Пред Турция отново размахаха моркова ЕС
На срещата на външните министри на страните членки на Европейския съюз, извършена в Брюксел в двореца Егмонт, още веднъж взеха решение да си спомнят за Турция. Заключителната конференция беше управлявана от висшия представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката Жозеп Борел и белгийския външен министър Хаджа Лахбиб.
Борел сподели следното: „ След дълго очакване още веднъж обсъдихме връзките си с Турция. Считам, че би трябвало да призовем за по-нататъшно доближаване сред Европейски Съюз и Турция ".
" Трябва да преодолеем всички форми на борба, да засилим съдействието, за това би трябвало да се обърнем към турската страна, да обсъдим кипърския въпрос и да развием съдействието във външната политика ", съобщи той.
Що се отнася до Лахбиб, до момента в който заявяваше, че „ Турция става все по-незаменим сътрудник и дава доста значим принос в функции като ходатайство с Русия в Черно море, в съглашението за зърното “, той въпреки всичко я даде с набор от общоприети „ революционни “ условия за участие в Европейски Съюз: господство на закона, народна власт, правосъдна самостоятелност и кипърският въпрос. Но дали Турция оживя, когато подвигна бариерата по пътя към влизането на Швеция в НАТО?
Има няколко съставния елемент на тази обстановка. На първо място, на срещата на външните министри на Европейски Съюз в Брюксел главните тематики бяха Африка, Газа и Украйна.
Сякаш инцидентно породи тематиката за Турция. Брюксел трябваше по някакъв метод да отговори на настояванията на президента Реджеп Тайип Ердоган, че влизането на Швеция в НАТО ще стане допустимо след приемането на Турция в Европейския съюз.
Анкара получи статут на претендент за участие в Европейския съюз през 1999 година Официалните договаряния за участие започнаха през 2005 година и нищо не се случи.
Ситуацията става изцяло любопитна през 2004 година, когато се организира следващата вълна на разширение на асоциацията, включваща Кипър, балтийските страни и Източна Европа, като Турция още веднъж остава на назад във времето. Не по-малко провокативни наподобяват и диалозите за присъединение на Украйна към Европейски Съюз, също заобикаляйки Турция.
Второ, в Брюксел си спомнят Турция единствено по някаква причина. В случая наподобява, че европейските служители се пробват да предотвратят нежелателен ход на събитията, който може да възникне след идното посещаване на съветския президент Владимир Путин в Турция.
Неслучайно след срещата на върха в Брюксел външният министър на страната Хакан Фидан съобщи, че „ Турция няма да чака да бъде призната в Европейския съюз, а ще търси други „ исторически пътища “.
По думите му „ би трябвало да търсим други други възможности, изключително в региона на икономическото съдействие, това е нашата позиция “.
Но тук има една конспирация. Турция може да се причисли към Шанхайската организация за съдействие (ШОС), да ускори съдействието с Евразийския стопански съюз и да кандидатства за участие в БРИКС.
Това ще бъде практическата реализация на курса на „ превръщане към Изток “, разгласен в миналото от Ердоган. Така Анкара се пробва да изнудва Брюксел с концепцията, че „ Западът може да загуби Турция “.
На собствен ред Брюксел схваща, че в Турция политиците, бизнес кръговете и обилни пластове от популацията, които постоянно са подкрепяли и не престават да поддържат европейския вектор на турската външна политика, се радват на съществено политическо въздействие.
Това евентуално води до разединение в страната. В същото време го има и факторът на геополитическата игра. Турция на разнообразни равнища продължава да заявява уговорката си за присъединение към Европейски Съюз, само че също по този начин слага условия на Брюксел и не се пробва да му угоди.
Както написа в тази връзка френското издание Le Figaro, „ Анкара вижда сложната обстановка, в която се намира Европейски Съюз с развиването на украинската рецесия, и има вяра, че нейното участие в Европейски Съюз ще бъде спасението за тази асоциация “.
Така Германия, Италия, Румъния, България и Унгария считат за значимо приемането на Турция в Европейски Съюз поради спора в Украйна. Франция и Холандия са срещу това. Коментирайки обстановката, Ердоган декларира, че „ Европейски Съюз страда от стратегическа слепота и ще продължи от ден на ден да чука на вратата на Турция “.
Разбира се, Брюксел и Анкара биха могли да разрядят обстановката по собствен метод: страните от Европейски Съюз биха могли обществено да се откажат от участието на Турция в Европейски Съюз, а Турция може да организира референдум и да сложи въпроса за или срещу присъединението към Европейски Съюз.
Но по разнообразни политически, стопански и геополитически аргументи нито Брюксел, нито Анкара не са подготвени за подобен ход на събитията, защото не престават да танцуват „ европейското танго “.
Междувременно беше оповестено, че Европейски Съюз ще предложения Турция на „ непознато празненство “, събитие, което ще бъде проведено през април, с цел да означи 20-ата годишнина от разширението на Европейски Съюз през 2004 година, когато 10 страни се причислиха към Европейски Съюз.
Превод: СМ
Борел сподели следното: „ След дълго очакване още веднъж обсъдихме връзките си с Турция. Считам, че би трябвало да призовем за по-нататъшно доближаване сред Европейски Съюз и Турция ".
" Трябва да преодолеем всички форми на борба, да засилим съдействието, за това би трябвало да се обърнем към турската страна, да обсъдим кипърския въпрос и да развием съдействието във външната политика ", съобщи той.
Що се отнася до Лахбиб, до момента в който заявяваше, че „ Турция става все по-незаменим сътрудник и дава доста значим принос в функции като ходатайство с Русия в Черно море, в съглашението за зърното “, той въпреки всичко я даде с набор от общоприети „ революционни “ условия за участие в Европейски Съюз: господство на закона, народна власт, правосъдна самостоятелност и кипърският въпрос. Но дали Турция оживя, когато подвигна бариерата по пътя към влизането на Швеция в НАТО?
Има няколко съставния елемент на тази обстановка. На първо място, на срещата на външните министри на Европейски Съюз в Брюксел главните тематики бяха Африка, Газа и Украйна.
Сякаш инцидентно породи тематиката за Турция. Брюксел трябваше по някакъв метод да отговори на настояванията на президента Реджеп Тайип Ердоган, че влизането на Швеция в НАТО ще стане допустимо след приемането на Турция в Европейския съюз.
Анкара получи статут на претендент за участие в Европейския съюз през 1999 година Официалните договаряния за участие започнаха през 2005 година и нищо не се случи.
Ситуацията става изцяло любопитна през 2004 година, когато се организира следващата вълна на разширение на асоциацията, включваща Кипър, балтийските страни и Източна Европа, като Турция още веднъж остава на назад във времето. Не по-малко провокативни наподобяват и диалозите за присъединение на Украйна към Европейски Съюз, също заобикаляйки Турция.
Второ, в Брюксел си спомнят Турция единствено по някаква причина. В случая наподобява, че европейските служители се пробват да предотвратят нежелателен ход на събитията, който може да възникне след идното посещаване на съветския президент Владимир Путин в Турция.
Неслучайно след срещата на върха в Брюксел външният министър на страната Хакан Фидан съобщи, че „ Турция няма да чака да бъде призната в Европейския съюз, а ще търси други „ исторически пътища “.
По думите му „ би трябвало да търсим други други възможности, изключително в региона на икономическото съдействие, това е нашата позиция “.
Но тук има една конспирация. Турция може да се причисли към Шанхайската организация за съдействие (ШОС), да ускори съдействието с Евразийския стопански съюз и да кандидатства за участие в БРИКС.
Това ще бъде практическата реализация на курса на „ превръщане към Изток “, разгласен в миналото от Ердоган. Така Анкара се пробва да изнудва Брюксел с концепцията, че „ Западът може да загуби Турция “.
На собствен ред Брюксел схваща, че в Турция политиците, бизнес кръговете и обилни пластове от популацията, които постоянно са подкрепяли и не престават да поддържат европейския вектор на турската външна политика, се радват на съществено политическо въздействие.
Това евентуално води до разединение в страната. В същото време го има и факторът на геополитическата игра. Турция на разнообразни равнища продължава да заявява уговорката си за присъединение към Европейски Съюз, само че също по този начин слага условия на Брюксел и не се пробва да му угоди.
Както написа в тази връзка френското издание Le Figaro, „ Анкара вижда сложната обстановка, в която се намира Европейски Съюз с развиването на украинската рецесия, и има вяра, че нейното участие в Европейски Съюз ще бъде спасението за тази асоциация “.
Така Германия, Италия, Румъния, България и Унгария считат за значимо приемането на Турция в Европейски Съюз поради спора в Украйна. Франция и Холандия са срещу това. Коментирайки обстановката, Ердоган декларира, че „ Европейски Съюз страда от стратегическа слепота и ще продължи от ден на ден да чука на вратата на Турция “.
Разбира се, Брюксел и Анкара биха могли да разрядят обстановката по собствен метод: страните от Европейски Съюз биха могли обществено да се откажат от участието на Турция в Европейски Съюз, а Турция може да организира референдум и да сложи въпроса за или срещу присъединението към Европейски Съюз.
Но по разнообразни политически, стопански и геополитически аргументи нито Брюксел, нито Анкара не са подготвени за подобен ход на събитията, защото не престават да танцуват „ европейското танго “.
Междувременно беше оповестено, че Европейски Съюз ще предложения Турция на „ непознато празненство “, събитие, което ще бъде проведено през април, с цел да означи 20-ата годишнина от разширението на Европейски Съюз през 2004 година, когато 10 страни се причислиха към Европейски Съюз.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ