Симеон II - монархът, който се върна на власт след парламентарни избори
На днешния ден през 2001 година Симеон Сакскобурготски, който е последният цар на България, като наследьвя трона, до момента в който е дете, поставя клетва за министър-председател на България и по този начин става първият монарх в международната история, който си възстановява властта посредством парламентарни избори.
Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, Негово Величество Симеон II, цар на българите , или в резюме Симеон Втори ) цари в интервала 1943-1946 година. Симеон Сакскобургготски, английската кралица Елизабет ІІ и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния жанр Ветини.
Симеон II e роден на 16 юни 1937 година в София като първи наследник и престолонаследник на цар Борис III и кралица Йоанна Савойска. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Гота-Кохари) и от рода на Орлеаните. Майката на дядо му - цар Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817-1907 г.), е щерка на краля на Франция - Луи-Филип. По майчина линия Симеон II е обвързван с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия. Негов кръстник е военачалник Данаил Николаев.
Симеон II е роден с купата княз Симеон Търновски е престолонаследник на българския престол. От гибелта на цар Борис III - на 28 август 1943 година, до 15 септември 1946 година той е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), само че заради това, че не е пълновръстен от негово име ръководи Регентски съвет в състав: княз Кирил Преславски (брат на цар Борис ІІІ), Богдан Филов и ген. Никола Михов. След Деветосептемврийския прелом през септември 1944 година те са сменени от Тодор Павлов, Венелин Ганев (юрист, посланик, политик) и Цвятко Бобошевски.
Симеон ІІ напуща България със фамилията си - кралица Йоанна и сестра си Мария-Луиза, след получено позволение от новата власт, на 16 септември 1946 година. Така Симеон Сакскобургготски си потегля от България, без в никакъв случай да е абдикирал от престола. Някои считат, че референдумът през септември 1946 година е противоконституционен и нелегитимен, тъй като не е извършен в сходство с настоящата в страната Търновска конституция, която не предвиждала смяна на формата на държавно ръководство.
След дълги години в емиграция Симеон ІІ идва за пръв път в България на 25 май 1996 година.
Завръща се в страната през 2001 година. Сформираната от него партия Национално придвижване " Симеон Втори " (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две дребни партии (тъй като не съумява да получи правосъдна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява държавното управление в коалиция с Движение за права и свободи, включващо и обособени представители на Българска социалистическа партия (без формалната парламентарна поддръжка на социалистите). През 2005 година прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия " Новото време " (създадена от депутати от спорен клуб в границите на парламентарната група на НДСВ).
От 24 юли 2001 година до 17 август 2005 година Симеон Сакскобургготски е министър-председател на 48-то българско държавно управление. След спечелването на парламентарните избори става водач на Национално придвижване за непоклатимост и напредък (НДСВ), учредено през 2002 година.
Името му е променено на конгрес през октомври 2008 година на Национално придвижване " Симеон Втори ".
Във външната политика съществени цели на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" са консолидиране на България в европейските структури, участие в НАТО и поддържане на тесни стопански и политически връзки с Турция, Съединени американски щати и Руската федерация, както и със страните от Европейската общественост.
Две значими събития се случват по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори". На 29 март 2004 година на гала в Министерството на финансите на Съединени американски щати, Република България и още шест източноевропейски страни са признати за пълноправни членове на НАТО.
А на 25 април 2005 година в Люксембург е подписан контракт сред представителите на България и Европейския съюз. В него се дефинират както датата за присъединението (1 януари 2007 г.), по този начин и финансовата помощ в размер на 3.6 млрд. евро за три години и промените, които страната се задължава да реализира през идващите месеци. Договорът от Люксембург е утвърден от Народното събрание на 11 май 2005 година.
Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, Негово Величество Симеон II, цар на българите , или в резюме Симеон Втори ) цари в интервала 1943-1946 година. Симеон Сакскобургготски, английската кралица Елизабет ІІ и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния жанр Ветини.
Симеон II e роден на 16 юни 1937 година в София като първи наследник и престолонаследник на цар Борис III и кралица Йоанна Савойска. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Гота-Кохари) и от рода на Орлеаните. Майката на дядо му - цар Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817-1907 г.), е щерка на краля на Франция - Луи-Филип. По майчина линия Симеон II е обвързван с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия. Негов кръстник е военачалник Данаил Николаев.
Симеон II е роден с купата княз Симеон Търновски е престолонаследник на българския престол. От гибелта на цар Борис III - на 28 август 1943 година, до 15 септември 1946 година той е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), само че заради това, че не е пълновръстен от негово име ръководи Регентски съвет в състав: княз Кирил Преславски (брат на цар Борис ІІІ), Богдан Филов и ген. Никола Михов. След Деветосептемврийския прелом през септември 1944 година те са сменени от Тодор Павлов, Венелин Ганев (юрист, посланик, политик) и Цвятко Бобошевски.
Симеон ІІ напуща България със фамилията си - кралица Йоанна и сестра си Мария-Луиза, след получено позволение от новата власт, на 16 септември 1946 година. Така Симеон Сакскобургготски си потегля от България, без в никакъв случай да е абдикирал от престола. Някои считат, че референдумът през септември 1946 година е противоконституционен и нелегитимен, тъй като не е извършен в сходство с настоящата в страната Търновска конституция, която не предвиждала смяна на формата на държавно ръководство.
След дълги години в емиграция Симеон ІІ идва за пръв път в България на 25 май 1996 година.
Завръща се в страната през 2001 година. Сформираната от него партия Национално придвижване " Симеон Втори " (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две дребни партии (тъй като не съумява да получи правосъдна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява държавното управление в коалиция с Движение за права и свободи, включващо и обособени представители на Българска социалистическа партия (без формалната парламентарна поддръжка на социалистите). През 2005 година прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия " Новото време " (създадена от депутати от спорен клуб в границите на парламентарната група на НДСВ).
От 24 юли 2001 година до 17 август 2005 година Симеон Сакскобургготски е министър-председател на 48-то българско държавно управление. След спечелването на парламентарните избори става водач на Национално придвижване за непоклатимост и напредък (НДСВ), учредено през 2002 година.
Името му е променено на конгрес през октомври 2008 година на Национално придвижване " Симеон Втори ".
Във външната политика съществени цели на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" са консолидиране на България в европейските структури, участие в НАТО и поддържане на тесни стопански и политически връзки с Турция, Съединени американски щати и Руската федерация, както и със страните от Европейската общественост.
Две значими събития се случват по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори". На 29 март 2004 година на гала в Министерството на финансите на Съединени американски щати, Република България и още шест източноевропейски страни са признати за пълноправни членове на НАТО.
А на 25 април 2005 година в Люксембург е подписан контракт сред представителите на България и Европейския съюз. В него се дефинират както датата за присъединението (1 януари 2007 г.), по този начин и финансовата помощ в размер на 3.6 млрд. евро за три години и промените, които страната се задължава да реализира през идващите месеци. Договорът от Люксембург е утвърден от Народното събрание на 11 май 2005 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ