Даниел Смилов за ДЕБАТИ: Отиваме на избори, защото Борисов прецени, че те са по-изгодни за него и ГЕРБ
На фотографията: Даниел СмиловДаниел Смилов е политолог и експерт по относително конституционно право. Програмен шеф на Центъра за демократични тактики, годишен гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра „ Политология ” на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица университетски изявления на британски език в региона на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и голям брой публикации в българския щемпел и периодически издания.
Вчера по покана на Българска социалистическа партия се организира лидерска среща сред Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ и Стефан Янев. Борисов се появи на обществена среща с политически лица от други партии и изобщо в Народното събрание за първи път от доста време насам. Помним по какъв начин той отхвърли многото предложения на „ Продължаваме промяната “ за диалози – и при започване на този Парламент, при рецесията с избора на негов ръководител, и по-късно, при втория мандат. Защо съгласно Вас той се отзова на поканата на Нинова?
Струва ми се, че всичко, което Бойко Борисов предприе в границите на този парламент, не беше толкоз за да се образува ръководство, а в противен случай – сякаш задачата на Борисов беше да се тръгне към нови избори, само че в същото време той да мине през развой на реабилитация.
Връщането му в Парламента, присъединяване му в такава среща – било то и с Корнелия Нинова, съгласно мен би трябвало се интерпретира в тази посока – с желанието му да се оправдава като човек, който може да взе участие в ръководството на страната.
Мислите ли, че е допустимо в идващото 49-о Народно заседание да забележим ръководство във формата на днешната среща – ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “?
Такова ръководство можеше да има в сегашния парламент. Изглежда, това, което стопира Борисов от такова ръководство, са подозренията му, че то няма да е задоволително влиятелно, няма да е задоволително добре за изчистването на неговата обществена известност и имидж.
Стратегията на Борисов очевидно е, че колкото повече време тече, толкоз повече корупционните подозрения и така нататък би трябвало да се не помнят. Може би неговата вяра е, че в случай че не в този парламент, то най-малко в идващия ще има някакво ръководство от рода на „ хартиена коалиция “ плюс партии като „ Български напредък “.
Според Вас допустимо ли е това, в случай че фактически това е проектът – времето да почисти имиджа на водача на ГЕРБ?
Според мен времето не е задоволителен фактор, който да реши проблемите на ГЕРБ и Борисов. По-скоро този проект не би трябвало да бъде сполучлив.
Борисов залага на дребни промени – той не счита, че ще се върне на бял кон с цялостна реабилитация и триумф, само че продължителното стоене в Парламента със постоянна секта и с неспособност другите да се обединят против него, сякаш за него е задоволително. Неговият триумф е по-скоро в неуспеха на другите.
Ако Народното събрание в действителност вървеше към основаване на държавно управление към ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “, до момента можеха да го създадат доста пъти. Нещо повече – можеха да облекчат ръководството на едно такова държавно управление, като одобряват да вземем за пример решения, свързани с бюджета и така нататък Не виждам нищо такова.
Действително имаше опция за ръководство на ГЕРБ дружно с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “. Такова не се образува. В същото време ГЕРБ от време на време опитваха с говоренето си да трансферират виновността за това първо на „ Демократична Българи “, след това на „ Продължаваме промяната “, в този момент и на двете обединения. В кого е виновността, че няма да имаме държавно управление?
В този парламент имаше едно болшинство, което можеше да проработи – ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “. И Движение за права и свободи, и Българска социалистическа партия, и изключително „ Български напредък “ бяха безусловно подготвени на този вид, със съответните ангажименти. Предполагам, че Корнелия Нинова би се съгласила по повод Украйна да заема позицията, която заемаше в кабинета „ Петков “ – стига да няма пряк фокус върху Украйна, всичко друго е задоволително за левицата.
И гласуването за хартиената бюлетина, и много други гласувания демонстрираха, че това би могло да бъде работеща коалиция. ГЕРБ се отхвърли от нея главно поради калкулациите на Борисов, че това не е преференциално с оглед неговата концепция да почисти политическия си имидж, доколкото това въобще може да стане. Борисов реши, че едни избори ще са по-изгодни за ГЕРБ и за него. Затова отиваме на избори, вместо да имаме болшинство ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и БВ.
Имаше и втори вид – най-малко на доктрина, само че с доста ниска възможност да се случи. Вариант, в който ГЕРБ се спогажда с „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “. За този вид трябваха много съществени промени в правосъдната система, трябваше единодушие за премахване на основния прокурор Иван Гешев. ГЕРБ не бяха подготвени на такива стъпки. Този втори вид беше единствено научен, използваха го единствено тактически за свои цели, без действителна подготвеност да преминат към него.
Неслучайно, в случай че се вгледаме в държанието на ГЕРБ, макар изказванията, че желаят да ръководят с „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “, главните рецензии на партията са към тези два политически субекта, а не към Движение за права и свободи, БВ, президента Радев или който и да е различен.
Отиде ли си дефинитивно ореолът, който Българска социалистическа партия си сътвори за малко – на протестна партия, на партия отвън статуквото, на съвременно ляво?
С войната в Украйна Българска социалистическа партия просто се радикализира – най-малко на изразителност. Вярно е, че до момента в който бяха в кабинета „ Петков “, не те бяха повода за разпадането на държавното управление, че лицемерно или не, очевидно участваха в много съществени действителни дейности за подкрепяне на Украйна, а в случай че не участваха директно, то най-малко не им пречеха.
Официалното позициониране на Българска социалистическа партия обаче – в доста мощно проруска посока, я прави доста сложен сътрудник както за „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, по този начин и за ГЕРБ.
Според мен ГЕРБ съумяха в едно – биха много сериозен чеп сред „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия. Едва ли те вършат проекти да ръководят с Българска социалистическа партия в бъдеще. От думите на Борисов през вчерашния ден пък можем да извадим умозаключение, че ГЕРБ не изключват вид да употребяват една отслабена Българска социалистическа партия – защото Българска социалистическа партия най-вероятно ще има неприятни резултати на изборите през пролетта, като собствен личен евентуален съдружен сътрудник.
Отиваме на нови избори – какво може да завоюва и надлежно да загуби България от един нов парламентарен избор?
Трябва да се опитаме да извлечем оптималното от нови избори. В демокрацията изборите обясняват позициите на обособените партии и разместват местата им. При всички случаи, колкото и картината в идващия парламент да наподобява на картината в този, ще има нюанси, ще има разлики.
Дано те да са в посока изясняване на българската позиция по два въпроса, които са основни. Единият въпрос е за Украйна и за проевропейското, проатлантическо държание на България. Мисля, че голямата част от партиите са на ясни проевропейски позиции, като се изключи „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия, ненапълно и „ Български напредък “.
Другият основен въпрос е антикорупционният. На изборите българите ще бъдат питани може ли хора, за които има съществени корупционни подозрение, да вземат участие във властта. Важно е какво ще отговорят. Този въпрос е реторичен – човек би трябвало да е доста обезверен, с цел да каже най-после: „ Добре, може, участвайте във властта макар тези подозрения “. Изглежда обаче, страната е докарана тъкмо до такава степен да избира сред разнообразни несгоди.
Струва ми се, че България има капацитет да бъде ръководена не по този метод с толкоз тежки взаимни отстъпки. Да забележим какво ще каже гласоподавателят.
Вчера по покана на Българска социалистическа партия се организира лидерска среща сред Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ и Стефан Янев. Борисов се появи на обществена среща с политически лица от други партии и изобщо в Народното събрание за първи път от доста време насам. Помним по какъв начин той отхвърли многото предложения на „ Продължаваме промяната “ за диалози – и при започване на този Парламент, при рецесията с избора на негов ръководител, и по-късно, при втория мандат. Защо съгласно Вас той се отзова на поканата на Нинова?
Струва ми се, че всичко, което Бойко Борисов предприе в границите на този парламент, не беше толкоз за да се образува ръководство, а в противен случай – сякаш задачата на Борисов беше да се тръгне към нови избори, само че в същото време той да мине през развой на реабилитация.
Връщането му в Парламента, присъединяване му в такава среща – било то и с Корнелия Нинова, съгласно мен би трябвало се интерпретира в тази посока – с желанието му да се оправдава като човек, който може да взе участие в ръководството на страната.
Мислите ли, че е допустимо в идващото 49-о Народно заседание да забележим ръководство във формата на днешната среща – ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “?
Такова ръководство можеше да има в сегашния парламент. Изглежда, това, което стопира Борисов от такова ръководство, са подозренията му, че то няма да е задоволително влиятелно, няма да е задоволително добре за изчистването на неговата обществена известност и имидж.
Стратегията на Борисов очевидно е, че колкото повече време тече, толкоз повече корупционните подозрения и така нататък би трябвало да се не помнят. Може би неговата вяра е, че в случай че не в този парламент, то най-малко в идващия ще има някакво ръководство от рода на „ хартиена коалиция “ плюс партии като „ Български напредък “.
Според Вас допустимо ли е това, в случай че фактически това е проектът – времето да почисти имиджа на водача на ГЕРБ?
Според мен времето не е задоволителен фактор, който да реши проблемите на ГЕРБ и Борисов. По-скоро този проект не би трябвало да бъде сполучлив.
Борисов залага на дребни промени – той не счита, че ще се върне на бял кон с цялостна реабилитация и триумф, само че продължителното стоене в Парламента със постоянна секта и с неспособност другите да се обединят против него, сякаш за него е задоволително. Неговият триумф е по-скоро в неуспеха на другите.
Ако Народното събрание в действителност вървеше към основаване на държавно управление към ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “, до момента можеха да го създадат доста пъти. Нещо повече – можеха да облекчат ръководството на едно такова държавно управление, като одобряват да вземем за пример решения, свързани с бюджета и така нататък Не виждам нищо такова.
Действително имаше опция за ръководство на ГЕРБ дружно с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “. Такова не се образува. В същото време ГЕРБ от време на време опитваха с говоренето си да трансферират виновността за това първо на „ Демократична Българи “, след това на „ Продължаваме промяната “, в този момент и на двете обединения. В кого е виновността, че няма да имаме държавно управление?
В този парламент имаше едно болшинство, което можеше да проработи – ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “. И Движение за права и свободи, и Българска социалистическа партия, и изключително „ Български напредък “ бяха безусловно подготвени на този вид, със съответните ангажименти. Предполагам, че Корнелия Нинова би се съгласила по повод Украйна да заема позицията, която заемаше в кабинета „ Петков “ – стига да няма пряк фокус върху Украйна, всичко друго е задоволително за левицата.
И гласуването за хартиената бюлетина, и много други гласувания демонстрираха, че това би могло да бъде работеща коалиция. ГЕРБ се отхвърли от нея главно поради калкулациите на Борисов, че това не е преференциално с оглед неговата концепция да почисти политическия си имидж, доколкото това въобще може да стане. Борисов реши, че едни избори ще са по-изгодни за ГЕРБ и за него. Затова отиваме на избори, вместо да имаме болшинство ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и БВ.
Имаше и втори вид – най-малко на доктрина, само че с доста ниска възможност да се случи. Вариант, в който ГЕРБ се спогажда с „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “. За този вид трябваха много съществени промени в правосъдната система, трябваше единодушие за премахване на основния прокурор Иван Гешев. ГЕРБ не бяха подготвени на такива стъпки. Този втори вид беше единствено научен, използваха го единствено тактически за свои цели, без действителна подготвеност да преминат към него.
Неслучайно, в случай че се вгледаме в държанието на ГЕРБ, макар изказванията, че желаят да ръководят с „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “, главните рецензии на партията са към тези два политически субекта, а не към Движение за права и свободи, БВ, президента Радев или който и да е различен.
Отиде ли си дефинитивно ореолът, който Българска социалистическа партия си сътвори за малко – на протестна партия, на партия отвън статуквото, на съвременно ляво?
С войната в Украйна Българска социалистическа партия просто се радикализира – най-малко на изразителност. Вярно е, че до момента в който бяха в кабинета „ Петков “, не те бяха повода за разпадането на държавното управление, че лицемерно или не, очевидно участваха в много съществени действителни дейности за подкрепяне на Украйна, а в случай че не участваха директно, то най-малко не им пречеха.
Официалното позициониране на Българска социалистическа партия обаче – в доста мощно проруска посока, я прави доста сложен сътрудник както за „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, по този начин и за ГЕРБ.
Според мен ГЕРБ съумяха в едно – биха много сериозен чеп сред „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия. Едва ли те вършат проекти да ръководят с Българска социалистическа партия в бъдеще. От думите на Борисов през вчерашния ден пък можем да извадим умозаключение, че ГЕРБ не изключват вид да употребяват една отслабена Българска социалистическа партия – защото Българска социалистическа партия най-вероятно ще има неприятни резултати на изборите през пролетта, като собствен личен евентуален съдружен сътрудник.
Отиваме на нови избори – какво може да завоюва и надлежно да загуби България от един нов парламентарен избор?
Трябва да се опитаме да извлечем оптималното от нови избори. В демокрацията изборите обясняват позициите на обособените партии и разместват местата им. При всички случаи, колкото и картината в идващия парламент да наподобява на картината в този, ще има нюанси, ще има разлики.
Дано те да са в посока изясняване на българската позиция по два въпроса, които са основни. Единият въпрос е за Украйна и за проевропейското, проатлантическо държание на България. Мисля, че голямата част от партиите са на ясни проевропейски позиции, като се изключи „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия, ненапълно и „ Български напредък “.
Другият основен въпрос е антикорупционният. На изборите българите ще бъдат питани може ли хора, за които има съществени корупционни подозрение, да вземат участие във властта. Важно е какво ще отговорят. Този въпрос е реторичен – човек би трябвало да е доста обезверен, с цел да каже най-после: „ Добре, може, участвайте във властта макар тези подозрения “. Изглежда обаче, страната е докарана тъкмо до такава степен да избира сред разнообразни несгоди.
Струва ми се, че България има капацитет да бъде ръководена не по този метод с толкоз тежки взаимни отстъпки. Да забележим какво ще каже гласоподавателят.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ