Благодетелят Кудоглу: Щастие е да бъдеш полезен на народа си
На днешния ден през 1862 година е роден един от най-големите български бизнесмени и филантропи - Димитър Кудоглу. През последните години името му изпълзя от забравата и публичната памет се разсъни за сторените от него добрини.
Тютюнотърговецът е измежду най-ярките филантропи на Пловдив. След Първата международна война той издържал 11 безвъзмездни трапезарии за жителите на Пловдив, подкрепял финансово сираци, изпращал пари за българските пленници, учредил специфичен фонд за издаване на проучвания с емблемата на Българска академия на науките.
През 1926 година Кудоглу основава Дома на благотворителността и националното здраве. За задачата закупил солидна постройка на Централния площад, доставил съвременна здравна инсталация. Здравното заведение се издържало от приходите на два тютюневи склада. В него хиляди заболели получили късмет да оцелеят. За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безвъзмездни.
Затова и вестник „ Марица " ще показа тютюнотърговеца Кудоглу като един от основните деятели в новата си самодейност „ Дарителите “ . Със специфична галерия и поредност от изявления ще бъдат показани пред обществеността огромните пловдивчани, надживели времето не със своите персонални триумфи или стопански разцвет, а с идеята си. А тя е най-благородната - да дадеш от своето в името на общото, без да очакваш никакви облаги от това.
Кудоглу е роден в село Габрово в най-южните скатове на Родопите наоколо до Ксанти.
Неговите родители се препитавали с тютюнджийство. Занаятът е удължен от него, откакто приключва френския лицей в Цариград. Той отваря тютюнотърговска къща в Ксанти, само че през 1903 година се реалокира в Дрезден. В немския град на брега на Елба българинът прекарва по-голямата част от живота си, което не попречва необятната родолюбива активност на територията на родината му.
Най-висшият израз на неговата благотворителна активност несъмнено е Домът на благотворителността и националното здраве, който тютюнотърговецът основава в Пловдив.
„ Намирал съм смисъл в живота, наслада и благополучие единствено тогава, когато съм можал да направя нещо положително, да бъда потребен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи човеку, с цел да прави положителни и потребни каузи “, гласи веруюто на тютюнотърговеца.
Министър-председателят Андрей Ляпчев отдава заслуженото на донора: „ Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на държавното управление и на целия български народ към този добър човек. Той в цялата си житейска активност се е управлявал на първо място от правилото, че основава с труда си богатства и пести от извоюваното, не толкова за персонални изгоди и прахосване, що се касае за публичната изгода ”.
Домът на благотворителността и националното здраве „ Димитър Кудооглу “ се устоя в продължение на цели 20 години от два негови тютюневи склада, намиращи се в триъгълника сред Централна гара, улица „ Иван Вазов “ и бул. „ Христо Ботев “. Годишната им облага възлиза на 800 000 лв.. Сума, която наподобява предостатъчна, с цел да помогне на посетителите в потребност, както и стипендиите на бъдещите лекари, които учат в чужбина.
Безкористната и нестопанска цел на „ дома “ се добавя и от таксите, заплащани единствено от пациентите, които могат да си ги разрешат и употребявани за гратис лечение на бедните. По думите на донора, домът е подаяние за България, от което могат да се употребяват всички жители и селяни, без разлика от религия и националност.
Туберкулозата, детските и венерическите са заболяванията, от които страдащите намират облекчение в диспансера. Пловдивският областен съвет също не остава безразличен към страданието и посредством подаяние на стойност 310 000 лв., е обзаведена противобясна станция – първата в България. До оня миг засегнатите българи е трябвало да се лекуват чак в Букурещ.
Тъй като Кудоглу живее през по-голяма част от времето в Германия, той делегира ръководството на диспансера на ефория, в чийто състав влизат най-уважаваните пловдивчани, управлявани от Недко Каблешков – най-доверения другар на търговеца под тепетата.
През гладните военни години Кудоглу оборудва и открива в Пловдив столова за небогати и нуждаещи се, в която се сервират над 1000 топли блюда на ден.
През 1920 година с първична вноска от 100 000 лв. се основава фонд в Българска академия на науките, носещ неговото име, посредством който се подкрепя издаването на литературни писания. Със основаването на фондацията „ Дом на благотворителността и националното здраве “ се трансформират и целите на фонда, който се насочва към финансиране на медицински проучвания. 80 000 лв. е сумата, дарена във фонда на националния стихотворец Иван Вазов, а 100 000 – в този на Цанко Церковски.
Благодеянията на Кудоглу не са единствено групови. От тях се възползват и обособени персони. Сред гениите в региона на изкуството, подпомагани от великодушния паралия, е световноизвестната музикантка Недялка Симеонова. Италианската цигулка „ Галиани “ и поемането на издръжкатая на надарената музикантка отварят нейния път към международната популярност.
Почетният жител на Пловдив умира на 7 март 1940 година под тепетата. Фондацията е одържавена през 1951 година, а бижуто в центъра на Пловдив, е изравнено със земята 20 години по-късно, с цел да бъде издигната меко казано противоречивата в архитектурно отношение Централна поща.
С подаяние на фототабло, отдадено на благодетеля Димитър Кудоглу, „ Марица " стартира обичайна си акция „ Пловдив през годините " , която този път ще опише за популярните донори под тепетата. Таблото, което бе част от експозицията ни за емблематичните пловдивчани, към този момент е изложено в Отделението по фтизиатрия към Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Университетската болница " Св. Георги ".
„ Горещо благодаря на „ Марица " за подаръка. Кудоглу е останал в нашето схващане като най-големия донор в България и в българското опазване на здравето през ХХ век. Голяма част от активността му е заемала грижата за болните от туберкулоза, по тази причина и ние постоянно се усещаме негови наследници ", съобщи ръководителят на отделението доктор Веселин Давчев.
Пред Отделението по фтизиатрия се издига и монумент на Кудоглу, който е дарен от наследниците на видния бизнесмен.
Тютюнотърговецът е измежду най-ярките филантропи на Пловдив. След Първата международна война той издържал 11 безвъзмездни трапезарии за жителите на Пловдив, подкрепял финансово сираци, изпращал пари за българските пленници, учредил специфичен фонд за издаване на проучвания с емблемата на Българска академия на науките.
През 1926 година Кудоглу основава Дома на благотворителността и националното здраве. За задачата закупил солидна постройка на Централния площад, доставил съвременна здравна инсталация. Здравното заведение се издържало от приходите на два тютюневи склада. В него хиляди заболели получили късмет да оцелеят. За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безвъзмездни.
Затова и вестник „ Марица " ще показа тютюнотърговеца Кудоглу като един от основните деятели в новата си самодейност „ Дарителите “ . Със специфична галерия и поредност от изявления ще бъдат показани пред обществеността огромните пловдивчани, надживели времето не със своите персонални триумфи или стопански разцвет, а с идеята си. А тя е най-благородната - да дадеш от своето в името на общото, без да очакваш никакви облаги от това.
Кудоглу е роден в село Габрово в най-южните скатове на Родопите наоколо до Ксанти.
Неговите родители се препитавали с тютюнджийство. Занаятът е удължен от него, откакто приключва френския лицей в Цариград. Той отваря тютюнотърговска къща в Ксанти, само че през 1903 година се реалокира в Дрезден. В немския град на брега на Елба българинът прекарва по-голямата част от живота си, което не попречва необятната родолюбива активност на територията на родината му.
Най-висшият израз на неговата благотворителна активност несъмнено е Домът на благотворителността и националното здраве, който тютюнотърговецът основава в Пловдив.
„ Намирал съм смисъл в живота, наслада и благополучие единствено тогава, когато съм можал да направя нещо положително, да бъда потребен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи човеку, с цел да прави положителни и потребни каузи “, гласи веруюто на тютюнотърговеца.
Министър-председателят Андрей Ляпчев отдава заслуженото на донора: „ Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на държавното управление и на целия български народ към този добър човек. Той в цялата си житейска активност се е управлявал на първо място от правилото, че основава с труда си богатства и пести от извоюваното, не толкова за персонални изгоди и прахосване, що се касае за публичната изгода ”.
Домът на благотворителността и националното здраве „ Димитър Кудооглу “ се устоя в продължение на цели 20 години от два негови тютюневи склада, намиращи се в триъгълника сред Централна гара, улица „ Иван Вазов “ и бул. „ Христо Ботев “. Годишната им облага възлиза на 800 000 лв.. Сума, която наподобява предостатъчна, с цел да помогне на посетителите в потребност, както и стипендиите на бъдещите лекари, които учат в чужбина.
Безкористната и нестопанска цел на „ дома “ се добавя и от таксите, заплащани единствено от пациентите, които могат да си ги разрешат и употребявани за гратис лечение на бедните. По думите на донора, домът е подаяние за България, от което могат да се употребяват всички жители и селяни, без разлика от религия и националност.
Туберкулозата, детските и венерическите са заболяванията, от които страдащите намират облекчение в диспансера. Пловдивският областен съвет също не остава безразличен към страданието и посредством подаяние на стойност 310 000 лв., е обзаведена противобясна станция – първата в България. До оня миг засегнатите българи е трябвало да се лекуват чак в Букурещ.
Тъй като Кудоглу живее през по-голяма част от времето в Германия, той делегира ръководството на диспансера на ефория, в чийто състав влизат най-уважаваните пловдивчани, управлявани от Недко Каблешков – най-доверения другар на търговеца под тепетата.
През гладните военни години Кудоглу оборудва и открива в Пловдив столова за небогати и нуждаещи се, в която се сервират над 1000 топли блюда на ден.
През 1920 година с първична вноска от 100 000 лв. се основава фонд в Българска академия на науките, носещ неговото име, посредством който се подкрепя издаването на литературни писания. Със основаването на фондацията „ Дом на благотворителността и националното здраве “ се трансформират и целите на фонда, който се насочва към финансиране на медицински проучвания. 80 000 лв. е сумата, дарена във фонда на националния стихотворец Иван Вазов, а 100 000 – в този на Цанко Церковски.
Благодеянията на Кудоглу не са единствено групови. От тях се възползват и обособени персони. Сред гениите в региона на изкуството, подпомагани от великодушния паралия, е световноизвестната музикантка Недялка Симеонова. Италианската цигулка „ Галиани “ и поемането на издръжкатая на надарената музикантка отварят нейния път към международната популярност.
Почетният жител на Пловдив умира на 7 март 1940 година под тепетата. Фондацията е одържавена през 1951 година, а бижуто в центъра на Пловдив, е изравнено със земята 20 години по-късно, с цел да бъде издигната меко казано противоречивата в архитектурно отношение Централна поща.
С подаяние на фототабло, отдадено на благодетеля Димитър Кудоглу, „ Марица " стартира обичайна си акция „ Пловдив през годините " , която този път ще опише за популярните донори под тепетата. Таблото, което бе част от експозицията ни за емблематичните пловдивчани, към този момент е изложено в Отделението по фтизиатрия към Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Университетската болница " Св. Георги ".
„ Горещо благодаря на „ Марица " за подаръка. Кудоглу е останал в нашето схващане като най-големия донор в България и в българското опазване на здравето през ХХ век. Голяма част от активността му е заемала грижата за болните от туберкулоза, по тази причина и ние постоянно се усещаме негови наследници ", съобщи ръководителят на отделението доктор Веселин Давчев.
Пред Отделението по фтизиатрия се издига и монумент на Кудоглу, който е дарен от наследниците на видния бизнесмен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ