На днешния ден се навършват 55 години от потушаването на Пражката пролет
На днешния ден се навършват 55 години от потушаването на Пражката пролет. През нощта на 20 против 21 август 1968 година войските на пет от страните от Организацията на Варшавския контракт (СССР, Германска демократична република, Полша, Унгария и България) нахлуват в Чехословакия. При така наречен интервенция Дунав от 5000 до 7000 руски танкове и към 500 000 бойци от съюзните армии окупират чехословашката територия. Над 100 души губят живота си, напомня Българска телеграфна агенция.
Александър Дубчек приканва народа да не дава отпор. Той и още няколко ръководители на Партията и страната са задържани и принудително изпратен в Москва, там са принудени да подпишат така наречен „ Московски протокол “, с който се легитимира окупацията на Чехословакия.
Официалната причина, която акцентира държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики за нахлуването е, че Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) е поискала помощ, с цел да бъде спряна „ контрареволюцията “.
В интервала 1967-1968 година стартира постепенна либерализация на политическия и публичен живот в Чехословакия, демократизация на обществото и опит за промяна на социалистическата политическа система. Това предизвика промени в самата ЧКП, довели до издигането на власт на по-либералните кръгове в нея, отпред с Александър Дубчек, общоприет секретар на ЧКП (5 януари 1968-17 април 1969). Това демократично придвижване е известно като „ Пражка пролет “.
Кампанията на Дубчек се радва на огромна поддръжка измежду народа, само че е посрещната враждебно от водачите на Съюз на съветските социалистически републики и от някои от по-консервативните представители на ЧКП. Правителството на Съюз на съветските социалистически републики изначало се пробва да принуди Чехословакия да ограничи провежданите промени посредством договаряния. Когато опитите се провалят, се подхваща военната интервенция.
България взе участие в потушаването на Пражката пролет с два мотострелкови полка и един танков батальон. България е първата страна, настояла за военна намеса в Чехословакия, и последната, която се извинява за присъединяване си в потушаването на Пражката пролет – с решение на Народното събрание през 1990 година и по-късно по време на президентската аудиенция на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.[2]
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Александър Дубчек приканва народа да не дава отпор. Той и още няколко ръководители на Партията и страната са задържани и принудително изпратен в Москва, там са принудени да подпишат така наречен „ Московски протокол “, с който се легитимира окупацията на Чехословакия.
Официалната причина, която акцентира държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики за нахлуването е, че Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) е поискала помощ, с цел да бъде спряна „ контрареволюцията “.
В интервала 1967-1968 година стартира постепенна либерализация на политическия и публичен живот в Чехословакия, демократизация на обществото и опит за промяна на социалистическата политическа система. Това предизвика промени в самата ЧКП, довели до издигането на власт на по-либералните кръгове в нея, отпред с Александър Дубчек, общоприет секретар на ЧКП (5 януари 1968-17 април 1969). Това демократично придвижване е известно като „ Пражка пролет “.
Кампанията на Дубчек се радва на огромна поддръжка измежду народа, само че е посрещната враждебно от водачите на Съюз на съветските социалистически републики и от някои от по-консервативните представители на ЧКП. Правителството на Съюз на съветските социалистически републики изначало се пробва да принуди Чехословакия да ограничи провежданите промени посредством договаряния. Когато опитите се провалят, се подхваща военната интервенция.
България взе участие в потушаването на Пражката пролет с два мотострелкови полка и един танков батальон. България е първата страна, настояла за военна намеса в Чехословакия, и последната, която се извинява за присъединяване си в потушаването на Пражката пролет – с решение на Народното събрание през 1990 година и по-късно по време на президентската аудиенция на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.[2]
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ