Звездата HD 222925 представлява нов „златен стандарт“ за Млечния път
На пръв взор HD 222925 наподобява като една най-обикновена студена звезда в края на своя живот. Тя е ситуирана в съзвездието Тукан и видимо не се отличава изключително от близо 100-те милиарда звезди в Млечния път. Нов разбор обаче демонстрира, че в действителност тя е много неповторима. HD 222925 съдържа допустимо най-широкия набор от детайли, на които се натъкваме в звезда, ситуирана оттатък рамките на Слънчевата система.
Изследователи откриват 65 разнообразни детайла в звездата, като 42 от тях са тежки метали като селен, сребро, телур, платина, злато и торий. Тези детайли се срещат относително рядко в звездите и астрономите към момента не знаят по какъв начин тъкмо се образуват. Според тяхното ново проучване обаче, признато за обява в The Astrophysical Journal Supplement Series (и налично в arXiv), HD 222925 може да евентуално да промени това.
„ Доколкото ми е известно, това е връх за който и да е обект, ситуиран оттатък нашата Слънчева система. Това, което прави тази звезда толкоз неповторима е, че се отличава с много високо условен дял на детайлите, ситуирани в долните две трети на периодическата система. Дори открихме злато - споделя астрономът Иън Рьодерер от Мичиганския университет, който управлява проучването. – Тези детайли са формирани с помощта на процеса на бързо усвояване на неутрони. Точно това се опитваме и да изучим – физиката на това по какъв начин, къде и по кое време се основават тези детайли. “
Тежките детайли се образуват с помощта на така наречен r-процес (или развой на бързо усвояване на неутрони). Той се характеризира с поредност от нуклеарни реакции, виновни за основаването на към половината от естествените детайли в периодическата система, които са по-тежки от желязото. Желязото е най-тежкият детайл, формиран от общоприет нуклеарен синтез.
R-процесът се нуждае от големи количества сила. Смята се, че някои типове свръхнови биха могли да дават тази нужна сила, само че моделите ни в това отношение постоянно са непълни. През 2017 година – по време на първото наблюдаване на конфликт на неутронни звезди – излиза наяве, че сходни катаклизмични събития също биха могли да доведат до образуването на детайли посредством r-процес.
Именно тук излиза на напред във времето и звездата HD 222925. Тя е ключът, който може евентуално да разплете тази тайнственост. Изобилието на тежки детайли в нея се възприема за златен стандарт и верният модел, който поддържа даден сюжет – солидна свръхнова, обединение на неутронни звезди или композиция от двете – ще би трябвало да може да изясни това, което астрономите са следили в HD 222925.
“Сега към този момент знаем тъкмо кои детайли създават някои r-процеси от зората на Вселената – прибавя проф. Ана Фребел от Масачузетския софтуерен институт, която е съавтор на проучването. – Който и да е модел, който се пробва да изясни по какъв начин протичат r-процесите, ще би трябвало да може да възпроизведе това. “
Източник: IFLScience
