Ротацията: След оттеглянето на Мария Габриел
На изключително съвещание на следващия ден Народното събрание ще разисква и ще гласоподава заявката на Мария Габриел, с което тя се отхвърля от кандидатурата си за министър председател и от това да предлага конструкция и състав на Министерски съвет.
В заявката си Габриел отбелязва, че контрактуваният “ротационен” модел на практикуване на изпълнителната власт в мандата на 49-ото Народно заседание, е предполагал ротация на премиера и заместника му в предвидима и безспорна процедура. Допълнително по време на договарянията е споделено схващане за салдото на политическата отговорност в споделено ръководство и механизъм на взимане на решения, които да са с справедлива съдружна тежест на сътрудниците.
Мария Габриел акцентира още, че “координираният отвод със декларирания и отвращение за присъединяване на 11 министри от кабинета Денков-Габриел и неналичието на единодушие по време на последвалите договаряния, обезсмисля процедурата по избирането на министър-председател и състав на държавно управление ".
По думите ѝ " развиването на конституционната процедура не може да завърши успешно”.
Ако на следващия ден заявката ѝ за отвод получи поддръжка в пленарната зала, ще се сложи началото на идващия стадий на конституционната процедура с връчване на мандат за сформиране на държавно управление на втората по величина парламентарна група ПП-ДБ. Те ще имат седем дни, с цел да изпълнят мандата или да върнат досието празна.
Ако няма изпълнен втори мандат, президентът ще реши на коя парламентарна група да връчи третия мандат. Ако и той се окаже несполучлив, президентът ще издаде декрет за насрочване на предварителни избори.
Съгласно най-новите промени в Конституцията обаче с изключение на процедурата с мандатите президентът Румен Радев би трябвало да организира и съвещания преди сформирането на длъжностен кабинет. Така предварителните избори би трябвало да се проведат не по-късно от два месеца след приключването и на тази процедура.
Това слага под въпрос дали ще има време, с цел да се насрочат избори две в едно на 9 юни – за Европейски парламент и предварителни парламентарни.
Най-новите промени в Конституцията плануват още Народното събрание да не се разпуска от президента, а да продължи да работи до избор на нов постоянен кабинет.
Президентът има лимитирани пълномощия и по състава на длъжностен кабинет. Той единствено ще може да избира длъжностен министър-председател всред ръководителя на Народното събрание, шефа на Българска народна банка или подуправителите, ръководителя на Сметната палата или заместник-председателите, омбудсмана или заместниците му. Посоченият за длъжностен министър председател би трябвало да избере министрите, а президентът би трябвало да издаде декрет.
В началото на месеца Румен Радев още веднъж подлага на критика измененията в конституцията по назначение на длъжностен кабинет, които, съгласно него, размиват отговорността:
„ В случая ми е доста елементарно, разтварям Конституцията, чета опциите, показвам и карам по ред, по домовата книга. Тук към този момент идва въпросът за отговорността - кой носи отговорност, не е ясно. “
В заявката си Габриел отбелязва, че контрактуваният “ротационен” модел на практикуване на изпълнителната власт в мандата на 49-ото Народно заседание, е предполагал ротация на премиера и заместника му в предвидима и безспорна процедура. Допълнително по време на договарянията е споделено схващане за салдото на политическата отговорност в споделено ръководство и механизъм на взимане на решения, които да са с справедлива съдружна тежест на сътрудниците.
Мария Габриел акцентира още, че “координираният отвод със декларирания и отвращение за присъединяване на 11 министри от кабинета Денков-Габриел и неналичието на единодушие по време на последвалите договаряния, обезсмисля процедурата по избирането на министър-председател и състав на държавно управление ".
По думите ѝ " развиването на конституционната процедура не може да завърши успешно”.
Ако на следващия ден заявката ѝ за отвод получи поддръжка в пленарната зала, ще се сложи началото на идващия стадий на конституционната процедура с връчване на мандат за сформиране на държавно управление на втората по величина парламентарна група ПП-ДБ. Те ще имат седем дни, с цел да изпълнят мандата или да върнат досието празна.
Ако няма изпълнен втори мандат, президентът ще реши на коя парламентарна група да връчи третия мандат. Ако и той се окаже несполучлив, президентът ще издаде декрет за насрочване на предварителни избори.
Съгласно най-новите промени в Конституцията обаче с изключение на процедурата с мандатите президентът Румен Радев би трябвало да организира и съвещания преди сформирането на длъжностен кабинет. Така предварителните избори би трябвало да се проведат не по-късно от два месеца след приключването и на тази процедура.
Това слага под въпрос дали ще има време, с цел да се насрочат избори две в едно на 9 юни – за Европейски парламент и предварителни парламентарни.
Най-новите промени в Конституцията плануват още Народното събрание да не се разпуска от президента, а да продължи да работи до избор на нов постоянен кабинет.
Президентът има лимитирани пълномощия и по състава на длъжностен кабинет. Той единствено ще може да избира длъжностен министър-председател всред ръководителя на Народното събрание, шефа на Българска народна банка или подуправителите, ръководителя на Сметната палата или заместник-председателите, омбудсмана или заместниците му. Посоченият за длъжностен министър председател би трябвало да избере министрите, а президентът би трябвало да издаде декрет.
В началото на месеца Румен Радев още веднъж подлага на критика измененията в конституцията по назначение на длъжностен кабинет, които, съгласно него, размиват отговорността:
„ В случая ми е доста елементарно, разтварям Конституцията, чета опциите, показвам и карам по ред, по домовата книга. Тук към този момент идва въпросът за отговорността - кой носи отговорност, не е ясно. “
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ