Дунав мост 2 търси мястото си на транспортната карта на Европа
На днешния ден през 2007 година стартира строителството на Моста Видин-Калафат, вторият над река Дунав, сред България и Румъния.
През 1994 година се прави изследване за мост сред Лом и Раст от британската компания "Сър Александър Гиб ", само че се открива, че българският бряг е свлачищен, а румънският - мочурлив. Затова компанията предлага алтернативата за моста при Видин-Калафат.
Мостът "Нова Европа " , също прочут и като " Дунав мост 2 " , е пътен и жп мост над втората по дължина река в Европа, който свързва градовете Видин и Калафат. На 14 юни 2013 година в наличието на еврокомисаря Йоханес Хан мостът е открит публично, като от 15 юни 2013 година е в постоянна употреба. След завършването му транспортната мрежа на България се отваря и се интегрира по-тясно в европейските транспортни мрежи.
Бюджетът на плана от българска страна е 225 806 452 евро, обезпечени от няколко източника: безплатна помощ от стратегия ИСПА на Европейски Съюз (70 млн. евро), Европейска капиталова банка (70 млн. евро), Безвъзмездна помощ от AFD (Френската организация за развиване - 5 млн. евро), Федерална Република Германия посредством KfW (Германската Кредитна институция за възобновяване - 20 045 167 евро) и финансиране от държавния бюджет на България (60 761 285 евро). Бюджетът на плана от румънска страна е 48 млн. евро, включващ безплатна помощ от стратегия ИСПА на Европейски Съюз и финансиране от държавния бюджет на Румъния.
Въздействието на построяването на моста при Видин-Калафат върху районното развиване се усеща още по време на строителните работи, като приблизително за интервала са основани към 980 работни места, а от началото на работите до въвеждането на моста в употреба в локалната и районна стопанска система директно са вляти към 60 млн. евро.
Оператор на моста е българо- румънското сдружение "Дунав мост Видин - Калафат " АД, чиито централен офис е във Видин. Съвместната компания има отговорност за ръководството, употребата и поддръжката на комбинирания граничен мост над река Дунав при Видин, както и за събирането на таксите, за миналите пътни транспортни средства.
Проектът за "Дунав мост 2 " е част от Паневропейския транспортен кулоар №4 и има основно значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа и на трансевропейската транспортна мрежа с опциите за смесен превоз и за прекачване на избрани размери трафик от шосе на железница.
Мостът е с дължина 1971 м, като включва по две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея. Първокласният републикански път I-1 от Видин до Ботевград свързва моста с автомагистрала "Хемус ". По-пряк път до София е вероятен през прохода Петрохан, който е изящен, само че и по-труден за прекосяване.
В момента се работи по разширение на пътя от Видин до Ботевград до скоростен път.
По по-краткия маршрут през Румъния към Унгария през Дробета-Турну Северин пътят напълно е рехабилитиран и с положително качество, само че минава през обитаеми места.
Още от 80-те години на предишния век в България стартира разискването на концепцията за по-пряка и бърза връзка на Видин и страните от Централна и Северна Европа посредством различен път през Видин, която да размени настоящата от десетилетия железопътна и по-късно автомобилна фериботна линия Видин-Калафат с смесен мост. Особено остро в България се усеща потребността от такава връзка през 90-те години поради ембаргото по отношение на Югославия по време на политическата рецесия и войните на Балканите.
Тогава обаче не се направи нищо, а в този момент стореното наподобява като да е закъсняло. Особено на фона на бързото създаване на кулоар №10 през Сърбия и Македония, посредством който европейските страни бързо се свързват с пристанището в Солун. Ние към момента се мъчим с пътя от София до Гърция, чието довеждане докрай е в далечното бъдеще.
През 1994 година се прави изследване за мост сред Лом и Раст от британската компания "Сър Александър Гиб ", само че се открива, че българският бряг е свлачищен, а румънският - мочурлив. Затова компанията предлага алтернативата за моста при Видин-Калафат.
Мостът "Нова Европа " , също прочут и като " Дунав мост 2 " , е пътен и жп мост над втората по дължина река в Европа, който свързва градовете Видин и Калафат. На 14 юни 2013 година в наличието на еврокомисаря Йоханес Хан мостът е открит публично, като от 15 юни 2013 година е в постоянна употреба. След завършването му транспортната мрежа на България се отваря и се интегрира по-тясно в европейските транспортни мрежи.
Бюджетът на плана от българска страна е 225 806 452 евро, обезпечени от няколко източника: безплатна помощ от стратегия ИСПА на Европейски Съюз (70 млн. евро), Европейска капиталова банка (70 млн. евро), Безвъзмездна помощ от AFD (Френската организация за развиване - 5 млн. евро), Федерална Република Германия посредством KfW (Германската Кредитна институция за възобновяване - 20 045 167 евро) и финансиране от държавния бюджет на България (60 761 285 евро). Бюджетът на плана от румънска страна е 48 млн. евро, включващ безплатна помощ от стратегия ИСПА на Европейски Съюз и финансиране от държавния бюджет на Румъния.
Въздействието на построяването на моста при Видин-Калафат върху районното развиване се усеща още по време на строителните работи, като приблизително за интервала са основани към 980 работни места, а от началото на работите до въвеждането на моста в употреба в локалната и районна стопанска система директно са вляти към 60 млн. евро.
Оператор на моста е българо- румънското сдружение "Дунав мост Видин - Калафат " АД, чиито централен офис е във Видин. Съвместната компания има отговорност за ръководството, употребата и поддръжката на комбинирания граничен мост над река Дунав при Видин, както и за събирането на таксите, за миналите пътни транспортни средства.
Проектът за "Дунав мост 2 " е част от Паневропейския транспортен кулоар №4 и има основно значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа и на трансевропейската транспортна мрежа с опциите за смесен превоз и за прекачване на избрани размери трафик от шосе на железница.
Мостът е с дължина 1971 м, като включва по две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея. Първокласният републикански път I-1 от Видин до Ботевград свързва моста с автомагистрала "Хемус ". По-пряк път до София е вероятен през прохода Петрохан, който е изящен, само че и по-труден за прекосяване.
В момента се работи по разширение на пътя от Видин до Ботевград до скоростен път.
По по-краткия маршрут през Румъния към Унгария през Дробета-Турну Северин пътят напълно е рехабилитиран и с положително качество, само че минава през обитаеми места.
Още от 80-те години на предишния век в България стартира разискването на концепцията за по-пряка и бърза връзка на Видин и страните от Централна и Северна Европа посредством различен път през Видин, която да размени настоящата от десетилетия железопътна и по-късно автомобилна фериботна линия Видин-Калафат с смесен мост. Особено остро в България се усеща потребността от такава връзка през 90-те години поради ембаргото по отношение на Югославия по време на политическата рецесия и войните на Балканите.
Тогава обаче не се направи нищо, а в този момент стореното наподобява като да е закъсняло. Особено на фона на бързото създаване на кулоар №10 през Сърбия и Македония, посредством който европейските страни бързо се свързват с пристанището в Солун. Ние към момента се мъчим с пътя от София до Гърция, чието довеждане докрай е в далечното бъдеще.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ