На младостта ни лодката отплува, реката на живота си тече и виждам

На младостта ни лодката отплува,
реката на живота си тече
и виждам във дъжда да се целуват
едно момиче и едно момче.

Ръцете й – разнежени и тънки –
като венец на мокрия му врат.
Здравей, обич, облечена във дънки,
здравей, вяра в тоз комплициран свят!

Във нас от дълго време всичко е изстинало,
жестоко гледат нашите очи.
Треперим отново пред утрешното минало,
а вчерашното бъдеще горчи.

А те вървят във свойто ярко кралство –
единственото кралство на света.
Вървят с превъзходното безсрамие
на непукизма и на младостта.

Като светулки в днешната тюрма
през локвите, през уличната тиня
върви една тийнейджърка – кралица,
прегърнала тийнейджърския крал.

На масата си аз ще ги поканя
да не изстине обедът подготвен.
Със самун и ария аз ще ги нахраня,
а те ще ме нахранят със обич.