На петата събота от Великия пост Православната църква отбелязва Акатистова

На петата събота от Великия пост Православната черква отбелязва Акатистова събота. На този ден честваме празника на чудотворната икона на Божията Майка „ Златна Ябълка “. Вярва се, че иконата оказва помощ при бездетност и други здравословни проблеми.

Това е локален празник, обвързван с знамение, осъществено от Майката Божия посредством нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е разказано в синаксар за златната ябълка от Ананий Клинис, който тогава е бил свещеник на манастира Св. Св. Кирик и Иулита. Ето какво написа той:

„ В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна хвалба на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и присно дева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресвета Богодица, наречена Благодатна, която се намира в свещения остарял храм в село Воден. Чрез тая света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни подарява безбройни, плодородни изцеления на телесни и душевни недъзи.

Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на плодородната Богородица Дева Мария, заради дългия път, не можа да получи блажен самун и като счете това за неприятен знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят, като чу рева и риданията на дамата доста се натъжи и като не откри и троха, останала от благословения самун, разбирайки повода за тъгата на дамата, ужас обхвана душата му. И видя старецът /йереят/ една ябълка, оставена в подарък пред светата, чудотворна икона, Благодатна Богородица Дева, взе я и я даде на дамата /неплодната/ като благословение, а тя като одобри ябълката с гореща религия се успокои. И не след доста време дамата се оказа сложна. Като се роди рожбата ѝ, от религия и признателност към Божията Майка, тя използва доста средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я подари за спомен на Великата берекет. “

На Преполовение се прави литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия.

Оттогава поражда и традицията чудотворната икона на Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от Първия петъчен Акатист на Великия пост, когато се чете първата публикация от Богородичния акатист. Те прeстояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици, и след прочитането на последния - Пети акатист, се раздават на безплодните дами, с цел да се снабдят с рожба.

Вековна е също традицията да се дават и специфични колани на бездетните дами, които те да носят на кръста си, с цел да заченат. Този обред е датира от близо два века и е присъщ единствено за този храм в България.

Вярва се, че през вековете са осъществени доста чудеса от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона. Някои от тях са разказани в помениците, защитавани в локалния музей, за други се съди по дарените на иконата украси, а за трети и до момента се описват предания. Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е обвързвано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис, преспива в храма през 1934 година и оздравява от дълго мъчеща я болест. За признателност царят подарява на храма мрамор, с който облицоват пода. Дарява и едно златно енголпие на чудотворната икона, посредством която Майката Божия продължава и в този момент да твори чудеса и да подарява чеда на изгубилите вяра бездетни родители.

На 1 април Църквата уважава и свещеномъченик Аврамий Български 

Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил учтив в мохамеданската религия, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил свикнал към светските богатства, само че постоянно оказвал гостолюбие на странници и небогати.

По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското обучение и в истинността на християнската религия и станал същински християнин. Изповядвайки Христовата религия, той станал ненавиждан за своите сънародници-мюсюлмани.

Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, почнали да го убеждават, а след това и да го принуждават да се отхвърли от Христа. Аврамий не се поддал на заканите. Тогава го затворили в тюрма за дълго, а по-късно, като видели неговата неотстъпчивост, отсекли му първо ръцете, след това нозете и най-после – главата.

Свети Аврамий умрял страдалчески на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на заболели християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и фамилията му, Владимирският свещеник Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата " Успение на Пресвета Богородица " на 6 март 1230 година.

Паметта на св. Аврамий Българин се уважава от нашата Църква от античност. 

Първи април е и един от двата дни в годината, когато имен ден чества Аврам. Другата дата е 9 октомври.