Кой спира депортацията на българските евреи преди 80 години?
На днешния ден преди 80 години е получена заповедта на вътрешния министър Никола Габровски, с която се анулира депортацията на българските евреи. Според историци данните сочат, че заповедта е дадена от цар Борис Трети.
Преди това обаче избавителната акция стартира от Кюстендил и стига до подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Включва се и църквата. Според учените българските евреи са избавени вследствие на взаимоотношението на гражданското общество и властта, а в подобен огромен мащаб избавяне на евреи има единствено в България.
През януари 1943 година в България идва Теодор Данекер, консултант по еврейските въпроси към немското посолство - със задача да провежда депортацията на 20 хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорието. Оказва се, че те са 12 хиляди и броя би трябвало да се попълни с още 8 хиляди от старите територии. Планът се поддържа от комисаря по еврейските въпроси Александър Белев. Под мощен немски напън Министерският съвет взима решението като става въпрос единствено за евреите от новите земи.
" Няма публично държавно решение, с което се дава единодушие да бъдат депортирани български евреи. Въпреки това по самодейност на самия Белев се пристъпва към попълване на тази численост ", изясни доцент Спас Ташев, Институт за проучване на популацията и индивида, Българска академия на науките.
" В момента, в който еврейската общественост научава за тези проекти, това става в началото в Кюстендил, незабавно се обръщат към своите авторитетни другари българи ", добавя проф. Даниел Вачков, Институт за исторически проучвания, Българска академия на науките.
Михаел Бар-Зоар тогава е дете, само че си спомня, че чичо му бил предизвестен от другар българин. Четирима българи от Кюстендил идват на помощ.
" Михалев беше член на Парламента, а другите три бяха Суичмезов, Момчилов и Куртев, след това научих техните имена. Те са тръгнали от Кюстендил, с цел да трансформират заповедта, да спасят евреите ".
Четиримата срещат със обстановката подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. На 9 март делегация от депутати се среща с вътрешния министър Никола Габровски. Той организира диалог, най-вероятно с цар Борис Трети и разпорежда депортацията да бъде спряна. Заповедта се получава на 10 март в Пловдив.
" В немските документи е записано, че заповедта за освобождение е дадена от най-високо място. Има доста данни, които сочат, че цар Борис Трети е отменил тази заповед за изселване ", споделя доцент Спас Ташев.
В Пловдив митрополит Кирил се опълчва на събирането на евреите в локално учебно заведение. По-късно в акцията се включва целият Свети Синод. В Парламента Димитър Пешев провежда подписка, в която вземат участие 43-ма депутати най-вече от болшинството.
" Когато приказваме за спасяването на българските евреи би трябвало да кажем, че то е в резултат на едно взаимоотношение сред държавните институции и другите цивилен организации ", разяснява проф. Даниел Вачков.
Какво се случва с 11 343 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Можела ли е България да ги избави? Тези територии са притежание на Райха.
" Те ги предават на България да ги управлява, като още незабавно са подписани няколко съглашения, няколко документа, които ясно обрисуват кой е висшият разпоредник и че това е Германия ", изясни проф. Даниел Вачков.
" В архива на " Яд вашем " има немски депортационен трен, който е запечатан на гара Скопие през март 43-та година, на този вагон се вижда доста ясно надписът " Дойче Рейхсбан ". Германското присъединяване и водещата роля е толкоз изрично, че считам, че е смешно да се оспорва ", разяснява доцент Спас Ташев.
Въпреки всичко със застъпничеството на българските управляващи във Вардарска Македония са избавени 200 евреи, които бягат в Албания. Още 200 са избавени с претекста, че са лекари, нужни на България.
По тематиката работиха: Елиана Димитрова, Весела Петрова
Преди това обаче избавителната акция стартира от Кюстендил и стига до подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Включва се и църквата. Според учените българските евреи са избавени вследствие на взаимоотношението на гражданското общество и властта, а в подобен огромен мащаб избавяне на евреи има единствено в България.
През януари 1943 година в България идва Теодор Данекер, консултант по еврейските въпроси към немското посолство - със задача да провежда депортацията на 20 хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорието. Оказва се, че те са 12 хиляди и броя би трябвало да се попълни с още 8 хиляди от старите територии. Планът се поддържа от комисаря по еврейските въпроси Александър Белев. Под мощен немски напън Министерският съвет взима решението като става въпрос единствено за евреите от новите земи.
" Няма публично държавно решение, с което се дава единодушие да бъдат депортирани български евреи. Въпреки това по самодейност на самия Белев се пристъпва към попълване на тази численост ", изясни доцент Спас Ташев, Институт за проучване на популацията и индивида, Българска академия на науките.
" В момента, в който еврейската общественост научава за тези проекти, това става в началото в Кюстендил, незабавно се обръщат към своите авторитетни другари българи ", добавя проф. Даниел Вачков, Институт за исторически проучвания, Българска академия на науките.
Михаел Бар-Зоар тогава е дете, само че си спомня, че чичо му бил предизвестен от другар българин. Четирима българи от Кюстендил идват на помощ.
" Михалев беше член на Парламента, а другите три бяха Суичмезов, Момчилов и Куртев, след това научих техните имена. Те са тръгнали от Кюстендил, с цел да трансформират заповедта, да спасят евреите ".
Четиримата срещат със обстановката подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. На 9 март делегация от депутати се среща с вътрешния министър Никола Габровски. Той организира диалог, най-вероятно с цар Борис Трети и разпорежда депортацията да бъде спряна. Заповедта се получава на 10 март в Пловдив.
" В немските документи е записано, че заповедта за освобождение е дадена от най-високо място. Има доста данни, които сочат, че цар Борис Трети е отменил тази заповед за изселване ", споделя доцент Спас Ташев.
В Пловдив митрополит Кирил се опълчва на събирането на евреите в локално учебно заведение. По-късно в акцията се включва целият Свети Синод. В Парламента Димитър Пешев провежда подписка, в която вземат участие 43-ма депутати най-вече от болшинството.
" Когато приказваме за спасяването на българските евреи би трябвало да кажем, че то е в резултат на едно взаимоотношение сред държавните институции и другите цивилен организации ", разяснява проф. Даниел Вачков.
Какво се случва с 11 343 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Можела ли е България да ги избави? Тези територии са притежание на Райха.
" Те ги предават на България да ги управлява, като още незабавно са подписани няколко съглашения, няколко документа, които ясно обрисуват кой е висшият разпоредник и че това е Германия ", изясни проф. Даниел Вачков.
" В архива на " Яд вашем " има немски депортационен трен, който е запечатан на гара Скопие през март 43-та година, на този вагон се вижда доста ясно надписът " Дойче Рейхсбан ". Германското присъединяване и водещата роля е толкоз изрично, че считам, че е смешно да се оспорва ", разяснява доцент Спас Ташев.
Въпреки всичко със застъпничеството на българските управляващи във Вардарска Македония са избавени 200 евреи, които бягат в Албания. Още 200 са избавени с претекста, че са лекари, нужни на България.
По тематиката работиха: Елиана Димитрова, Весела Петрова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ