На днешния ден Църквата отбелязва празника на св. Атанасий Велики.

На днешния ден Църквата отбелязва празника на св. Атанасий Велики. В националните вярвания Свети Атанас е показан като владетел на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата стартира да си отива. Затова той е признат за заповедник на зимата.
Прочетете още
Народът назовава Атанасовден още „ среди зима “, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „ Иди си, зимо, идвай лято! ”. Рано заран на Атанасовден всички се насочат към баирите над селото, с цел да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве. В Самоковско споделят, че на този ден св. Атанас „ забожда главата си в земята ” и по този начин я затопля и приготвя за оран. В пиринския край имат вяра, че всички заболявания се събират на Антоновден, а на Атанасовден потеглят по хората. За да не разсърдят заболяванията, на тези празници дамите не подхващат никаква домашна работа.

Според българската национална традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на родственици и съседи срещу неприятни заболявания. Перата на птицата наложително се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

В националните показа живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) са един след различен и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

На този ден имен ден честват Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Таньо, Тинка, Танас, Насо, Нася, Нанси. Честито на имениците!