Днес си спомняме за един от най-светите хора от нашето съвремие
На днешния ден през 2018 година след малко боледуване от този свят си отиде Дядо Добри - старецът, който всички наричаха Светецът от Байлово. Той е български донор, който даваше всичките си пари за възстановяване и поддържане на български християнски храмове. Считан е от мнозина за извънреден нравствен образец в българското общество.
Роден е на 20 юли 1914 година в село Байлово. Баща му Димитър умира в Първата международна война и майка му Катерина отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 година – време, в което България участва във Втората международна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада наоколо до него и съвсем го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава напълно на духовното. Именно тази нова посока в живота и образецът, който дава след това с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го назовават " Светецът от Байлово “.
Около 2000 година взема решение да подари всичките си имоти на църквата. Живее непретенциозно, в дребна пристройка към църквата " Св. св. Кирил и Методий “ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата задача за събиране на средства за възстановяване на християнски църкви и храмове в цяла България.
Почти всеки ден Дядо Добри върви пешком или с рейс до София и пред вратите на храм-паметника " Свети Александър Невски “ или църквата " Свети Седмочисленици “ събира пари, които по-късно подарява.
Умира след малко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир, където е живееше през последните си години. Погребан е на 15 февруари 2018 година в двора на църквата " Св. св. Кирил и Методий “, тъкмо до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението участват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални образци в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският метод на живот и дълбоката благотворителност се възприемат от мнозина като извънреден духовен модел в актуалното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, мощната религия в положителното, чистите си и откровени дейности, и вярата, която дава на обезверените, възрастният дъртак е извънредно почитан и уважаван от хора от всевъзможни обществени групи.
Роден е на 20 юли 1914 година в село Байлово. Баща му Димитър умира в Първата международна война и майка му Катерина отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 година – време, в което България участва във Втората международна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада наоколо до него и съвсем го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава напълно на духовното. Именно тази нова посока в живота и образецът, който дава след това с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го назовават " Светецът от Байлово “.
Около 2000 година взема решение да подари всичките си имоти на църквата. Живее непретенциозно, в дребна пристройка към църквата " Св. св. Кирил и Методий “ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата задача за събиране на средства за възстановяване на християнски църкви и храмове в цяла България.
Почти всеки ден Дядо Добри върви пешком или с рейс до София и пред вратите на храм-паметника " Свети Александър Невски “ или църквата " Свети Седмочисленици “ събира пари, които по-късно подарява.
Умира след малко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир, където е живееше през последните си години. Погребан е на 15 февруари 2018 година в двора на църквата " Св. св. Кирил и Методий “, тъкмо до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението участват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални образци в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският метод на живот и дълбоката благотворителност се възприемат от мнозина като извънреден духовен модел в актуалното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, мощната религия в положителното, чистите си и откровени дейности, и вярата, която дава на обезверените, възрастният дъртак е извънредно почитан и уважаван от хора от всевъзможни обществени групи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ