Сеизмични зони по света
На доста места по света има сериозна заплаха от трусове. Представете си какво става, в случай че огънете пластмасова линия прекомерно мощно – тя просто ще се счупи, само че половинките й ще се изправят.
Скалните формирания в земната кора се огъват под действието на напън, разчупват се и още веднъж се изправят. Когато се получи такова разчупване, се отделя сила във тип на сеизмични талази, която кара земята да се тресе. В този миг ние усещаме земетресението.
Днес има чувствителни сеизмографи, които усещат сеизмичните промени, преди да ги е усетил индивидът. Сеизмичните зони са разпределени много неравномерно по света. В средата на океаните сеизмичните събития се концентрират около доста тесни линии, които съответстват с местоположението на средно-океанските хребети. Встрани от тези зони огромна част от дъното на международния океан не е сеизмична.
Най-важните от средно-океанските хребети са Средно-Атлантическият, Централно-Индийският, и Източно-Тихоокеанският. Източно-тихоокеанският стартира от Калифорнийски залив и се разделя на две при остров Пасха, като едната част отива на югозапад, а другата – към континенталната част на [Чили.
Най-силните трусове се записват и в структурите, наречени островни дъги. Основни островни дъги са полуостров Камчатка, Курилски острови, Япония, Мариански острови, Соломонови острови, островите Фиджи, Филипински острови, както и Антилски острови. Подобни дъги има и около крайбрежието на Централна и Южна Америка.
В южната част на Европа, Хималаите и югоизточна Азия трусове не се случват чак толкоз постоянно. Зоните на съвсем нулева сеизмичност са показани от континентални щитове – такива са Канадският щит в източната част на Северна Америка, Бразилският щит в Южна Америка, а също по този начин и в източната част на Австралия, Централна Европа и Южна Африка.
Най-големите трусове са станали през 1964 година на крайбрежието на Аляска и през 1960 година на Чилийското крайбрежие – и двете са били над 8, 9 по скалата на Рихтер.
Една от сеизмичните зони е Тихоокеанският сеизмичен пояс – той е ситуиран около източното крайбрежие на Азия, на север и изток от Австралия, и около западното крайбрежие на Америка. Тук се случват над 60 % от земетресенията по света. Токио се намира в този пояс.
А на към 100 километра на северозапад от Токио под Евразийската тектонична плоча, на върха на която е издигнат градът, се събират други две плочи – Тихоокеанската плоча и плочата на Филипините. През идващите петдесет години сеизмолозите предсказват гигантско земетресение в Токио.
Мексико се намира в зоната на Тихоокеанския сеизмичен пояс. Постоянният напън и налягане, които се образуват от търкащите се една в друга тектонични плочи в този регион, е причина за огромното количество трусове.
На четиридесет километра от Ню Йорк се пресичат два геологични разлома, което ускорява вероятността от земетресение с магнитуд до 7 бала.
През 1962 година в Индия е издигнат яз Койна за доставяне на Бомбай с вода. Във водохранилището налягането на водата върху земята е довело до напрежение на пластовете и през декември 1967 година земята е била разтърсена от мощно земетресение, при което стотици души починали, а хиляди били осакатени.
В Китай също има огромна заплаха от трусове, при което те са много мощни. По време на Съчуанското земетресение през 2008 година са починали съвсем седемдесет хиляди индивида.
