На малко повече от 400 светлинни години от нас се

На малко повече от 400 светлинни години от нас се намира екзопланета в зората на своето битие.

Това единствено по себе си не е нещо извънредно. Натъквали сме се на хиляди екзопланети – т.е. планети, намиращи се отвън рамките на Слънчевата система. Вероятно в някакъв стадий всички те са били „ новородени “. Специалното в тази ситуация е, че астрономи успяват да я снимат непосредствено. Едва ли има смисъл да ви споделяме, че сходно достижение е в действителност необикновено.

Екзопланетата се споделя 2M0437b и тя е една от най-младите, които в миналото сме успявали да фотографираме непосредствено. Това може да хвърли повече светлина върху процеса на образуване на планетата и даже да ни помогне да разберем по какъв начин тъкмо нашата лична Слънчева система се е родила и еволюирала.

„ Това инцидентно изобретение обогатява елитния лист с планети, които можем да следим непосредствено с нашите телескопи – споделя астрономът Ерик Гайдос от Хавайския университет в Маноа. – Като проучваме светлината от тази планета, ние можем да научим повече за нейния състав и евентуално даже къде и по какъв начин се е образувала от от дълго време изчезналия диск от газ и прахуляк към нейната лична звезда. “

Директното снимане на екзопланети е извънредно мъчно. В съпоставяне със звездите, към които се въртят, екзопланетите са извънредно дребни и бледи, което значи, че нормално не можем да ги забележим със сегашните си телескопи.

Вместо това ние нормално засичаме екзопланети въз основата на два резултата, които оказват върху своите звезди. Ако екзопланетата премине сред нас и звездата, можем да установим дребни и периодически промени в звездната светлина.

Освен това екзопланетата ще упражни лек гравитационен резултат върху звездата (тъй като обектите орбититрат общ център). Това ще накара звездата да „ потрепери “ за миг, а дължините на вълната на светлината ѝ ще се трансформират леко.

Тези сигнали се засичат елементарно, когато планетата е изключително солидна и се намира покрай звездата си – ето за какво по-голямата част от откритите екзопланети са точно такива. Онези планети обаче, които орбитират извънредно близо, са сложни за непосредствено правене на снимки, защото постоянно остават засенчвани от светлината на звездата.

Източник: Subaru Telescope

2M0437b е много огромна, само че също така се намира надалеч от своята звезда (2M0437) – на към 100 астрономически единици (Плутон да вземем за пример е на 40 астрономически единици от Слънцето). Обикновено екзопланетите, намиращи се на толкоз огромно разстояние от звездите, са прекомерно студени, с цел да отдават инфрачервена радиация, само че фактът, че 2M0437b е млада, в действителност е от изгода за астрономите.

Екзопланетата е на едвам няколко милиона години и тя към момента е релативно топла в резултат на интензивните планетарни процеси на формиране – към 1127 до 1227 градуса по Целзий. Това значи, че сияе неясно в инфрачервения набор – задоволително, че да може да бъде забелязана от разстояние от 417 светлинни години.

Тя е видяна за първи път през 2018 година от телескопа „ Субару “ в Хавай, а последвалите наблюдения са направени с обсерваторията „ У. М. Кек “. В продължение на три години откривателите наблюдават придвижването на звездата и съумяват да потвърдят, че 2M0437b се движи дружно с нея – т.е. в реалност са спътници. За в бъдеще те считат, че биха могли да измерят даже и орбиталното придвижване на екзопланетата към звездата.

Изследването е признато за издание в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society и може да бъде прочетено в arXiv.

Източник: Science Alert