Dajabon, Доминиканска република – Това е сцена, която се повтаря в граничния град Dajabon на Доминиканската република два пъти на ден: опашка хаитяни изпълват улицата, влачат се през няколко пресечки и завършват на кръстовище, където са разположени войници.
Оттам те пресичат граничен мост на път за вкъщи към Хаити, страната, с която Доминиканската република дели остров.
Продължавайте да четете
списък от 3 елемента Депортирането на доминиканците в Хаити подхранва нарастващи страхове и разочарованиеДоминиканската република отрича, че Канада е консултирана относно службата за помощ на ХаитиПрезидентът на Доминикана заплашва да затвори границата с Хаити заради спора за каналакрай на списъкаИдват с матраци, кошници за дрехи, куфари и картонени кутии. Всичко, което може да побере имуществото, което са изградили по време на престой, който за някои е продължил години в Доминиканската република.
Те отиват доброволно. Нещо като. Повечето от хаитяните, с които разговаряхме, казват, че са били подложени на натиск или тормоз от доминиканските сили за сигурност да напуснат.
Тяхното напускане съвпада с не само подновяване, но и нарастване на напрежението между двете страни.
Миналата седмица Доминиканската република обяви, че ще затвори всички пристанища за влизане в Хаити в отговор на ескалиращия спор за водата. Сега граничният трафик е разрешен само два пъти на ден и в една посока: обратно към Хаити.
Моят репортажен екип и аз срещаме Аткинсън на опашката. Със себе си има две големи чанти и преносимо креватче. В креватчето обикновено спи едногодишното му момченце, което в момента е в прегръдките на партньора си. Има и тригодишно момиченце, което плахо стои до него. И кола също. Но той трябваше да го изостави.
Аткинсън казва, че е бил шофьор на такси в Доминиканската република в продължение на 19 години. Но след като чу истории за доминиканската армия, която нахлува в домовете на Хаити през нощта и транспортира семейства до границата без нищо, той решава да напусне по собствено желание. Поне по този начин той може да вземе малкото вещи, които може да носи.
Все пак той е благодарен за времето си в страната. „Благодаря на всички доминикански президенти, които са си отишли преди, защото никой от тях, през 19-те години, които имах в страната, не се е отнасял с нас като този. Надявам се, че Бог докосва сърцето на този президент, това правителство, защото те не могат да се отнасят така с човешки същества.“
Аткинсън говори за президента Луис Абинадер. Откакто беше избран през 2020 г., Абинадер се гордее с твърдата си линия срещу Хаити, който е много по-беден от своя съсед и често изпраща мигранти през границата.
Миналата година неговото правителство удвои броя на депортациите на хаитяни и обяви стена между двете страни.
Сега Абинадер затвори напълно границата над канал, който хаитянските фермери изграждаха на общата река Масакър. Неговото правителство каза, че каналът нарушава договор и ще постави в неравностойно положение доминиканските фермери.
Но драстичните действия накараха правителството на Хаити в четвъртък да обяви подкрепата си за канала и да обещае да изпълни завършването му.
През цялото време в Доминиканската република мигрантите от Хаити съобщават за сплашване от страна на силите за сигурност. Романа Чарли ни каза, че полицията и миграцията са изритали нея и четирите й деца от жилищното й пространство посред нощ три пъти за една седмица.
В крайна сметка, вместо да се върне у дома и да се изправи пред същия тормоз, тя каза, че е решила напълно да напусне Доминиканската република. Чарли беше прекарал повече от 20 години в страната.
„Хванаха ни, когато спяхме и ни изхвърлиха с дрехи и всичко. Те ни удряха и хвърляха наоколо момчетата“, обясни Чарли, докато чакаше на опашката, с едно от децата си на ръце.
Тръгнахме от границата към Партидо, доминиканска общност, където хаитяните работят в местното селско стопанство, за да се срещнем с повече от мигрантското население. Там се натъкнахме на Татяна, която каза, че е бременна в седмия месец и се крие в полето през нощта, за да избяга от вниманието на армията.
„Сега трябва да спя на открито. Плащаме стаята, но не мога да спя там“, каза тя, докато гледаше към полето, до сградите, където наема стая. Кравите погледнаха назад от тъмнината. Отвъд тях имаше дървета и храсти, места за изчакване на евентуални нощни посещения от доминиканската армия.
„Не спя“, каза ми тя.
Няколко други хаитянски мигранти в Партидо също ни казаха, че войници са дошли за тях през нощта. Това е нещо, което местните, с които разговаряхме, или отхвърлиха, или минимализираха. Много от тях подкрепят действията на президента и нарекоха ситуацията на границата „бъркотия“, въпреки че съчувстваха на тежкото положение на хаитяните.
Самата армия отхвърли молбата ни за коментар. Министерството на имиграцията изобщо не отговори.
Но затварянето на границата не е свързано само с миграцията. Става дума за търговия. Храна. Глад. Някои хаитяни зависят от пътуването до Доминиканската република за храна, която просто не могат да си върнат у дома. Според майски доклад на ООН почти половината от населението на Хаити гладува.
Невъзможността да продават храна на Хаити е проблем и за доминиканските търговци. Миналата година доминикански износ на стойност около 1 милиард долара е изпратен за Хаити.
Сега, когато границите са затворени, правителството на Доминиканската република се ангажира да изкупува нетрайни стоки, които фирмите вече не могат да продават през границата. Но попитах министъра на индустрията и търговията на страната, Ито Бисоно, колко дълго може да си позволи да прави това.
„Ограничението във времето не зависи от нас“, отговори Бисоно. „Зависи от Хаити. Надяваме се, че преговорите ще напреднат и ще продължим да препозиционираме нашите продукти вътрешно.”
Той добави, че страната гледа и към други пазари за своите продукти. Той спомена възможността да изпрати яйцата си в Панама, например.
На пресконференция в Даджабон много от бизнес лидерите, които чухме, изглеждаха готови да подкрепят действията на правителството. Но въпросът е: За колко време?
Експертите се съмняват дали каналът в Хаити наистина може да бъде спрян, както настояват доминиканските власти.
От години правителството на Хаити е в хаос. Приблизително 80 процента от столицата му, Порт-о-Пренс, е попаднала в ръцете на банди, докато министър-председателят на Хаити Ариел Хенри се обръща към международните сили за помощ за възстановяване на контрола.
И дори ако правителството можеше да спре копачите на канали, то не показа желание да го направи. По-рано този месец правителството на Хаити заяви, че страната има пълното право да взема вода от река Масакър. В четвъртък той стигна още по-далеч, като каза, че каналът „ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОСТРОЕН“.
Междувременно каналът се превърна в обект на национална гордост, дори предизвикателство, за хаитяните. Сред хаитяните, с които разговаряхме, често възниква въпросът: Ако Доминиканската република има водни проекти от своята страна на реката, защо Хаити не може да има такъв?
Нашият обикалящ видео репортер Ивон Вилиърс видя знамена да се веят около мястото на канала. Хората се появиха с автобуси, за да помогнат на каналокопачите. Други донесоха храна.
Една от пристигащите, Зефир Магдали, разговаря с Вилиерс, докато раздаваше храна от камион.
„Ние идваме да подкрепим изграждащия се канал, защото сме хаитяни. Трябва да си сътрудничим, за да дадем храна на тези, които работят на канала“, каза Магдали.
Дали тази популярна подкрепа ще продължи е открит въпрос, особено след като недостигът нараства в резултат на затварянето на границата. Това, което изглежда сигурно обаче, е, че ситуацията ще навреди на икономиките и на двете страни, ако продължи значително време.
Това от своя страна поставя президента Абинадер в интересно затруднение, тъй като той е изправен пред преизбиране следващата година. Копае ли той дългосрочно, независимо от икономическата цена? Или да отмени затварянето на границата? Приливите и отливите на общественото мнение могат да решат резултата.
Източник: Ал Джазира
