На днешния ден можем да си спомним за британския историк

...
На днешния ден можем да си спомним за британския историк
Коментари Харесай

България е съперник на Византия в политическо и културно отношение

На днешния ден можем да си спомним за английския историк и културен антрополог Арнолд Джоузеф Тойнби (Arnold Joseph Toynbee). Той е създател на фундаментално проучване върху раждането и упадъка на цивилизациите – "Изследване на историята ".

"Изследване на историята " (A Study of History) е енциклопедичен класифициран теоретичен труд по история на цивилизациите и културната антропология. Първите три тома излизат през 1934 година от издателството на Оксфордския университет. Други четири са издадени в навечерието на Втората международна война – през 1939 година, а през 1954-а излизат други три. След пет години в съавторство с Едуард Майер е отпечатан предпоследният, а през 1961-а и последният том на фундаменталното проучване, с което е финализирано изследването, състоящо се общо от 12 тома.

Съкратен вид в два тома, дело на неговия помощник Д. Съмървел, излиза през 50-те години на предишния век и от този момент е превеждан на голям брой езици, в това число и български.

За България

Ролята на България и българите за приноса им към международната културна съкровищница е оценен извънредно високо от Тойнби. Той написа:

"България не е "пасивен реципиент " на византийското културно "облъчване ", а "съперник на Византия " в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските мостри не е машинален развой, а креативен. Като втори център на православната цивилизация, България чрез християнизацията и религията на българската черква и литературната и преводаческа активност, интензивно разпръсква просветата и културата измежду славянските и други нации на Балканите и Източна Европа. "

Като най-значим е оценен приносът на двете книжовни школи от XIV и XV век - Търновската книжовна школа и Ресавската книжовна школа, които транслират наследството на православната цивилизация към Москва, която се трансформира по-сетне по времето на Иван Грозни (първи цар на Русия (1547 – 1584 г.). ) в така наречен Трети Рим.

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на XIV и XV век с извънредно значими приноси за средновековната литература. Тя е част от Търновската художествена школа, която въплъщава в най-голяма степен културата на Второто българско царство.

Основна и водеща причина за появяването ѝ е културният напредък на българското царство от втората половина на XIV век. Този напредък в огромна степен е повлиян от мощния интерес на цар Иван Александър към литературата и изкуството и надлежно традициите и полезностите в тази тенденция, които той оставя на своите наследници Иван Шишман и Иван Срацимир. Заслуги за основаването на Търновската книжовна школа има и патриарх Теодосий Търновски, който осъзнава ясно, че една такава школа ще даде опция на автокефалната българска черква да популяризира и усили въздействието си измежду православните славянски страни. Това въздействие се приема за втория по значителност южнославянски принос към културата на тези нации.

За създател на Търновската книжовна школа се счита патриарх Евтимий, а нейно средище е столицата на второто българско царство - Търново. Със своята правописна и езикова промяна, Евтимий открива общовалидни езикови и правописни правила, приложени по-късно освен в България, а и в съветските княжества, Сърбия, Влахия и Молдова.

Дейността на писателите от Търновската школа е обвързвана със основаване на истински литературни творби, само че също по този начин и преводи от гръцки оригинали и основаване на компилации (сборници). Нейни видни представители са Григорий Цамблак и Константин Костенечки, Владислав Граматик и Димитър Кантакузин.

Арнолд Тойнби разграничава 21 цивилизации в международната история, като една от тях е православната цивилизация.

Списък на цивилизациите по Тойнби:

Древен Египет
Инки
Древен Китай
Минойска цивилизация
Шумерска цивилизация
Маи
Олмеки
Ацтеки – слети в Централоамериканска цивилизация
Хетска цивилизация
Асирия
Вавилонска цивилизация
Иранска цивилизация
Арабска – слети в ислямска цивилизация
Далекоизточна – съществена част
Далекоизточна – японски клон
Индска цивилизация
Индуиска цивилизация
Елинска (гръко-римска) цивилизация
Византия – Православнохристиянска - главен клон
Русия – Православнохристиянска - съветски клон
Западна цивилизация.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР