Защо Моисей е изобразяван с рога?
На изображение в немското издание на книгата на Якоб де Терамо „ Утехата на грешниците, или процесът на Луцифер против Исус Христос “, е изобразен утопичен съд, управляван от цар Соломон. Луцифер почнал дело против Исус Христос, тъй като той нелегално влезнал в неговото притежание – преизподнята. Пророкът Моисей е бранител на Христос на процеса, а демонът Белиал съставлява страната на обвиняването. Но на главите на съперниците - Моисей и Белиал - са изобразени идентични дребни рога. Как се е случило по този начин, че най-великият от старозаветните пророци, който извел еврейския народ от египетското иго и получил скрижалите с десетте Божи заповеди, толкоз наподобява на юриста на Луцифер?
Public Domain
Това не е пропуск на художника или някакъв куриоз. Върху известната скулптура на Моисей, основана от Микеланджело Буонароти към 1513-1515 година като част от надгробната плоча на Юлий II в църквата Сан Пиетро ин Винколи, на главата на пророка също се виждат две странни „ подутини “, а през Средновековието рогатите „ портрети “ на Моисей въобще нямали чет.
Според най-разпространената версия рогата на главата му се появили в християнската иконография вследствие на неточност, позволена от Йероним Стридонски (345–420) при превода на Стария завет от иврит на латински.
Според книгата „ Изход “ Моисей се изкачва два пъти на планината Синай. Първия път Бог му дал две плочи със заповеди. Но слизайки долу, пророкът разкрил, че неговият народ е изпаднал в идолопоклонство и почнал да се кланя на Златния телец. „ И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият яд, тъй че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината “ (32:19). След това, по Божията заръка, той самичък направил две каменни плочи и с тях за повторно се изкачил на Синай, където Господ още веднъж му продиктувал заповедите, които народът на Израел трябвало да следва.
Статуята на Моисей от Микеланджело. CC BY-SA 2.5
Ако отворим „ Изход “, ще прочетем, че „ до момента в който Моисей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, тъй като беше приказвал с Бога “ (34:29). Но в латинския превод (Вулгата), изработен от Йероним, това място наподобява напълно друго: там написа, че Моисей не е знаел, че лицето му е станало „ рогато “ (cornuta). В гръцкия превод на Стария завет така наречен Септуагинта (III в. пр.н.е.), от която по-късно е изработен църковнославянският превод, към този момент няма рога.
Йероним сигурно е бил осведомен с гръцкия превод на книгата „ Изход “. Как тогава е могъл да направи такава странна неточност? Мнозина считат, че е объркал сходните думи " зарево " и " рога ". В еврейския текст на това място стои глаголът " qāran " (въз основа на корена, קָ֫רֶן qeren, което постоянно значи „ рог “); който в този момент се пояснява в смисъл " ослепителен " или " излъчващ лъчи " ). Но има и различен миг - „ рогът ” е бил една от античните метафори за земна и божествена мощ, която в библейския текст се отнася освен за разнообразни царства, само че и за самия Господ. Влиятелният богослов и енциклопедист Исидор Севилски (ок. 560–636) сравнявал две елементи от Писанието - Стария и Новия завет - с два рога.
Старозаветната Книга на оракул Даниила (8:3-22) разказва негово привидение: на брега на реката се появили овен с два рога с разнообразни размери и козел с единствен над очите. Козелът счупил и двата рога на овена, само че след успеха личният му голям рог се трансформирал на четири по-малки.
Статуя на Моисей в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. Carol Highsmith, photographer; Charles H. Niehaus, sculptor / Public Domain
Архангел Гавриил разяснил на Данаил смисъла на неговото признание. Големият рог на овена обозначавал Персийското царство, а дребният рог обозначавал Мидийското. „ Буйният козел е гръцкият цар; и огромният рог сред очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се повдигнат от тоя народ, само че не със мощ като неговата “ (8: 21-22).
Първите изображения на Моисей с рога се появяват чак през XI век.- 600 години след гибелта на Йероним. Преди това християнските майстори не разделяли първото и второто нанагорнище на Синай и не се опитвали по някакъв специфичен метод да изобразят преображението, случило се там с пророка. Според американския историк Рут Мелинкоф най-древният образец за рога на Моисей се появил в Англия – в илюстрациите към един от ръкописите на Шестокнижието от учения духовник Елфрик Граматик. Изхождайки от латинския текст на Вулгата, той, следвайки Йероним, написал, че Моисей се върнал втория път от Синай „ рогат ”, а миниатюристът, който илюстрирал историята му, нарисувал пророка.
От XII век рогата се трансформирали в общоприет признак на Моисей, който се възпроизвеждал на хиляди изображения. Макар че почти по същото време сатаната и демоните също все по-често били изобразявани рогати, сходството сред знака на определения и знака на отхвърления явно било в реда на нещата и у никой от духовниците това не провокирало необикновен митинг. Това обаче не изключвало комплициране. Ситуацията почнала да се трансформира едвам в края на Средновековието, когато художниците, пробвайки се да поправят „ грешката “ на Йероним, от време на време почнали да изобразяват рогата като лъчи или да се пробват да ги „ рационализират “.
José de Ribera / Public Domain
Моисей не е бил единственият свят човек, изобразяван с рога през Средновековието. Известни са миниатюри, в които се появяват в старозаветните предшественици Ной и Авраам. Не е ясно тъкмо за какво. Вероятно, откакто рогата станали знак на избраността на Мойсей, към който самият Бог се обърнал на планината Синай, същият знак почнал да се придвижва от време на време и върху други персонажи от Стария завет, които били почтени за общение с Господа. Има обаче и по-прозаично пояснение – неточност: допустимо е средновековните майстори, обърквайки сходни подиуми, да са изобразили Ной или Авраам като Моисей.
Из " Страдащото Средновековие. Парадокси на християнската иконография " (М. Майзулс, Д. Харман, С. Зотов)
Още от ИНТЕРЕСНО:
Public Domain
Това не е пропуск на художника или някакъв куриоз. Върху известната скулптура на Моисей, основана от Микеланджело Буонароти към 1513-1515 година като част от надгробната плоча на Юлий II в църквата Сан Пиетро ин Винколи, на главата на пророка също се виждат две странни „ подутини “, а през Средновековието рогатите „ портрети “ на Моисей въобще нямали чет.
Според най-разпространената версия рогата на главата му се появили в християнската иконография вследствие на неточност, позволена от Йероним Стридонски (345–420) при превода на Стария завет от иврит на латински.
Според книгата „ Изход “ Моисей се изкачва два пъти на планината Синай. Първия път Бог му дал две плочи със заповеди. Но слизайки долу, пророкът разкрил, че неговият народ е изпаднал в идолопоклонство и почнал да се кланя на Златния телец. „ И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият яд, тъй че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината “ (32:19). След това, по Божията заръка, той самичък направил две каменни плочи и с тях за повторно се изкачил на Синай, където Господ още веднъж му продиктувал заповедите, които народът на Израел трябвало да следва.
Статуята на Моисей от Микеланджело. CC BY-SA 2.5
Ако отворим „ Изход “, ще прочетем, че „ до момента в който Моисей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, тъй като беше приказвал с Бога “ (34:29). Но в латинския превод (Вулгата), изработен от Йероним, това място наподобява напълно друго: там написа, че Моисей не е знаел, че лицето му е станало „ рогато “ (cornuta). В гръцкия превод на Стария завет така наречен Септуагинта (III в. пр.н.е.), от която по-късно е изработен църковнославянският превод, към този момент няма рога.
Йероним сигурно е бил осведомен с гръцкия превод на книгата „ Изход “. Как тогава е могъл да направи такава странна неточност? Мнозина считат, че е объркал сходните думи " зарево " и " рога ". В еврейския текст на това място стои глаголът " qāran " (въз основа на корена, קָ֫רֶן qeren, което постоянно значи „ рог “); който в този момент се пояснява в смисъл " ослепителен " или " излъчващ лъчи " ). Но има и различен миг - „ рогът ” е бил една от античните метафори за земна и божествена мощ, която в библейския текст се отнася освен за разнообразни царства, само че и за самия Господ. Влиятелният богослов и енциклопедист Исидор Севилски (ок. 560–636) сравнявал две елементи от Писанието - Стария и Новия завет - с два рога.
Старозаветната Книга на оракул Даниила (8:3-22) разказва негово привидение: на брега на реката се появили овен с два рога с разнообразни размери и козел с единствен над очите. Козелът счупил и двата рога на овена, само че след успеха личният му голям рог се трансформирал на четири по-малки.
Статуя на Моисей в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. Carol Highsmith, photographer; Charles H. Niehaus, sculptor / Public Domain
Архангел Гавриил разяснил на Данаил смисъла на неговото признание. Големият рог на овена обозначавал Персийското царство, а дребният рог обозначавал Мидийското. „ Буйният козел е гръцкият цар; и огромният рог сред очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се повдигнат от тоя народ, само че не със мощ като неговата “ (8: 21-22).
Първите изображения на Моисей с рога се появяват чак през XI век.- 600 години след гибелта на Йероним. Преди това християнските майстори не разделяли първото и второто нанагорнище на Синай и не се опитвали по някакъв специфичен метод да изобразят преображението, случило се там с пророка. Според американския историк Рут Мелинкоф най-древният образец за рога на Моисей се появил в Англия – в илюстрациите към един от ръкописите на Шестокнижието от учения духовник Елфрик Граматик. Изхождайки от латинския текст на Вулгата, той, следвайки Йероним, написал, че Моисей се върнал втория път от Синай „ рогат ”, а миниатюристът, който илюстрирал историята му, нарисувал пророка.
От XII век рогата се трансформирали в общоприет признак на Моисей, който се възпроизвеждал на хиляди изображения. Макар че почти по същото време сатаната и демоните също все по-често били изобразявани рогати, сходството сред знака на определения и знака на отхвърления явно било в реда на нещата и у никой от духовниците това не провокирало необикновен митинг. Това обаче не изключвало комплициране. Ситуацията почнала да се трансформира едвам в края на Средновековието, когато художниците, пробвайки се да поправят „ грешката “ на Йероним, от време на време почнали да изобразяват рогата като лъчи или да се пробват да ги „ рационализират “.
José de Ribera / Public Domain
Моисей не е бил единственият свят човек, изобразяван с рога през Средновековието. Известни са миниатюри, в които се появяват в старозаветните предшественици Ной и Авраам. Не е ясно тъкмо за какво. Вероятно, откакто рогата станали знак на избраността на Мойсей, към който самият Бог се обърнал на планината Синай, същият знак почнал да се придвижва от време на време и върху други персонажи от Стария завет, които били почтени за общение с Господа. Има обаче и по-прозаично пояснение – неточност: допустимо е средновековните майстори, обърквайки сходни подиуми, да са изобразили Ной или Авраам като Моисей.
Из " Страдащото Средновековие. Парадокси на християнската иконография " (М. Майзулс, Д. Харман, С. Зотов)
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ