Д-р Стамен Григоров пръв описва бактерията, която предизвиква образуване на кисело мляко
На днешния ден можем да си спомним за доктор Стамен Григоров - български микробиолог и доктор, прочут като изобретател на Lacto bacterium bulgaricum. Темата за българското кисело мляко като източник на дългоденствие е изключително настояща в европейските научни среди в интервала до 1908 година, когато учените Льорсен и Кюн и нобелистът проф. Мечников дават на откритата бактерия името "Бактериум булгарикум - Григоров. "
Стамен Григоров е първият академик, описал бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus (до 1984 година известна като Lactobacillus bulgaricus – Лактобацилус булгарикус) – микроорганизъм, пораждащ формиране на кисело мляко. Тя е една от бактериите, употребявани за производството на кисело мляко. За първи път е разпозната през 1905 година от Стамен Григоров. Бактерията се храни с лактоза и създава млечна киселина, с помощта на която млякото се съхранява.
Лактобацилус булгарикус е кръстена на България – страната, в която за първи път е открита и употребена. Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при избрани условия бактерията предизвиква естествена млечно-кисела ферментация, водеща до приемане на това, което назоваваме кисело мляко.
Бактерията е разказана за първи път през 1905 година от българския студент Стамен Григоров в отчет, изнесен в Института "Пастьор " в Париж. По това време той следва медицина в Женева. Оригиналната книгопис на първооткривателската публикация е: Grigoroff, Stamen. Étude sur une lait fermenté comestible. Le „ Kissélo mléko “ de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genéve. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université. 1905.
Стамен Григоров изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива, че подквасването се дължи на една пръчковидна и една кълбовидна бактерия. По-късно пръчковидната бактерия е наречена Lactobacillus bulgaricus, а кълбовидната – Streptococcus thermophilus.
Благодарение на Лактобацилус булгарикус киселото мляко е натурален пробиотик, който има огромно благотворно въздействие върху индивида. Проблемът с киселото мляко е, че съдържа огромно количество „ баласт “, т.е. субстанции, които са неутрални за индивида, а потребната част е доста дребна.
Един от първите пробиотици в света е създаден от проф. Никола Александров през 80-те години на ХХ век в България точно въз основата на Лактобацилус булгарикус. Той съставлява свръхконцентрат на кисело мляко – изсушено кисело мляко, съдържащо единствено потребната част, без непотребния „ баласт “, както и разградени белтъци и всички аминокиселини в подобаваща за асимилиране форма.
Стамен Григоров е роден е в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „ Естествени науки “ в Монпелие. Прави докторантура по медицина в Женевския университет, а дисертацията му е отличена със специфична премия на университета.
Работи в Женевския университет като помощник на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той прави оценка ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, обезпечава му достъп до съвременни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от брачната половинка му от България. През 1905 година доктор Стамен Григоров за пръв път разказва млечнокиселия микроорганизъм, който провокира ферментацията, нужна за приемане на българско кисело мляко.
Публикацията в влиятелното швейцарско здравно списание „ Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд “ справедливо провокира интереса на целия международен теоретичен хайлайф. Д-р Стамен Григоров рапортува своите резултати в Пастьоровия енститут по микробиология в Париж. Ръководството на института разпорежда на съветския академик Иля Мечников – предстоящ лауреат на Нобелова премия за физиология или медицина, да удостовери докладваните данни. Мечников удостоверява резултатите на доктор Григоров и въз основа на тях построява своята доктрина за стареенето.
На доктор Стамен Григоров са препоръчани редица влиятелни постове – професор в Женевски университет, шеф на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отхвърля и в края на 1905 година се връща в своето родно място. Започва работа като околийски доктор и шеф на болничното заведение в Трън – през днешния ден тя носи неговото име.
След завръщането си, стартира проучвания за основаване на противотуберкулозна ваксина.
Участва като боен доктор във всички войни.
В интервала 1922 – 1924 година тества противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Параскев Стоянов (Александровска болница, София).
След 1935 година в Италия продължава проучванията си върху туберколозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му доктор Александър Григоров.
Стамен Григоров напуща този свят на 27 октомври 1945 година в София.
Днес в центъра на село Студен извор в реставрирана къща е основан Музей на киселото мляка. Родната къща на доктор Стамен Григоров се намира при започване на селото наоколо до музея.
Стамен Григоров е първият академик, описал бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus (до 1984 година известна като Lactobacillus bulgaricus – Лактобацилус булгарикус) – микроорганизъм, пораждащ формиране на кисело мляко. Тя е една от бактериите, употребявани за производството на кисело мляко. За първи път е разпозната през 1905 година от Стамен Григоров. Бактерията се храни с лактоза и създава млечна киселина, с помощта на която млякото се съхранява.
Лактобацилус булгарикус е кръстена на България – страната, в която за първи път е открита и употребена. Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при избрани условия бактерията предизвиква естествена млечно-кисела ферментация, водеща до приемане на това, което назоваваме кисело мляко.
Бактерията е разказана за първи път през 1905 година от българския студент Стамен Григоров в отчет, изнесен в Института "Пастьор " в Париж. По това време той следва медицина в Женева. Оригиналната книгопис на първооткривателската публикация е: Grigoroff, Stamen. Étude sur une lait fermenté comestible. Le „ Kissélo mléko “ de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genéve. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université. 1905.
Стамен Григоров изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива, че подквасването се дължи на една пръчковидна и една кълбовидна бактерия. По-късно пръчковидната бактерия е наречена Lactobacillus bulgaricus, а кълбовидната – Streptococcus thermophilus.
Благодарение на Лактобацилус булгарикус киселото мляко е натурален пробиотик, който има огромно благотворно въздействие върху индивида. Проблемът с киселото мляко е, че съдържа огромно количество „ баласт “, т.е. субстанции, които са неутрални за индивида, а потребната част е доста дребна.
Един от първите пробиотици в света е създаден от проф. Никола Александров през 80-те години на ХХ век в България точно въз основата на Лактобацилус булгарикус. Той съставлява свръхконцентрат на кисело мляко – изсушено кисело мляко, съдържащо единствено потребната част, без непотребния „ баласт “, както и разградени белтъци и всички аминокиселини в подобаваща за асимилиране форма.
Стамен Григоров е роден е в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „ Естествени науки “ в Монпелие. Прави докторантура по медицина в Женевския университет, а дисертацията му е отличена със специфична премия на университета.
Работи в Женевския университет като помощник на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той прави оценка ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, обезпечава му достъп до съвременни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от брачната половинка му от България. През 1905 година доктор Стамен Григоров за пръв път разказва млечнокиселия микроорганизъм, който провокира ферментацията, нужна за приемане на българско кисело мляко.
Публикацията в влиятелното швейцарско здравно списание „ Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд “ справедливо провокира интереса на целия международен теоретичен хайлайф. Д-р Стамен Григоров рапортува своите резултати в Пастьоровия енститут по микробиология в Париж. Ръководството на института разпорежда на съветския академик Иля Мечников – предстоящ лауреат на Нобелова премия за физиология или медицина, да удостовери докладваните данни. Мечников удостоверява резултатите на доктор Григоров и въз основа на тях построява своята доктрина за стареенето.
На доктор Стамен Григоров са препоръчани редица влиятелни постове – професор в Женевски университет, шеф на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отхвърля и в края на 1905 година се връща в своето родно място. Започва работа като околийски доктор и шеф на болничното заведение в Трън – през днешния ден тя носи неговото име.
След завръщането си, стартира проучвания за основаване на противотуберкулозна ваксина.
Участва като боен доктор във всички войни.
В интервала 1922 – 1924 година тества противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Параскев Стоянов (Александровска болница, София).
След 1935 година в Италия продължава проучванията си върху туберколозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му доктор Александър Григоров.
Стамен Григоров напуща този свят на 27 октомври 1945 година в София.
Днес в центъра на село Студен извор в реставрирана къща е основан Музей на киселото мляка. Родната къща на доктор Стамен Григоров се намира при започване на селото наоколо до музея.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ