“Рецептата” за нашата изостаналост: властват несменяеми елити
На фотографията: икономистът Евгений Кънев
На 4 май 1935 г. Сталин произнася популярната си тирада, в която споделя, че “кадрите вземат решение всичко ”.
Разбира се, и в днешния смисъл основаването на човешки капитал е най-важното за една страна. Но вложеният смисъл от Сталин има поради фрагменти, правилни на страната и комунизма, т.е нему.
Оттогава в този вид общества лоялността е издигната във висша добродетел, а качествата на фрагментите – постоянно са на второ място, в случай че изобщо имат значение. И това е постоянно в затворени, властнически системи, където конкуренцията по принцип е лимитирана или не се позволява. Защото единствено конкуренцията избутва напред меритокрацията, т.е оценка на фрагментите най-вече по техните качества. И става рискова за авторитарите.
Западните общества, в които водеща е меритокрацията, процъфтяват, тъй като конкуренцията отсява най-хубавото – в това число за заемането на властови позиции. А обществата в Евразия, където лоялността е съществена полезност, залиняват и изостават, тъй като господстват несменяеми елити, поддържани от селекция на фрагментите на база преданост към тях.
Това е и “рецептата ” за нашата назадничавост по отношение на другите европейски нации. Кадрите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност и техните наследници – над 30 години след измененията – не престават по сталински да държат освен всички основни лостове на държавната власт, а са в съвсем всяка клетка на обществото, в която се взема решение някакъв негов проблем.
Каква беше първата задача на служебния кабинет?
Да махне стремително (с готови авансово заповеди) всички фрагменти на Промяната – които бяха в общия случай назначени на меритократичен принцип. И да ги смени даже не просто със свои, а с фрагменти на ГЕРБ и Движение за права и свободи. А както споделя един ценител – в действителност, фрагменти на Задкулисието. Дори партийните фрагменти на Нинова не бяха пожалени, тъй като са лоялни на нея, а не Нему.
Особено фрапантни бяха три епизода в кадруването.
Там, където имаше избор с мандатност се наложи поръчка до Конституционен съд да оспори процедурата на избора и по този начин бе заменен шефа на КЕВР, кадър на Промяната. Зер, енергетиката е “наша ” взаимна територия с съветските товарищи и въшни натрапници са неприемливи. (КС беше необходим и да се подсигурят парите за строителните компании, друго главно кранче на Задкулисието).
Във втори епизод, трето мощно кранче ББР също е отвоювано назад от Промяната – откакто са изгонени единствените фрагменти със западен опит в ръководство на банки и заменени с лоялни фрагменти. Защото когато си с достолепия не може да си предан на Задкулисието – не ставаш, тъй като хлябът ти не зависи от него.
В третия най-популярен епизод – някаква ПРка, станала известна със своята преданост към Движение за права и свободи, е спусната като лице на Националния Театър, с цел да се знае КОЙ ръководи България. И когато този лазил нагоре типаж идва с настройката да гази надолу, само че влиза в преден конфликт с почтени хора, които отхвърлят да лазят – имаме разопакована цялата есенция на мизерното ни съществуване.
Често споделят – е, нашата народопсихология постоянно е била такава и преди комунистите.
Гранд мистейк.
Докато народопсихология в действителност мъчно се трансформира, то съвсем целият държавен хайлайф на Царска България е живял и учил в Западна Европа и постанова стандартите за морал и честност на народа. А след 9-ти “народът ” постанова неговите етични стандарти. А фрагментите му вземат решение всичко.
До ден сегашен.
Текстът е оповестен във Facebook профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
На 4 май 1935 г. Сталин произнася популярната си тирада, в която споделя, че “кадрите вземат решение всичко ”.
Разбира се, и в днешния смисъл основаването на човешки капитал е най-важното за една страна. Но вложеният смисъл от Сталин има поради фрагменти, правилни на страната и комунизма, т.е нему.
Оттогава в този вид общества лоялността е издигната във висша добродетел, а качествата на фрагментите – постоянно са на второ място, в случай че изобщо имат значение. И това е постоянно в затворени, властнически системи, където конкуренцията по принцип е лимитирана или не се позволява. Защото единствено конкуренцията избутва напред меритокрацията, т.е оценка на фрагментите най-вече по техните качества. И става рискова за авторитарите.
Западните общества, в които водеща е меритокрацията, процъфтяват, тъй като конкуренцията отсява най-хубавото – в това число за заемането на властови позиции. А обществата в Евразия, където лоялността е съществена полезност, залиняват и изостават, тъй като господстват несменяеми елити, поддържани от селекция на фрагментите на база преданост към тях.
Това е и “рецептата ” за нашата назадничавост по отношение на другите европейски нации. Кадрите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност и техните наследници – над 30 години след измененията – не престават по сталински да държат освен всички основни лостове на държавната власт, а са в съвсем всяка клетка на обществото, в която се взема решение някакъв негов проблем.
Каква беше първата задача на служебния кабинет?
Да махне стремително (с готови авансово заповеди) всички фрагменти на Промяната – които бяха в общия случай назначени на меритократичен принцип. И да ги смени даже не просто със свои, а с фрагменти на ГЕРБ и Движение за права и свободи. А както споделя един ценител – в действителност, фрагменти на Задкулисието. Дори партийните фрагменти на Нинова не бяха пожалени, тъй като са лоялни на нея, а не Нему.
Особено фрапантни бяха три епизода в кадруването.
Там, където имаше избор с мандатност се наложи поръчка до Конституционен съд да оспори процедурата на избора и по този начин бе заменен шефа на КЕВР, кадър на Промяната. Зер, енергетиката е “наша ” взаимна територия с съветските товарищи и въшни натрапници са неприемливи. (КС беше необходим и да се подсигурят парите за строителните компании, друго главно кранче на Задкулисието).
Във втори епизод, трето мощно кранче ББР също е отвоювано назад от Промяната – откакто са изгонени единствените фрагменти със западен опит в ръководство на банки и заменени с лоялни фрагменти. Защото когато си с достолепия не може да си предан на Задкулисието – не ставаш, тъй като хлябът ти не зависи от него.
В третия най-популярен епизод – някаква ПРка, станала известна със своята преданост към Движение за права и свободи, е спусната като лице на Националния Театър, с цел да се знае КОЙ ръководи България. И когато този лазил нагоре типаж идва с настройката да гази надолу, само че влиза в преден конфликт с почтени хора, които отхвърлят да лазят – имаме разопакована цялата есенция на мизерното ни съществуване.
Често споделят – е, нашата народопсихология постоянно е била такава и преди комунистите.
Гранд мистейк.
Докато народопсихология в действителност мъчно се трансформира, то съвсем целият държавен хайлайф на Царска България е живял и учил в Западна Европа и постанова стандартите за морал и честност на народа. А след 9-ти “народът ” постанова неговите етични стандарти. А фрагментите му вземат решение всичко.
До ден сегашен.
Текстът е оповестен във Facebook профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ