На фона на нажежените отношения със Скопие, българските управляващи за

На фона на нажежените връзки със Скопие, българските ръководещи за следващ път стават за смях и по този начин повреждат националния интерес. Депутат от водещата партия в ръководещата коалиция – някой си Венко Сабрутев от Политическа партия – оповестил в медиите, че с цел да свалим ветото над РСМ, от Скопие трябвало да създадат някакъв жест, като да вземем за пример да ни върнат – седнете да не паднете! – костите на Самуил. Да, тази очеизвадна и невежествена нелепост е измрънкало депутатчето-променкаджия. И в този момент в Скопие отново ще ни разнасят и ще изясняват пред външните фактори, че България им слага неуместни и неизпълними претенции, като връщането на костите на Самуил, коитр в никакъв случай не са били в РСМ. Поредният образец за това какъв брой е нездравословно за България електоратът непрестанно да се литка и да избира „младите“, „новите“. Вредно, тъй като избират хора, които нямат даже обща гражданска просвета, да не приказваме за подготвеност в региона на политиката, интернационалните връзки, държавността. Ето го и въпросното депутатче – цялостен живот до момента е било офисен планктон из всякакви бензинджийски компании, в никакъв случай и по никакьв мотив не е заемало обществена експертна или гражданска позиция по политически тематики, и бааам – народен представител, бааам – костите на Самуил. Човек най-елементарен интерес да е имал към страната, в която живее и нейната история, все шеше най-малко да е чул, че има някаква десетилетна сага с тленните остатъци на цар Самуил, която стартира от 1969 година, когато гръцкият проф. Николаос Муцопулос открива в базиликата „ Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро погребения, за които се допуска, че са на Самуил, племенника му и финален държател на първото българско царство Иван Владислав, шурей му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир. И около това щеше да е чул, че предаването на тленните остатъци от години е продължителен въпрос в връзките сред България и Гьрция. И прочие.

Навсякъде в цивилизования свят неналичието на политически опит е сериозен минус за политиката. И хората по предписание избират опитни и потвърдени политици пред неопитни и новопоявили се. Когато изберат неопитни – те по предписание дълго време „чиракуват“, преди да им се разреши да заемат по-важни постове. Така както не отиват на доктор при стажанти, а търсят одобрени експерти. Само у нас опитът и знанията са минус. И непрестанно се тьрсят още по-нови и още по-неопитни. Затова България е на днешното си състояние. И няма късмет за оправяне, тъй като казусът е манталитетен.

Помня по какъв начин през 1998 година, когато бях на стаж в Сената на Съединени американски щати, ми разказваха за един сенатор от щата Вермонт – от близо 40 години го преизбираха, въпреки че беше с много противоречива известност. В последните избори отново го бяха предпочели пред някаква млада вяра. И тогава американски анализатори ми обясниха: този сенатрр е основен в бюджетната комисия, има голям опит и въздействие и поради това бюджетните ползи на Вермонт постоянно са добре предпазени. Ама имало някакви кавги към него – хората обаче ги интересува да им прави работа.

Та, по този начин – а ние поверяваме властта на безспорни начинаещи и се чудим за какво работата не върви.

От Facebook профила на юриста Борислав Цеков