Симона Дянкова: Всички в ансамбъла искаме да спечелим единствената титла, която ни липсва
На Световното състезание по художествена гимнастика в Япония в края на месеца Симона Дянкова и останалите ни четири златни грации от ансамбъла в Токио ще излязат за финален път на килима. После петте девойки ще отворят нова страница в своя живот, въпреки че мъчно може да се повярва, че няма да останат по някакъв метод свързани с гимнастиката.
В изявление за капитанът на отбора Симона Дянкова разкрива своите упования за Шампионата на планетата, привикват ли с новите неповторими съчетания и кои ще са им съперници за златото в многобоя.
Симона, по какъв начин върви подготовката за Световното и имате ли нужната мотивация да спечелите единствената купа, която Ви липсва?
Мисля, че доста добре се приготвяме и всичко се развива по проект. Отново сме в залата, беше необичайно да се върнем в залата и да упражняваме, само че последователно навлязохме във форма. Имахме към този момент една контрола в София, на която играхме демонстративно двете нови съчетания, а в този момент на надпреварата на Гран при в Марбея ще имаме опция още веднъж да изпробваме съчетанията за Световното.
Илиана Раева сподели, че въпросните съчетания са много комплицирани и граничат с фантастиката.
Така е, само че ние сме подготвени за тях. Този устав в действителност граничи с фантастиката, защото е най-трудният устав, който е бил в гимнастиката. При такава компликация за 2 минути и половина да събереш толкоз доста точки е предизвикателство. Трябва да сме прецизни, тъй като нещата се случват бързо, разконцентрираш ли се даже за момент, може да загубиш.
Каква е отборната настройка за Шампионата на планетата?
Ние имаме мотивация, имаме и успокоение, защото мина най-важното съревнование, което беше Олимпиадата. Вече сбъднахме фантазията си, само че безспорни международни шампионки не сме били и това е най-големият претекст за нас - да дадем всичко от себе си, с цел да го създадем. Но каквото и да се случи, златният орден от Игрите в Токио остава.
Как би трябвало да играете в Япония, с цел да покорите и международния връх?
Трябва да играем както всякога и както постоянно сме го правили – на най-високо равнище, и да се раздадем оптимално. Ако останем спокойни и успеем да изиграем съчетанията без неточност, всичко ще е наред. Всяко съревнование е друго, само че това ще е последното за нас и се надявам да се оправим.
След плача на рускините за вашето олимпийско злато, очаквате ли съдиите да погледнат по различен метод на вас?
Напълно е допустимо всичко това да повлияе, само че ние не мислим за тези неща. Искаме да играем по този начин, както на тренировките, да създадем направим това, което зависи от нас и да се представим допустимо най-добре. Вече споделих, че не сме душевен обременени, откакто станахме олимпийски шампионки.
Кои ще са ви съперници за международната купа?
На Олимпиадата се борихме с три-четири тима за златото, в този момент несъмнено ще са повече. Много ще е оспорвана битката, доста мъчно ще се вземе орден. Една дребна неточност може да те изкара от играта. Сред кандидатите за първото място сме ние, Русия, Италия, Беларус, Япония, въобще конкуренцията ще е доста огромна.
Къде пазите златния си олимпийски орден?
Дълго време го носих с мен, тъй като всички желаеха да го видят, тъй че беше в чантата ми. Сега съм го сложила в особено кътче вкъщи, където седи до другите ми оценки.
Как станахте гимнастичка?
Когато бях на 6 години, майка ме заведе в клуб „ Чар “. Започнах да упражнявам при Мария Чиприянова, а по-късно мой персонален треньор стана Филипа Филипова и под нейно управление се развих като играч.
Като дребна, какво искахте да постигнете в спорта?
Ако би трябвало да съм почтена, мога да кажа, че аз като дете не съм разбирала какво се случва. Нямах някакви избрани упоритости, просто желаех да упражнявам, да се занимавам с нещо. Но след това към този момент по този начин се развиха нещата, че аз имах упоритост да стигна до националния тим, да играя добре и да изпитвам наслаждение от играта. Дори и тогава обаче не съм си поставяла цел да вземам участие на Олимпиада. По-късно се случи, с придвижване на възрастта и откакто влязох в националния и започнах да пораствам. Когато се събрах дружно с тези четири девойки и започнахме подготовка за огромните шампионати, желаех освен да отида на Игри, само че и да съумея.
След Световното спирате с гимнастиката. Ще Ви липсва ли?
Гимнастиката е моят живот. От 20 години се занимавам с това и колкото повече наближава моментът, в който ще прекратя кариерата си, толкоз по-странно се усещам. Толкова дълго време съм отдадена на моя обичания спорт, през толкоз ограничения минах, през толкоз тествания. Няма да укривам, че ще ми е необичайно да стана заран, да не отида на подготовка и да не съм на непоколебим режим, макар че от тази позиция аз в никакъв случай съм нямала проблем да наподобявам добре на килима и не е било нужно да ми наблюдават килограмите.
Бихте ли траяли да работите за Вашия спорт?
Със сигурност ще остана обвързвана по някакъв метод с гимнастиката, тъй като към този момент споделих, че тя е моят живот и има какво да й дам. Към днешна дата обаче нямам концепция какво тъкмо бих правила в залата и отсега нататък.
Ако оставим настрани триумфа на Олимпиадата, кои други триумфи на килима ще помните?
Най-приятните ми мемоари са свързани със Световното в София през 2018 година, когато спечелихме златния орден на обръчи. Играхме пред родна аудитория и в цялостна зала, в която бяха също нашите близки, родственици и другари. След като ги зарадвахме, бяхме задоволени, а с помощта на тях и другите почитатели се почувствахме специфични. Никога няма да не помни тези прелестни мигове, които осмислят една дългогодишна работа.
На кого сте признателна за поддръжката през тези години?
На майка ми, която ме заведе в залата и която бе моя опора от самото начало, на моя треньор Филипа Филипова, която ме направи и построи като гимнастичка, на Весела Димитрова, без която нямаше да стигна дотук. Тя е идеалният треньор и знае по какъв начин се вършат олимпийски шампионки.
Весела бе споделила пред мен, че след Световното желае да спре и да си почине, само че наподобява няма да си почива дълго, защото е приела да продължи със идващия отбор?
Сега правилникът се трансформира и съчетанията на другия ни отбор ще са неповторими и неповторими. Пожелавам шанс на девойките, които ще ни наследят, само че с треньор като Весела за мен е вън от подозрение, че ще съумеят.
Симона, Вие към този момент сте сгодена. Кога ще е сватбата?
Скоро ще е, само че още не сме избрали дата.
Вашият мъж привикна ли с честите Ви отсъствия?
В това отношение не сме имали проблем, защото той самият е бил състезател и знае какъв е животът на спортиста. От дълго време сме дружно и през всичките тези години, до момента в който упражнявах и ходех непрестанно по лагери и пътувах, той доста ми помагаше и ме е разбирал.
Какъв спорист е бил Никола Яначков?
Бил е футболист и е младеж на Левски. Играл е и за други тимове, само че е спрял рано със спорта. Щастливи сме дружно и му благодаря, че всеки ден прави по този начин, че да се усмихвам.
В изявление за капитанът на отбора Симона Дянкова разкрива своите упования за Шампионата на планетата, привикват ли с новите неповторими съчетания и кои ще са им съперници за златото в многобоя.
Симона, по какъв начин върви подготовката за Световното и имате ли нужната мотивация да спечелите единствената купа, която Ви липсва?
Мисля, че доста добре се приготвяме и всичко се развива по проект. Отново сме в залата, беше необичайно да се върнем в залата и да упражняваме, само че последователно навлязохме във форма. Имахме към този момент една контрола в София, на която играхме демонстративно двете нови съчетания, а в този момент на надпреварата на Гран при в Марбея ще имаме опция още веднъж да изпробваме съчетанията за Световното.
Илиана Раева сподели, че въпросните съчетания са много комплицирани и граничат с фантастиката.
Така е, само че ние сме подготвени за тях. Този устав в действителност граничи с фантастиката, защото е най-трудният устав, който е бил в гимнастиката. При такава компликация за 2 минути и половина да събереш толкоз доста точки е предизвикателство. Трябва да сме прецизни, тъй като нещата се случват бързо, разконцентрираш ли се даже за момент, може да загубиш.
Каква е отборната настройка за Шампионата на планетата?
Ние имаме мотивация, имаме и успокоение, защото мина най-важното съревнование, което беше Олимпиадата. Вече сбъднахме фантазията си, само че безспорни международни шампионки не сме били и това е най-големият претекст за нас - да дадем всичко от себе си, с цел да го създадем. Но каквото и да се случи, златният орден от Игрите в Токио остава.
Как би трябвало да играете в Япония, с цел да покорите и международния връх?
Трябва да играем както всякога и както постоянно сме го правили – на най-високо равнище, и да се раздадем оптимално. Ако останем спокойни и успеем да изиграем съчетанията без неточност, всичко ще е наред. Всяко съревнование е друго, само че това ще е последното за нас и се надявам да се оправим.
След плача на рускините за вашето олимпийско злато, очаквате ли съдиите да погледнат по различен метод на вас?
Напълно е допустимо всичко това да повлияе, само че ние не мислим за тези неща. Искаме да играем по този начин, както на тренировките, да създадем направим това, което зависи от нас и да се представим допустимо най-добре. Вече споделих, че не сме душевен обременени, откакто станахме олимпийски шампионки.
Кои ще са ви съперници за международната купа?
На Олимпиадата се борихме с три-четири тима за златото, в този момент несъмнено ще са повече. Много ще е оспорвана битката, доста мъчно ще се вземе орден. Една дребна неточност може да те изкара от играта. Сред кандидатите за първото място сме ние, Русия, Италия, Беларус, Япония, въобще конкуренцията ще е доста огромна.
Къде пазите златния си олимпийски орден?
Дълго време го носих с мен, тъй като всички желаеха да го видят, тъй че беше в чантата ми. Сега съм го сложила в особено кътче вкъщи, където седи до другите ми оценки.
Как станахте гимнастичка?
Когато бях на 6 години, майка ме заведе в клуб „ Чар “. Започнах да упражнявам при Мария Чиприянова, а по-късно мой персонален треньор стана Филипа Филипова и под нейно управление се развих като играч.
Като дребна, какво искахте да постигнете в спорта?
Ако би трябвало да съм почтена, мога да кажа, че аз като дете не съм разбирала какво се случва. Нямах някакви избрани упоритости, просто желаех да упражнявам, да се занимавам с нещо. Но след това към този момент по този начин се развиха нещата, че аз имах упоритост да стигна до националния тим, да играя добре и да изпитвам наслаждение от играта. Дори и тогава обаче не съм си поставяла цел да вземам участие на Олимпиада. По-късно се случи, с придвижване на възрастта и откакто влязох в националния и започнах да пораствам. Когато се събрах дружно с тези четири девойки и започнахме подготовка за огромните шампионати, желаех освен да отида на Игри, само че и да съумея.
След Световното спирате с гимнастиката. Ще Ви липсва ли?
Гимнастиката е моят живот. От 20 години се занимавам с това и колкото повече наближава моментът, в който ще прекратя кариерата си, толкоз по-странно се усещам. Толкова дълго време съм отдадена на моя обичания спорт, през толкоз ограничения минах, през толкоз тествания. Няма да укривам, че ще ми е необичайно да стана заран, да не отида на подготовка и да не съм на непоколебим режим, макар че от тази позиция аз в никакъв случай съм нямала проблем да наподобявам добре на килима и не е било нужно да ми наблюдават килограмите.
Бихте ли траяли да работите за Вашия спорт?
Със сигурност ще остана обвързвана по някакъв метод с гимнастиката, тъй като към този момент споделих, че тя е моят живот и има какво да й дам. Към днешна дата обаче нямам концепция какво тъкмо бих правила в залата и отсега нататък.
Ако оставим настрани триумфа на Олимпиадата, кои други триумфи на килима ще помните?
Най-приятните ми мемоари са свързани със Световното в София през 2018 година, когато спечелихме златния орден на обръчи. Играхме пред родна аудитория и в цялостна зала, в която бяха също нашите близки, родственици и другари. След като ги зарадвахме, бяхме задоволени, а с помощта на тях и другите почитатели се почувствахме специфични. Никога няма да не помни тези прелестни мигове, които осмислят една дългогодишна работа.
На кого сте признателна за поддръжката през тези години?
На майка ми, която ме заведе в залата и която бе моя опора от самото начало, на моя треньор Филипа Филипова, която ме направи и построи като гимнастичка, на Весела Димитрова, без която нямаше да стигна дотук. Тя е идеалният треньор и знае по какъв начин се вършат олимпийски шампионки.
Весела бе споделила пред мен, че след Световното желае да спре и да си почине, само че наподобява няма да си почива дълго, защото е приела да продължи със идващия отбор?
Сега правилникът се трансформира и съчетанията на другия ни отбор ще са неповторими и неповторими. Пожелавам шанс на девойките, които ще ни наследят, само че с треньор като Весела за мен е вън от подозрение, че ще съумеят.
Симона, Вие към този момент сте сгодена. Кога ще е сватбата?
Скоро ще е, само че още не сме избрали дата.
Вашият мъж привикна ли с честите Ви отсъствия?
В това отношение не сме имали проблем, защото той самият е бил състезател и знае какъв е животът на спортиста. От дълго време сме дружно и през всичките тези години, до момента в който упражнявах и ходех непрестанно по лагери и пътувах, той доста ми помагаше и ме е разбирал.
Какъв спорист е бил Никола Яначков?
Бил е футболист и е младеж на Левски. Играл е и за други тимове, само че е спрял рано със спорта. Щастливи сме дружно и му благодаря, че всеки ден прави по този начин, че да се усмихвам.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ