Георги Мамалев: Гордея се, че имам такова хубаво име
На Гергьовден ви срещаме с един от най-обичаните български артисти Георги Мамалев, който в особено изявление за Tribune.bg споделя за гордостта да носиш името Георги!
Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 година в с. Мамарчево, (Болярово). Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1977 година в класа на проф. Енчо Халачев. От 1977 година е неизменима част от трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Сред театралните му функции са: Аврам Совалката в „ Опит за хвърчене “ от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в „ Сборен пункт “ от Д. Ковачевич, Загорецки в „ От мозъка си тегли “ от Александър Грибоедов, Фратю в „ Чичовци “ от Иван Вазов, Дромио от Сиракуза в „ Комедия от неточности “ и Пък в „ Сън в лятна нощ “ от Шекспир, Шура Балаганов във „ Великият комбинатор “ по Иля Илф и Евгений Петров, Рафаеле в „ Призраци в Неапол “ от Едуардо де Филипо.
Сред незабравимите му функции са Гошо от „ Оркестър без име “, принц Алфонсо от „ 13-ата избраница на принца “, Стефан Стамболов в „ Записки по българските въстания “ и капитан Мортимър от „ Последни стремежи “. Участвал е в радио записи за БНР. Член е на Съюза на българските кино дейци (СБФД ) от 1989.
Георги Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев основават известния план НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване Клуб НЛО. Извън групата Мамалев има и независими записи, някои от които са правени особено за сатиричния фестивал „ Златният кос “, основан през 1975 като подигравка на „ Златният Орфей “, само че оживял доста по-дълго от него.
- Носите едно от най-хубавите и известни български имена. Какво е за Вас името Георги, какво Ви носи и на кого сте кръстен?
- Аз съм доста благополучен, че моите родители са избрали да се споделям Георги. Кръстен съм на дядо ми Георги Мамалев. Радвам се доста, тъй като е имало разногласия, когато съм се родил. Баба ми Яна доста е желала да бъда кръстен Янко. Нещо, което не би ме радвало доста, тъй като Янко Мамалев още като го прочетеш, като го кажеш и ти става смешно. Докато Георги Мамалев звучи някак си тежкарско – професор Мамалев, учен Георги Мамалев, носителят на влиятелната премия Георги Мамалев, старши комисар Георги Мамалев, министър Мамалев… Вижте по какъв начин звучи Георги Мамалев. Шегувам се, несъмнено. Радвам се, че се споделям Георги! Пожелавам на всички, които се споделят Георги, а и на тези, които имат близки с това име – един прекрасен празник! Това си е народен празник, Слава богу!
- Как празнувате всекидневно Гергьовден и по какъв начин ще отпразнувате тази година имения си ден?
- По традиция чествам с най-близките си хора. Събираме се цялото семейство и положителни другари. Компанията ни е огромна. Най-младият скоро ще навърши 5 годинки, това е моята внучка, а най-възрастният е на 89 години, моята тъща.Това е традиция - всички да се съберем на Гергьовден или у нас, или някъде на ресторант, когато сме повече хора. Расте непрестанно компанията, тъй като се раждат нови хора, появяват се деца, внуци и по този начин. Същото го вършим и за Коледа. Каним гостите вкъщи по традиция, тъй като ние подготвяме пуйката. Аз приготвям всичко на трапезата от мезетата до другите типове виновност. Обикновено на Гергьовден ставаме по-голяма група и по тази причина честваме в заведение този превъзходен празник. Така ще постъпим и тази година.
- Смятате ли, че името Ви е било на кадем през всичките тези години както в персонален, по този начин и в професионален проект?
Човек не би трябвало да разчита изключително, че името ще му оказва помощ. По-точно би трябвало да се бори, тъй че неговото име да звучи почтено. Хората да го почитат поради това, което прави. Как ще се споделя, това не зависи от индивида, когато се ражда. Зависи от неговите родители и те носят доста огромна отговорност за това по какъв начин ще си кръстят детето.Чувал съм всевъзможни имена, доста странни и измислени, които не подхождат нито на нас като православни християни, нито на индивида, който по-късно би трябвало да носи това име. Знам за доста случаи, в които след това хората си трансформират имената. Ако да вземем за пример са били кръстени Сталин, Ленин. След време ги сменят, тъй като в действителност не е толкоз героично да носиш сходни имена. Но в последна сметка отговорност носят родителите. Слава Богу, аз се гордея, че имам такова хубаво име. Благодаря на моите родители, че се споделям Георги! Моите двама сина се споделят надлежно Александър и Мартин – хубави имена, които с горделивост могат да носят по целия свят.
- Кой Ви е най-скъпият спомен от детството, обвързван с имените Ви дни, нещо, което Ви се е запечатало в съзнанието?
- Пак имаше сбирки, тържества. Основно си припомням на село, когато се празнуваше Гергьовден. Правех венчета от крушови клончета, които се окачваха на портите на всяка къща. Във всеки дом имаше печено агне. Из цялото село Мамарчево се носеше прелестен мирис на печено агънце.Не подвластно дали имат Георги, или не, всички тачеха този празник и го отбелязваха по подобен метод. Вкъщи имахме двама Георгиовци – аз и дядо ми Георги, Светла му памет! Съседът се споделяше Георги, през една къща отново имаше Георги. Изобщо имаше доста Георгиовци. Всички честваха, тъй като този празник беше и за наслада продължава да бъде доста уважаван и почитан у нас.
- Някой във Вашия жанр продължава ли традицията на Георги?
- Това единствено ориста ще реши, тъй като нашата фамилия Мамалев общо взето е на изгубване, защото сме единствено ние. Големият Мамалев жанр бяха четири братя в България и един в Гърция. Не знам дали е останала там остарялата фамилия. В нашето семейство останахме малко Мамалеви. Общо сме четири, пет индивида – Мамалеви, измежду които двамата ми синове и аз. Говоря за мъжете, които предават семейството. Аз за в този момент имам единствено една внучка, която се споделя Катрин. Да се надяваме на ориста, че ще имам още внуци и някой от тях може да се споделя Георги, Дай Боже!
Андреа Драганова, tribune.bg
Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 година в с. Мамарчево, (Болярово). Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1977 година в класа на проф. Енчо Халачев. От 1977 година е неизменима част от трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Сред театралните му функции са: Аврам Совалката в „ Опит за хвърчене “ от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в „ Сборен пункт “ от Д. Ковачевич, Загорецки в „ От мозъка си тегли “ от Александър Грибоедов, Фратю в „ Чичовци “ от Иван Вазов, Дромио от Сиракуза в „ Комедия от неточности “ и Пък в „ Сън в лятна нощ “ от Шекспир, Шура Балаганов във „ Великият комбинатор “ по Иля Илф и Евгений Петров, Рафаеле в „ Призраци в Неапол “ от Едуардо де Филипо.
Сред незабравимите му функции са Гошо от „ Оркестър без име “, принц Алфонсо от „ 13-ата избраница на принца “, Стефан Стамболов в „ Записки по българските въстания “ и капитан Мортимър от „ Последни стремежи “. Участвал е в радио записи за БНР. Член е на Съюза на българските кино дейци (СБФД ) от 1989.
Георги Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев основават известния план НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване Клуб НЛО. Извън групата Мамалев има и независими записи, някои от които са правени особено за сатиричния фестивал „ Златният кос “, основан през 1975 като подигравка на „ Златният Орфей “, само че оживял доста по-дълго от него.
- Носите едно от най-хубавите и известни български имена. Какво е за Вас името Георги, какво Ви носи и на кого сте кръстен?
- Аз съм доста благополучен, че моите родители са избрали да се споделям Георги. Кръстен съм на дядо ми Георги Мамалев. Радвам се доста, тъй като е имало разногласия, когато съм се родил. Баба ми Яна доста е желала да бъда кръстен Янко. Нещо, което не би ме радвало доста, тъй като Янко Мамалев още като го прочетеш, като го кажеш и ти става смешно. Докато Георги Мамалев звучи някак си тежкарско – професор Мамалев, учен Георги Мамалев, носителят на влиятелната премия Георги Мамалев, старши комисар Георги Мамалев, министър Мамалев… Вижте по какъв начин звучи Георги Мамалев. Шегувам се, несъмнено. Радвам се, че се споделям Георги! Пожелавам на всички, които се споделят Георги, а и на тези, които имат близки с това име – един прекрасен празник! Това си е народен празник, Слава богу!
- Как празнувате всекидневно Гергьовден и по какъв начин ще отпразнувате тази година имения си ден?
- По традиция чествам с най-близките си хора. Събираме се цялото семейство и положителни другари. Компанията ни е огромна. Най-младият скоро ще навърши 5 годинки, това е моята внучка, а най-възрастният е на 89 години, моята тъща.Това е традиция - всички да се съберем на Гергьовден или у нас, или някъде на ресторант, когато сме повече хора. Расте непрестанно компанията, тъй като се раждат нови хора, появяват се деца, внуци и по този начин. Същото го вършим и за Коледа. Каним гостите вкъщи по традиция, тъй като ние подготвяме пуйката. Аз приготвям всичко на трапезата от мезетата до другите типове виновност. Обикновено на Гергьовден ставаме по-голяма група и по тази причина честваме в заведение този превъзходен празник. Така ще постъпим и тази година.
- Смятате ли, че името Ви е било на кадем през всичките тези години както в персонален, по този начин и в професионален проект?
Човек не би трябвало да разчита изключително, че името ще му оказва помощ. По-точно би трябвало да се бори, тъй че неговото име да звучи почтено. Хората да го почитат поради това, което прави. Как ще се споделя, това не зависи от индивида, когато се ражда. Зависи от неговите родители и те носят доста огромна отговорност за това по какъв начин ще си кръстят детето.Чувал съм всевъзможни имена, доста странни и измислени, които не подхождат нито на нас като православни християни, нито на индивида, който по-късно би трябвало да носи това име. Знам за доста случаи, в които след това хората си трансформират имената. Ако да вземем за пример са били кръстени Сталин, Ленин. След време ги сменят, тъй като в действителност не е толкоз героично да носиш сходни имена. Но в последна сметка отговорност носят родителите. Слава Богу, аз се гордея, че имам такова хубаво име. Благодаря на моите родители, че се споделям Георги! Моите двама сина се споделят надлежно Александър и Мартин – хубави имена, които с горделивост могат да носят по целия свят.
- Кой Ви е най-скъпият спомен от детството, обвързван с имените Ви дни, нещо, което Ви се е запечатало в съзнанието?
- Пак имаше сбирки, тържества. Основно си припомням на село, когато се празнуваше Гергьовден. Правех венчета от крушови клончета, които се окачваха на портите на всяка къща. Във всеки дом имаше печено агне. Из цялото село Мамарчево се носеше прелестен мирис на печено агънце.Не подвластно дали имат Георги, или не, всички тачеха този празник и го отбелязваха по подобен метод. Вкъщи имахме двама Георгиовци – аз и дядо ми Георги, Светла му памет! Съседът се споделяше Георги, през една къща отново имаше Георги. Изобщо имаше доста Георгиовци. Всички честваха, тъй като този празник беше и за наслада продължава да бъде доста уважаван и почитан у нас.
- Някой във Вашия жанр продължава ли традицията на Георги?
- Това единствено ориста ще реши, тъй като нашата фамилия Мамалев общо взето е на изгубване, защото сме единствено ние. Големият Мамалев жанр бяха четири братя в България и един в Гърция. Не знам дали е останала там остарялата фамилия. В нашето семейство останахме малко Мамалеви. Общо сме четири, пет индивида – Мамалеви, измежду които двамата ми синове и аз. Говоря за мъжете, които предават семейството. Аз за в този момент имам единствено една внучка, която се споделя Катрин. Да се надяваме на ориста, че ще имам още внуци и някой от тях може да се споделя Георги, Дай Боже!
Андреа Драганова, tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ