Арх. Александър Петров: Дърветата в градска среда запазват биоразнообразието
На общините им е вменена отговорността да поддържат регистри на дърветата, само че това не всеки път се случва. Много постепенно те узряват за нуждата от осъвременяване на средствата, които употребяват. Това сподели арх. Александър Петров от Фондация " ЕдноДърво “ в предаването " Човекът на фокус “ на " Фокус “.
Освен че създават О2, дърветата в градска среда обезпечават сянка, задържат повърхностните води и ги водят в почвата, което облекчава канализационната система. " В безоблачен ден разликата сред сектор, в който няма дървета, и подобен, който е под сянката на улични дървета, е фрапантна – от 15 до 20 градуса, което не е същото като сянката под постройките, защото растенията имат спомагателни физиологични функционалности, които намаляват още температурата “, уточни той.
Дърветата в градска среда са главен детайл от екосистемата и спомагат за опазване на биоразнообразието, добави Александър Петров.
Съотношението сред построените обекти на зелената система и брой поданици в Столична община не е съгласно рекомендациите на Световната здравна организация. " Едва 50% от парковете и градините от плануваните за създаване в общия организационен проект са осъществени. При минимална стойност от 9 кв. м на гражданин, ние имаме 9,3 кв. м зелени пространства, което ни подрежда много обратно в класацията на СЗО “, изясни Петров.
Той означи, че дървесната растителност в столицата застарява и не е добре поддържана. " Разчита се най-вече на работна ръка от бюрата по труда, която не е сертифицирана, даже подготвена да прави дейностите, които прави. В резултат по-скоро вредим на зелената система, в сравнение с й оказваме помощ “, счита Александър Петров.
Той описа за самодейността на Фондация " ЕдноДърво “ за основаване на цифрова карта на градската растителност. Проектът ще събира настоящи данни за градската дървесна растителност през усъвършенствана за мобилно прилагане интернет платформа. " Има развъртян цивилен модул, има развъртян експертен модул и приготвяме един административен модул, който да е от изгода на общините “, посочи той.
За да могат жителите да картират дървета в града си, те би трябвало да имат регистрация на уеб страницата ednodarvo.io. " Отбелязва се на карта, снима се дървото и по-късно се попълня информация за дърветата, докъдето му стигат знанията на човек. Отбелязват се някакви повреди, които вършат усещане – изсъхнали, счупени клони, открити рани. Цялата информация може да бъде попълнена в границите на минута “, изясни Петров.
Целта на тази цифрова карта е по-добра, усъвършенствана поддръжка на дървесната растителност. " За да се стигне до стадия дървото да е рисково, минава един дълъг развой. Ако навреме и целеустремено се реагира, този развой на стареене може да бъде продължен доста “, акцентира той.
На територията на Столична община има към 100 вековни дървета, които са публично регистрирани, и съгласно него най-малко още толкоз, които не са. По-голямата част от градското озеленяване се е случило сред 50-те и 80-те години, уточни Петров.
Освен че създават О2, дърветата в градска среда обезпечават сянка, задържат повърхностните води и ги водят в почвата, което облекчава канализационната система. " В безоблачен ден разликата сред сектор, в който няма дървета, и подобен, който е под сянката на улични дървета, е фрапантна – от 15 до 20 градуса, което не е същото като сянката под постройките, защото растенията имат спомагателни физиологични функционалности, които намаляват още температурата “, уточни той.
Дърветата в градска среда са главен детайл от екосистемата и спомагат за опазване на биоразнообразието, добави Александър Петров.
Съотношението сред построените обекти на зелената система и брой поданици в Столична община не е съгласно рекомендациите на Световната здравна организация. " Едва 50% от парковете и градините от плануваните за създаване в общия организационен проект са осъществени. При минимална стойност от 9 кв. м на гражданин, ние имаме 9,3 кв. м зелени пространства, което ни подрежда много обратно в класацията на СЗО “, изясни Петров.
Той означи, че дървесната растителност в столицата застарява и не е добре поддържана. " Разчита се най-вече на работна ръка от бюрата по труда, която не е сертифицирана, даже подготвена да прави дейностите, които прави. В резултат по-скоро вредим на зелената система, в сравнение с й оказваме помощ “, счита Александър Петров.
Той описа за самодейността на Фондация " ЕдноДърво “ за основаване на цифрова карта на градската растителност. Проектът ще събира настоящи данни за градската дървесна растителност през усъвършенствана за мобилно прилагане интернет платформа. " Има развъртян цивилен модул, има развъртян експертен модул и приготвяме един административен модул, който да е от изгода на общините “, посочи той.
За да могат жителите да картират дървета в града си, те би трябвало да имат регистрация на уеб страницата ednodarvo.io. " Отбелязва се на карта, снима се дървото и по-късно се попълня информация за дърветата, докъдето му стигат знанията на човек. Отбелязват се някакви повреди, които вършат усещане – изсъхнали, счупени клони, открити рани. Цялата информация може да бъде попълнена в границите на минута “, изясни Петров.
Целта на тази цифрова карта е по-добра, усъвършенствана поддръжка на дървесната растителност. " За да се стигне до стадия дървото да е рисково, минава един дълъг развой. Ако навреме и целеустремено се реагира, този развой на стареене може да бъде продължен доста “, акцентира той.
На територията на Столична община има към 100 вековни дървета, които са публично регистрирани, и съгласно него най-малко още толкоз, които не са. По-голямата част от градското озеленяване се е случило сред 50-те и 80-те години, уточни Петров.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ