Стара Загора отбеляза 144 години от повторното освобождение на града
На днешния ден се навършват 144 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година Община Стара Загора и Старозагорска митрополия означиха славната дата в историята на града. По този мотив в храм “Света Троица “ свещеници отслужиха заупокойна молитва в памет на починалите български опълченци, съветски воини и мирни жители.
На службата участваха зам.-кметът на Стара Загора Милена Желева, началникът на отдел „ Култура “ Диана Атанасова, представители на общинска администрация и Регионален исторически музей, общински съветници и жители.
На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтембергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят - стихотворец и държавник П. Р. Славейков .
Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа подп. Калитин. След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват с цел да пазят прохода Шипка. Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да се изтеглят са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.
По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата на юг от града. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват града. Цели пет месеца градът остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места в града има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 година русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество минават сполучливо старопланинските проходи. В началото на януари 1878 година под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк - Мирски и М. Скобелев русите разрушават лагера на турските войски при Шипка-Шейново. Руските войски минават бързо през подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска.
На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на популацията. Единственият човек, който ги посреща е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си ,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год. ”
Започва бавното и трудно възобновяване на града от руините, с цел да доближи до нас, съвременниците в днешния си тип.
Още от СТАРА ЗАГОРА:
На службата участваха зам.-кметът на Стара Загора Милена Желева, началникът на отдел „ Култура “ Диана Атанасова, представители на общинска администрация и Регионален исторически музей, общински съветници и жители.
На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтембергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят - стихотворец и държавник П. Р. Славейков .
Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа подп. Калитин. След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват с цел да пазят прохода Шипка. Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да се изтеглят са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.
По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата на юг от града. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват града. Цели пет месеца градът остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места в града има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 година русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество минават сполучливо старопланинските проходи. В началото на януари 1878 година под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк - Мирски и М. Скобелев русите разрушават лагера на турските войски при Шипка-Шейново. Руските войски минават бързо през подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска.
На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на популацията. Единственият човек, който ги посреща е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си ,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год. ”
Започва бавното и трудно възобновяване на града от руините, с цел да доближи до нас, съвременниците в днешния си тип.
Още от СТАРА ЗАГОРА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ