийния бранш по принцип. Моето виждане е, че обстановката в България от позиция на енергийния бранш преди зимата изобщо не наподобява неприятно. Имаме гарантиран газ, освен това цената на газа на международните пазари все още пада. Това е единственият енергиен запас, който внасяме. Имаме задоволително индустриални мощности, които са в положително положение. Имаме добре настоящ регулатор в лицето на КЕВР. Цената за бита е ниска, а битовите консуматори са на контролиран пазар. Така че държавните институции, тук имам предвид и КЕВР, отчитайки ползите на всички, имат опция да защитят битовите консуматори от огромни земетресения.
- Споменахте, че битовите консуматори са на контролиран пазар на електрическата енергия у нас все още, само че проектите и настояванията на Европейски Съюз са през 2024-а те да излязат на свободния пазар. Ще се случи ли…
- Темата за либерализацията на пазара също би трябвало да бъде разграничена на две. Според Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) има една стъпка, обвързвана с либерализацията, която е планувана още за тази година. И тя касае Националната електрическа компания (НЕК). Според ПВУ би трябвало за има законодателни промени, които са свързани с премахването на статута на НЕК като публичен снабдител и респективно унищожаване на квотите за контролирания пазар. Тази първа стъпка към либерализационния развой би трябвало да бъде премислена доста добре. Нямам визия по какъв начин ще се развият нещата в Народното събрание от позиция на измененията в закона, тъй като такава смяна е нужна.
Що се отнася до либерализацията на пазара на дребно, още от в този момент би трябвало да има съответен разбор какво и по какъв начин ще се направи. При това на база радикално променената обстановка, която следим в границите на последната година.
Горното допуска, че действително би трябвало да се обсъдят и промени в самия План за възобновяване и резистентност.
- Смятате ли, че сме подготвени за тази стъпка?
- Съпоставено към днешната реалност, нещата би трябвало да бъдат преразгледани. Към момента нямаме задоволителна изясненост какво ще стане, тъй като обстановката в последните месеци е доста динамична. Няма по какъв начин да дам еднопосочен отговор дали сме подготвени, или не. Може да се окаже, че процесът ще се движи както е плануван, само че аз имам подозрения в това отношение.
В момента не е време нито за внезапни придвижвания, нито за доста твърди задължения във връзка с либерализацията.
Нещата официално опират до държавното управление. То обаче не може да направи сходни ходове единствено, а би трябвало да има и социална полемика по тематиката.
- Голям плюс за България сега е това, че си имаме АЕЦ „ Козлодуй “. Но от ден на ден оферти се вършат в Народно събрание за присъединение на нови мощности от възобновими източници. Колко можем да си позволим?
- Ще ви дам няколко обстоятелството в тази връзка. В началото на октомври Институтът за енергиен мениджмънт организира една конференция, отдадена на вложенията в мрежите. Един от представителите бе изпълнителният шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той уточни, че
към 6 октомври т.г. има подадени планове за повече от 25 000 мегавата от нови възобновими мощности, които чакат да бъдат присъединени.
За информация ще кажа, че все още в България всички действително настоящи мощности са към 11 000 мегавата. С други думи, двойно повече мощности от настоящите чакат присъединение. При това без да отчитаме декларираният интерес за присъединение на ВЕИ мощности към мрежите на приблизително и ниско напрежение, т.е. на равнище оператори на разпределителни мрежи. И това е доста значителен проблем -
сега мощностите, които чакат присъединение, са толкоз доста, че е нереалистично това да стане при актуалното положение на мрежата.
Не инцидентно едно от огромните упования в електроенергийния бранш е обвързвано точно с вложения в мрежата. ПВУ и държавната политика обаче са ориентирани повече към мрежата на ЕСО, само че не и към разпределителните мрежи. И това би трябвало да бъде променено като тези бъдещи вложения в мрежите да не се заплащат единствено през цената на силата, а да се ангажират обществени средства за тази цел, включително и от европейските фондове, само че политиците ни би трябвало да обезпечат достъп до такова финансиране. Да не приказваме за планирането, за софтуерните стъпки, за администрирането на процеса и така нататък
- Европейски Съюз май разбра по сложния метод, че не е подготвена за затварянето на въглищните централи. В Германия и Австрия още веднъж пускат в употреба такива. Ние имаме огромни мощности, само че има ли по какъв начин да ги запазим?
- Това е въпрос за 1 млн. лв.? Тук отново би трябвало да разграничим нещата. От една страна са уговорките, които сме поели, свързани с прекратяване използването на въглища. От друга страна са действителностите. В момента виждаме, че въглищата изживяват някакъв подем по отношение на рецесията с произвеждане на електрическа енергия на допустими цени. България в това отношение разчита на повече от 40% ток, създаден на база лични въглища. С други думи, от позиция на днешната обстановка има локален запас, който да използваме за енергийната ни сигурност. При при актуалните рискови условия нашата електроенергийна система играе стабилизираща роля за целия район. И това ще продължи още много време, само че няма да продължи постоянно – така наречен „ Зелена договорка “ върви напред. Зелената промяна е неизбежна, само че в това време би трябвало да се мисли за нови технологии, свързани с застраховане производството на сила. България е поела задължения пред Европейски Съюз, както и всички останали страни в общността, само че ни би трябвало стратегическа преоценка на обстановката – тъй като към днешна дата е добре, че имаме въглищни централи, само че какво ще стане след 10, 15 години е въпрос на разбор и по тази причина би трябвало да мислим и в тази посока. Технологиите се развиват с огромни темпове, цените на силата от възобновими източници падат бързо. Енергийната успеваемост също върви доста интензивно напред. Запазването на въглищните мощности в един средносрочен проект е извънредно оправдано, тъй като това има и доста обществен аспект, само че е значимо и да гледаме напред във времето какво и по какъв начин ще вършим за заместването им.
- Как гледате на предлагането на водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов КЕВР да регистрира активността си пред Народното събрание. Нали комисията е самостоятелен орган…
- Като някогашен член на КЕВР одобрявам сходни неща доста персонално и съм сензитивен по тематиката. Смятам,
че този законопроект, който към този момент е импортиран в Народното събрание от страна на „ ВЪъзраждане “, е една много популистка стъпка
- не би трябвало да се позволява КЕВР при осъществяване на своите функционалности да минава под шапката на Народното събрание под каквато и да е форма. КЕВР би трябвало да продължи да работи като самостоятелен регулатор, каквато е неговата значително роля и по правилник. Прави усещане и фактът, че в плана е заложено още Народно събрание да може да сменя целия екип на КЕВР, когато реши, а освен обособени комисари при приключване на техните мандати. Това е пряк инструмент на политическо преодоляване на регулатора, което е неприемливо.
- Също по този начин ще се дискутира и по какъв начин Народно събрание да може да упражнява директен надзор за образуването на цената на тока за потребителите. До какво ще докара това?
- Това са безспорни абстракции, които не почиват на здрава логичност и опонират и на правото на Европейски Съюз, опонират на регулаторната логичност в света. Да не забравяме, че по принцип регулирането не е измислено в Европа, а е въведено първо в Съединени американски щати, тъй че в действителност става дума за потребността да се регистрират международни трендове. Това, което оферират от „ Възраждане “, опонира на всички международни правила, свързани с регулирането, с изключение на и на правото на Европейски Съюз – тъй че откровено се надявам, че този законопроект няма да стане закон. Вярвам, че в Народното събрание има задоволително здравомислещи хора, които няма да позволен това. Ако пък инцидентно се стигне до такова решение, уверен съм, че ще има реакция и от европейските институции в подтекста на върховенството на правото.
- Г-н Нейков, когато приказваме за рецесии, то енергийната е тази, която касае всички. Какво да чакаме на енергийния пазар през зимата?
- Можете да чуете доста отзиви по тематиката и мненията на енергийните анализатори са значими, само че най-важно е какво вършат политиците и държавните институции. За мен би трябвало да разграничим това, което следва за съответната зима, от това, което е обвързвано с развиването на енергийния бранш по принцип. Моето виждане е, че обстановката в България от позиция на енергийния бранш преди зимата изобщо не наподобява неприятно. Имаме гарантиран газ, освен това цената на газа на международните пазари все още пада. Това е единственият енергиен запас, който внасяме. Имаме задоволително индустриални мощности, които са в положително положение. Имаме добре настоящ регулатор в лицето на КЕВР. Цената за бита е ниска, а битовите консуматори са на контролиран пазар. Така че държавните институции, тук имам предвид и КЕВР, отчитайки ползите на всички, имат опция да защитят битовите консуматори от огромни земетресения.
- Споменахте, че битовите консуматори са на контролиран пазар на електрическата енергия у нас все още, само че проектите и настояванията на Европейски Съюз са през 2024-а те да излязат на свободния пазар. Ще се случи ли…
- Темата за либерализацията на пазара също би трябвало да бъде разграничена на две. Според Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) има една стъпка, обвързвана с либерализацията, която е планувана още за тази година. И тя касае Националната електрическа компания (НЕК). Според ПВУ би трябвало за има законодателни промени, които са свързани с премахването на статута на НЕК като публичен снабдител и респективно унищожаване на квотите за контролирания пазар. Тази първа стъпка към либерализационния развой би трябвало да бъде премислена доста добре. Нямам визия по какъв начин ще се развият нещата в Народното събрание от позиция на измененията в закона, тъй като такава смяна е нужна.
Що се отнася до либерализацията на пазара на дребно, още от в този момент би трябвало да има съответен разбор какво и по какъв начин ще се направи. При това на база радикално променената обстановка, която следим в границите на последната година.
Горното допуска, че действително би трябвало да се обсъдят и промени в самия План за възобновяване и резистентност.
- Смятате ли, че сме подготвени за тази стъпка?
- Съпоставено към днешната реалност, нещата би трябвало да бъдат преразгледани. Към момента нямаме задоволителна изясненост какво ще стане, тъй като обстановката в последните месеци е доста динамична. Няма по какъв начин да дам еднопосочен отговор дали сме подготвени, или не. Може да се окаже, че процесът ще се движи както е плануван, само че аз имам подозрения в това отношение.
В момента не е време нито за внезапни придвижвания, нито за доста твърди задължения във връзка с либерализацията.
Нещата официално опират до държавното управление. То обаче не може да направи сходни ходове единствено, а би трябвало да има и социална полемика по тематиката.
- Голям плюс за България сега е това, че си имаме АЕЦ „ Козлодуй “. Но от ден на ден оферти се вършат в Народно събрание за присъединение на нови мощности от възобновими източници. Колко можем да си позволим?
- Ще ви дам няколко обстоятелството в тази връзка. В началото на октомври Институтът за енергиен мениджмънт организира една конференция, отдадена на вложенията в мрежите. Един от представителите бе изпълнителният шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той уточни, че
към 6 октомври т.г. има подадени планове за повече от 25 000 мегавата от нови възобновими мощности, които чакат да бъдат присъединени.
За информация ще кажа, че все още в България всички действително настоящи мощности са към 11 000 мегавата. С други думи, двойно повече мощности от настоящите чакат присъединение. При това без да отчитаме декларираният интерес за присъединение на ВЕИ мощности към мрежите на приблизително и ниско напрежение, т.е. на равнище оператори на разпределителни мрежи. И това е доста значителен проблем -
сега мощностите, които чакат присъединение, са толкоз доста, че е нереалистично това да стане при актуалното положение на мрежата.
Не инцидентно едно от огромните упования в електроенергийния бранш е обвързвано точно с вложения в мрежата. ПВУ и държавната политика обаче са ориентирани повече към мрежата на ЕСО, само че не и към разпределителните мрежи. И това би трябвало да бъде променено като тези бъдещи вложения в мрежите да не се заплащат единствено през цената на силата, а да се ангажират обществени средства за тази цел, включително и от европейските фондове, само че политиците ни би трябвало да обезпечат достъп до такова финансиране. Да не приказваме за планирането, за софтуерните стъпки, за администрирането на процеса и така нататък
- Европейски Съюз май разбра по сложния метод, че не е подготвена за затварянето на въглищните централи. В Германия и Австрия още веднъж пускат в употреба такива. Ние имаме огромни мощности, само че има ли по какъв начин да ги запазим?
- Това е въпрос за 1 млн. лв.? Тук отново би трябвало да разграничим нещата. От една страна са уговорките, които сме поели, свързани с прекратяване използването на въглища. От друга страна са действителностите. В момента виждаме, че въглищата изживяват някакъв подем по отношение на рецесията с произвеждане на електрическа енергия на допустими цени. България в това отношение разчита на повече от 40% ток, създаден на база лични въглища. С други думи, от позиция на днешната обстановка има локален запас, който да използваме за енергийната ни сигурност. При при актуалните рискови условия нашата електроенергийна система играе стабилизираща роля за целия район. И това ще продължи още много време, само че няма да продължи постоянно – така наречен „ Зелена договорка “ върви напред. Зелената промяна е неизбежна, само че в това време би трябвало да се мисли за нови технологии, свързани с застраховане производството на сила. България е поела задължения пред Европейски Съюз, както и всички останали страни в общността, само че ни би трябвало стратегическа преоценка на обстановката – тъй като към днешна дата е добре, че имаме въглищни централи, само че какво ще стане след 10, 15 години е въпрос на разбор и по тази причина би трябвало да мислим и в тази посока. Технологиите се развиват с огромни темпове, цените на силата от възобновими източници падат бързо. Енергийната успеваемост също върви доста интензивно напред. Запазването на въглищните мощности в един средносрочен проект е извънредно оправдано, тъй като това има и доста обществен аспект, само че е значимо и да гледаме напред във времето какво и по какъв начин ще вършим за заместването им.
- Как гледате на предлагането на водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов КЕВР да регистрира активността си пред Народното събрание. Нали комисията е самостоятелен орган…
- Като някогашен член на КЕВР одобрявам сходни неща доста персонално и съм сензитивен по тематиката. Смятам,
че този законопроект, който към този момент е импортиран в Народното събрание от страна на „ ВЪъзраждане “, е една много популистка стъпка
- не би трябвало да се позволява КЕВР при осъществяване на своите функционалности да минава под шапката на Народното събрание под каквато и да е форма. КЕВР би трябвало да продължи да работи като самостоятелен регулатор, каквато е неговата значително роля и по правилник. Прави усещане и фактът, че в плана е заложено още Народно събрание да може да сменя целия екип на КЕВР, когато реши, а освен обособени комисари при приключване на техните мандати. Това е пряк инструмент на политическо преодоляване на регулатора, което е неприемливо.
- Също по този начин ще се дискутира и по какъв начин Народно събрание да може да упражнява директен надзор за образуването на цената на тока за потребителите. До какво ще докара това?
- Това са безспорни абстракции, които не почиват на здрава логичност и опонират и на правото на Европейски Съюз, опонират на регулаторната логичност в света. Да не забравяме, че по принцип регулирането не е измислено в Европа, а е въведено първо в Съединени американски щати, тъй че в действителност става дума за потребността да се регистрират международни трендове. Това, което оферират от „ Възраждане “, опонира на всички международни правила, свързани с регулирането, с изключение на и на правото на Европейски Съюз – тъй че откровено се надявам, че този законопроект няма да стане закон. Вярвам, че в Народното събрание има задоволително здравомислещи хора, които няма да позволен това. Ако пък инцидентно се стигне до такова решение, уверен съм, че ще има реакция и от европейските институции в подтекста на върховенството на правото.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ