ВЕЦ Батак е първата българска подземна електроцентрала
На днешния ден през 1958 година влиза в деяние първата българска подземна водноелектрическа централа - Водноелектрическа централа "Батак ".
Р азположена е покрай град Батак, в Южна България. Тя е част от каскадата " Баташки водносилов път " - една от първите хидроенергийни каскади у нас. Изградени са общо пет огромни язовира. Водите, събирани от водосборния регион, задвижват три водноелектрически централи - Водноелектрическа централа "Батак ", Водноелектрическа централа "Пещера " и Водноелектрическа централа "Алеко ", с обща мощ 226 MW. Официалното разкриване на цялата система е на 6 септември 1959 година.
Каскада "Баташки водносилов път " е един от най-сложните хидрокомплекси, издигнати със план да се оползотвори богатият валежен отток на Западните Родопи. Състои се от три стъпала с главните водохранилища - язовир "Голям беглик " и "Батак ", и трите деривационни Водноелектрическа централа - "Батак ", "Пещера " и "Алеко ".
Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на река Въча, като се употребява водосборния регион в Западните Родопи (Баташкия водносилов път), поражда още през 1920 година, когато инж. Иван Мавров я предлага в труда си "Архив на водните сили в България ". Тази концепция се стартира и по-късно - през 30-те години от инж. Тодор Романов. През 1947 година по концепция на основния шеф на Главна дирекция "Електрификация на България " инж. Марин Калбуров, се организира конкурс за цялостното оползотворяване водите на реките Чая, Въча, Стара река, Елидере, Сестримска река и Марица. От конкурсните материали се оформя концепцията за допустимо планиране на три основни каскади "Доспад-Девин-Кричим ", "Баташки водносилов път " и "Сестримска каскада ".
Идейният и механически план за целия "Баташки водносилов път " е създаден в "Енергохидропроект " през 1951-1955 година. Проектът включва язовири, изравнители и три централи - Водноелектрическа централа "Батак " (подземна), Водноелектрическа централа "Пещера " (подземна) и Водноелектрическа централа "Алеко " (надземна).
Строителството на Баташкия водносилов път се прави от основаното за задачата дружество към "Хидрострой " с шеф инж. Ангел Петърчев и гл. инженер Иван Масленков. Главната част от този комплекс се развива по поречието на Стара река. Водосборната област включва речният отток, водите от дъждове и снеготопеж. За застраховане на нужното количество вода се строят събирателни канали с огромна дължина. Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 км, от които тунели 72 км и седем броя дюкери с обща дължина 6 450 метра. Построени са водоводовите канали и тунели - водовод Бистрица, водовод Равногор, водовод Нова махала, водовод Гашни, водовод Беглика и други по-малки. С тях водата се насочва към язовир "Батак ", язовир "Голям Беглик ", язовир "Тошков чарк ", язовир "Беглика " и язовир "Широка поляна ".
Баташкият водносилов път е част от " Национална електрическа компания " ЕАД - комерсиално сдружение със седалище в София, напълно благосъстоятелност на "Българския енергиен холдинг ". Основната активност на НЕК е произвеждане на електрическа сила, покупки и продажби на електрическа енергия, импорт и експорт на електрическа сила. Производството на електрическа енергия се реализира в 28 водноелектрически централи и помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Основната част от производството е съсредоточена в централите от каскадите "Белмекен-Сестримо-Чаира ", Въча, Батак и Долна Арда.
Град Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река, по двата ѝ бряга. Разположен е в долина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда) 100-200 м над нивото му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива канара, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и язовир Доспат, на изток - с река Въча, на север - с Тракийската равнина. Тук се намира предпазената околност "Баташки снежник ". Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите - Баташки снежник (2 082 м), Голяма Сюткя (2 185 м).
Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от град Пещера, на 35 км от регионалния център Пазарджик и на към 55 км от Пловдив. На 15 км е от град Ракитово и на 27 км от Велинград.
Река Въча е десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 км, която й отрежда 23-то място измежду реките на България. Въча е втората по величина река в Родопите след Арда. Водите на реката и притоците ѝ се употребяват за електродобив (каскада "Доспат-Въча "). По течението на самата река са построени язовирите "Кричим ", "Въча ", "Цанков камък " и "Тешел ", които служат за генериране на електрическа енергия, напояване в Горнотракийската равнина и обезпечават част от питейната вода на град Пловди. Стената на язовир "Въча " е най-високата в България - 144.5 метра.
Река Въча не минава наоколо до промишлени предприятия, което пази чистотата на водата. По нейното течение са ситуирани красиви и неповторими естествени явления - Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалният паметник "Слона ". В региона на село Михалково има топли минерални извори.
Р азположена е покрай град Батак, в Южна България. Тя е част от каскадата " Баташки водносилов път " - една от първите хидроенергийни каскади у нас. Изградени са общо пет огромни язовира. Водите, събирани от водосборния регион, задвижват три водноелектрически централи - Водноелектрическа централа "Батак ", Водноелектрическа централа "Пещера " и Водноелектрическа централа "Алеко ", с обща мощ 226 MW. Официалното разкриване на цялата система е на 6 септември 1959 година.
Каскада "Баташки водносилов път " е един от най-сложните хидрокомплекси, издигнати със план да се оползотвори богатият валежен отток на Западните Родопи. Състои се от три стъпала с главните водохранилища - язовир "Голям беглик " и "Батак ", и трите деривационни Водноелектрическа централа - "Батак ", "Пещера " и "Алеко ".
Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на река Въча, като се употребява водосборния регион в Западните Родопи (Баташкия водносилов път), поражда още през 1920 година, когато инж. Иван Мавров я предлага в труда си "Архив на водните сили в България ". Тази концепция се стартира и по-късно - през 30-те години от инж. Тодор Романов. През 1947 година по концепция на основния шеф на Главна дирекция "Електрификация на България " инж. Марин Калбуров, се организира конкурс за цялостното оползотворяване водите на реките Чая, Въча, Стара река, Елидере, Сестримска река и Марица. От конкурсните материали се оформя концепцията за допустимо планиране на три основни каскади "Доспад-Девин-Кричим ", "Баташки водносилов път " и "Сестримска каскада ".
Идейният и механически план за целия "Баташки водносилов път " е създаден в "Енергохидропроект " през 1951-1955 година. Проектът включва язовири, изравнители и три централи - Водноелектрическа централа "Батак " (подземна), Водноелектрическа централа "Пещера " (подземна) и Водноелектрическа централа "Алеко " (надземна).
Строителството на Баташкия водносилов път се прави от основаното за задачата дружество към "Хидрострой " с шеф инж. Ангел Петърчев и гл. инженер Иван Масленков. Главната част от този комплекс се развива по поречието на Стара река. Водосборната област включва речният отток, водите от дъждове и снеготопеж. За застраховане на нужното количество вода се строят събирателни канали с огромна дължина. Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 км, от които тунели 72 км и седем броя дюкери с обща дължина 6 450 метра. Построени са водоводовите канали и тунели - водовод Бистрица, водовод Равногор, водовод Нова махала, водовод Гашни, водовод Беглика и други по-малки. С тях водата се насочва към язовир "Батак ", язовир "Голям Беглик ", язовир "Тошков чарк ", язовир "Беглика " и язовир "Широка поляна ".
Баташкият водносилов път е част от " Национална електрическа компания " ЕАД - комерсиално сдружение със седалище в София, напълно благосъстоятелност на "Българския енергиен холдинг ". Основната активност на НЕК е произвеждане на електрическа сила, покупки и продажби на електрическа енергия, импорт и експорт на електрическа сила. Производството на електрическа енергия се реализира в 28 водноелектрически централи и помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Основната част от производството е съсредоточена в централите от каскадите "Белмекен-Сестримо-Чаира ", Въча, Батак и Долна Арда.
Град Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река, по двата ѝ бряга. Разположен е в долина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда) 100-200 м над нивото му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива канара, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и язовир Доспат, на изток - с река Въча, на север - с Тракийската равнина. Тук се намира предпазената околност "Баташки снежник ". Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите - Баташки снежник (2 082 м), Голяма Сюткя (2 185 м).
Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от град Пещера, на 35 км от регионалния център Пазарджик и на към 55 км от Пловдив. На 15 км е от град Ракитово и на 27 км от Велинград.
Река Въча е десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 км, която й отрежда 23-то място измежду реките на България. Въча е втората по величина река в Родопите след Арда. Водите на реката и притоците ѝ се употребяват за електродобив (каскада "Доспат-Въча "). По течението на самата река са построени язовирите "Кричим ", "Въча ", "Цанков камък " и "Тешел ", които служат за генериране на електрическа енергия, напояване в Горнотракийската равнина и обезпечават част от питейната вода на град Пловди. Стената на язовир "Въча " е най-високата в България - 144.5 метра.
Река Въча не минава наоколо до промишлени предприятия, което пази чистотата на водата. По нейното течение са ситуирани красиви и неповторими естествени явления - Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалният паметник "Слона ". В региона на село Михалково има топли минерални извори.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ