С тържествена заря-проверка в Пловдив завърши честването на 133-та годишнина от Съединението
На площад " Съединение ", пред едноименния монумент, хиляди пловдивчани и посетители на града се събраха да почетат паметта на предците ни, осъществили Съединението на Княжество България с Източна Румелия преди 133 години.
Тържествената заря-проверка стартира с приемане строя на почетните роти на поделенията на Сухопътни войски и Военно-въздушните сили на Пловдивския гарнизон от президента Румен Радев.
През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите вземат решение да вземат ориста си в свои ръце. Не ги стопира нищо – нито несправедливите контракти, нито враждебността на Великите сили. Онзи въодушевен, възрожденски народ има една цел: Съединението. И я реализира с смелост и безрезервност, означи в словото си президентът Румен Радев.
Събираме се от година на година на славните дати да поменем героите, да почетем делата им. Гордеем се с непознати подвизи, а достойното минало е разтуха за безпътното ни настояще, съобщи Радев.
Снимка: Радослава Домусчиева
Редно е да се запитаме какво остава през днешния ден от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и Източна Румелия, които се събраха в общ дом, през днешния ден назовават България " тази страна ", а мнозина я напущат? Българският ХХ век бе белязан от нещастия, които внесоха ерес в обществото. Уви, даже демокрацията не съумя да го излекува.
Защото Съединението е еднократен акт, само че единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и даже от живота им. Този зрял дух възроди България. А през днешния ден този дух остана да живее единствено в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас, уточни президентът.
Някои побързаха да разгласят страните и нациите за отживялост в световния свят. Пренаписваше се историята. Но махалото през днешния ден отива в противоположната посока. Народите се обръщат още веднъж към себе си и безродността към този момент не е съвременна. Този развой обаче има своите скрити опасности.
За да не скочим от националнихилизма в национализма и ксенофобията, би трябвало да се обърнем към нашата история и просветления национализъм на възрожденците. Зрелият национализъм не приказва високо, а проникновено. Не се гордее с непознати подвизи, а более за близкия тук и в този момент. Не битува единствено в историята, а твори достойното настояще, добави президентът Радев.
Снимка: Радослава Домусчиева
Той прикани: " Нека всеки празник бъде мотив да виждаме себе си в историята. Да почитаме предишното с ясното схващане, че нашето единство през днешния ден е най-голямата респект към делото на това Съединение, което ни завещаха героите от 1885 година ".
Всяка година на този ден преосмисляме силата на девиза " Съединението прави силата ", което е израз на непреодолимия родолюбив напредък за Съединението на Княжество България и Източна Румелия, сподели в приветствието си кметът на Пловдив Иван Тотев.
По думите му пловдивчани имат статут и самочувствие, тъй като са построили своя град освен като най-големия и най-богатия, само че и като духовния център на българските земи. Шести септември 1885 година е най-пловдивският ден в новата българска история.
Денят, в който тракийските българи остават правилни на заветите на предците, въпреки да знаят, че Съединението ще ги откъсне от пазарите на Османската империя и ще навреди на тяхното богатство, добави кметът.
И през днешния ден, единствено месеци преди градът ни да бъде първата за България Европейска столица на културата, можем гордо да заявим: Всяко идване в нашия град е среща с най-ценните уроци на Съединението и най-съкровените изяви на българския дух, сподели още Иван Тотев.
На тържествената заря-проверка участват ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, водачът на " Воля " Веселин Марешки, депутати, регионалният шеф на Пловдив Здравко Димитров, командири на поделения от Пловдивския гарнизон.
Пред паметника на Съединението бяха положени цветя от името на всички държавни институции, представители на локалната власт, политически партии и публични организации, от десетки жители.
Тържествената заря-проверка бе предшествана от възстановка на по-важните моменти на събитията от 6 септември 1885 година, осъществена от комитет " Родолюбие ". В катедралния храм " Света Богородица " пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за здраве и разцвет на целия български народ. В знак на благодарност бяха положени цветя пред паметника на Захари Стоянов и паметната плоча на майор Райчо Николов.
По-рано през днешния ден формалните лица посетиха Музея на Съединението, където е експонирана Националната галерия " Пловдив в културната история на България ".
Според шефа на музея Стефан Шивачев изложбата е постигнала задачата си – да събере исторически свидетелства, които предопределят определението, че Пловдив е " нравствен център на българските земи през 19 и 20 век ". Това, по думите му, предшества избора на града за Културна столица на Европа през 2019 година.
Тържествената заря-проверка стартира с приемане строя на почетните роти на поделенията на Сухопътни войски и Военно-въздушните сили на Пловдивския гарнизон от президента Румен Радев.
През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите вземат решение да вземат ориста си в свои ръце. Не ги стопира нищо – нито несправедливите контракти, нито враждебността на Великите сили. Онзи въодушевен, възрожденски народ има една цел: Съединението. И я реализира с смелост и безрезервност, означи в словото си президентът Румен Радев.
Събираме се от година на година на славните дати да поменем героите, да почетем делата им. Гордеем се с непознати подвизи, а достойното минало е разтуха за безпътното ни настояще, съобщи Радев.
Снимка: Радослава Домусчиева
Редно е да се запитаме какво остава през днешния ден от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и Източна Румелия, които се събраха в общ дом, през днешния ден назовават България " тази страна ", а мнозина я напущат? Българският ХХ век бе белязан от нещастия, които внесоха ерес в обществото. Уви, даже демокрацията не съумя да го излекува.
Защото Съединението е еднократен акт, само че единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и даже от живота им. Този зрял дух възроди България. А през днешния ден този дух остана да живее единствено в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас, уточни президентът.
Някои побързаха да разгласят страните и нациите за отживялост в световния свят. Пренаписваше се историята. Но махалото през днешния ден отива в противоположната посока. Народите се обръщат още веднъж към себе си и безродността към този момент не е съвременна. Този развой обаче има своите скрити опасности.
За да не скочим от националнихилизма в национализма и ксенофобията, би трябвало да се обърнем към нашата история и просветления национализъм на възрожденците. Зрелият национализъм не приказва високо, а проникновено. Не се гордее с непознати подвизи, а более за близкия тук и в този момент. Не битува единствено в историята, а твори достойното настояще, добави президентът Радев.
Снимка: Радослава Домусчиева
Той прикани: " Нека всеки празник бъде мотив да виждаме себе си в историята. Да почитаме предишното с ясното схващане, че нашето единство през днешния ден е най-голямата респект към делото на това Съединение, което ни завещаха героите от 1885 година ".
Всяка година на този ден преосмисляме силата на девиза " Съединението прави силата ", което е израз на непреодолимия родолюбив напредък за Съединението на Княжество България и Източна Румелия, сподели в приветствието си кметът на Пловдив Иван Тотев.
По думите му пловдивчани имат статут и самочувствие, тъй като са построили своя град освен като най-големия и най-богатия, само че и като духовния център на българските земи. Шести септември 1885 година е най-пловдивският ден в новата българска история.
Денят, в който тракийските българи остават правилни на заветите на предците, въпреки да знаят, че Съединението ще ги откъсне от пазарите на Османската империя и ще навреди на тяхното богатство, добави кметът.
И през днешния ден, единствено месеци преди градът ни да бъде първата за България Европейска столица на културата, можем гордо да заявим: Всяко идване в нашия град е среща с най-ценните уроци на Съединението и най-съкровените изяви на българския дух, сподели още Иван Тотев.
На тържествената заря-проверка участват ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, водачът на " Воля " Веселин Марешки, депутати, регионалният шеф на Пловдив Здравко Димитров, командири на поделения от Пловдивския гарнизон.
Пред паметника на Съединението бяха положени цветя от името на всички държавни институции, представители на локалната власт, политически партии и публични организации, от десетки жители.
Тържествената заря-проверка бе предшествана от възстановка на по-важните моменти на събитията от 6 септември 1885 година, осъществена от комитет " Родолюбие ". В катедралния храм " Света Богородица " пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за здраве и разцвет на целия български народ. В знак на благодарност бяха положени цветя пред паметника на Захари Стоянов и паметната плоча на майор Райчо Николов.
По-рано през днешния ден формалните лица посетиха Музея на Съединението, където е експонирана Националната галерия " Пловдив в културната история на България ".
Според шефа на музея Стефан Шивачев изложбата е постигнала задачата си – да събере исторически свидетелства, които предопределят определението, че Пловдив е " нравствен център на българските земи през 19 и 20 век ". Това, по думите му, предшества избора на града за Културна столица на Европа през 2019 година.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ