Дъстин Хофман на 85: Животът е гаден, но аз му се наслаждавам
На днешния ден, 8 август, през далечната 1937 година в сърцето на най-ангелския град – Лос Анджелис, се ражда звезда. Всъщност каквото и да кажем за великия Дъстин Хофман, няма да бъде задоволително, с цел да опишем големия му актьорски гений.
Докато учи актьорско майсторство в родния си град, младият Дъстин работи като сервитьор, гардеробиер, болногледач в психиатрична клиника... "Това беше най-хубавата ми школа за трагично изкуство ", признава по-късно той.
Първата си огромна роля в киното прави в "Абсолвентът " (1967 г.). Кинолентата на Майк Никълс изиграва ролята на трамплин в кариерата на прохождащия Хофман и затвърждава позицията на режисьора, който получава „ Оскар “.
Следват осъществяванията на функции, оределени като "остро обществени ", само че и белязани от виталността и личността на Дъстин Хофман: влюбеният юноша Джон в "Джон и Мери " (1969 г.), Джак Краб – живата история на Дивия Запад в "Малък огромен човек " (1970 г.) на Артър Пен, тихият и мирен интелигент Дейвид Самър, който насилието трансформира в принудител от "Сламени кучета " (1971 г.) на Сам Пекинпа, каторжникът Дега от "Пеперудата " (1973 г.), журналистът Карл Бърнстейн от вестник "Вашингтон пост ", подхванал аферата "Уотъргейт " в "Цялото президентско войнство " (1976 г.) на Алън Пакула, преследващият възмездието антифашист в "Маратонецът " (1976 г.) на Джон Шлезинджър...
По време на цялата си кариера Хофман е воден от възприятието за борбеност и жаждата за победа. Бунтарският му темперамент намира своята висша изява в няколко забележителни функции, измежду които е обликът на обречения от заболяването друмник Рико от "Среднощен каубой " (1969 г.) на Джон Шлезинджър. Превъплъщението на артиста в тази дръзка роля като че ли е въведения към трагичната орис на основния воин от паметната кинолента "Лени " (1975 г.) на Боб Фос – една история за нерадостната орис на Лени Бръс, действителна персона, фамозен шоумен от 50-те, който не си поплюва, с цел да приказва истината и да се бунтува против механизмите, посягащи на най-важното в едно човешко общество – свободата на словото. Сред цветната изложба от неповторими, мощно въздействащи характери, изключително блестящо свети и осъществяването на Хофман в "Тутси " (1982 г.) на Сидни Полак.
Със брачната половинка си Лиса Хофман
През 1979 година Хофман получава първия си „ Оскар “ за брилянтното си преобразяване във кино лентата „ Крамър против Крамър “. Девет години по-късно идва следващото самопризнание – вторият "Оскар ", този път за "Рейнман " (1988 г.) на Бари Левинсън – докосващ, мощен, същински. Филм за естествените човешки връзки, който утвърждава неподражаемия гений на Хофман и в който изгрява звездата на прохождащия тогава Том Круз. Отново след деветгодишен отдих следва номинацията за основната роля в "Да разлаем кучетата " – още веднъж творба на Левинсън.
Да не пропущаме и заглавията от по-късния интервал на Хофман: "Зараза " на Волфганг Петерсен, "Сферата " на Левинсън, "Хук " на Стивън Спилбърг, "Слипърс " на Левинсън, "Жана д`Арк " на Люк Бесон, комедийното осъществяване в "Запознай ме с вашите ", "Пътят към Невърленд " на Марк Форстър.
През 1969 година Дъстин подписва брак с Ан Бърн, от която има две деца – Джена Бърн и Карина Хофман Бъркхед (осиновена). 11 години по-късно двамата се развеждат, и едвам шест дни по-късно артистът се дами наново, като този път избраницата е Лиса Готсеген. Двамата са дружно до ден сегашен и се радват на четири деца – Джейк, Ребека, Макс и Александра. След сериозна интервенция през 2013 година артистът съумява да пребори рака и да потвърди за следващ път силата на борбения си дух.
Ето и някои цитати и изрази, споделени от Дъстин Хофман:
"Животът е гнусен, само че това не значи, че не му се любувам. "
"Щом станах прочут, стопирах да се опасявам от гибелта. Щом си звезда, към този момент не си жив. Ти си балсамиран. "
"Известността се равнява на свободата. Това е единственото тъждество, което има значение. "
"Мисля за секс на всеки 7 секунди. Със брачната половинка ми Лиса се познаваме от 30 години, и сме женени от 23, само че половата ни връзка и до момента е толкоз вълнуваща, колкото бе първоначално. “ - 67-годишният Дъстин Хофман пред сп. "Бунте "
"Kиното е сходно прекарване като в черква, в синагога. "
"Колкото повече се обкръжаваме с нови технологии и големи потенциали за предпазване, толкоз повече понижава нашата дарба да си спомняме. "
"Мисля, че в бъдеще хората няма да вървят повече на кино. Днес ние имаме айфони, таблети, компютри и стрийминг платформи. Имаме киното в джоба си. Това е едно доста злощастно развиване. "
Докато учи актьорско майсторство в родния си град, младият Дъстин работи като сервитьор, гардеробиер, болногледач в психиатрична клиника... "Това беше най-хубавата ми школа за трагично изкуство ", признава по-късно той.
Първата си огромна роля в киното прави в "Абсолвентът " (1967 г.). Кинолентата на Майк Никълс изиграва ролята на трамплин в кариерата на прохождащия Хофман и затвърждава позицията на режисьора, който получава „ Оскар “.
Следват осъществяванията на функции, оределени като "остро обществени ", само че и белязани от виталността и личността на Дъстин Хофман: влюбеният юноша Джон в "Джон и Мери " (1969 г.), Джак Краб – живата история на Дивия Запад в "Малък огромен човек " (1970 г.) на Артър Пен, тихият и мирен интелигент Дейвид Самър, който насилието трансформира в принудител от "Сламени кучета " (1971 г.) на Сам Пекинпа, каторжникът Дега от "Пеперудата " (1973 г.), журналистът Карл Бърнстейн от вестник "Вашингтон пост ", подхванал аферата "Уотъргейт " в "Цялото президентско войнство " (1976 г.) на Алън Пакула, преследващият възмездието антифашист в "Маратонецът " (1976 г.) на Джон Шлезинджър...
По време на цялата си кариера Хофман е воден от възприятието за борбеност и жаждата за победа. Бунтарският му темперамент намира своята висша изява в няколко забележителни функции, измежду които е обликът на обречения от заболяването друмник Рико от "Среднощен каубой " (1969 г.) на Джон Шлезинджър. Превъплъщението на артиста в тази дръзка роля като че ли е въведения към трагичната орис на основния воин от паметната кинолента "Лени " (1975 г.) на Боб Фос – една история за нерадостната орис на Лени Бръс, действителна персона, фамозен шоумен от 50-те, който не си поплюва, с цел да приказва истината и да се бунтува против механизмите, посягащи на най-важното в едно човешко общество – свободата на словото. Сред цветната изложба от неповторими, мощно въздействащи характери, изключително блестящо свети и осъществяването на Хофман в "Тутси " (1982 г.) на Сидни Полак.
Със брачната половинка си Лиса Хофман
През 1979 година Хофман получава първия си „ Оскар “ за брилянтното си преобразяване във кино лентата „ Крамър против Крамър “. Девет години по-късно идва следващото самопризнание – вторият "Оскар ", този път за "Рейнман " (1988 г.) на Бари Левинсън – докосващ, мощен, същински. Филм за естествените човешки връзки, който утвърждава неподражаемия гений на Хофман и в който изгрява звездата на прохождащия тогава Том Круз. Отново след деветгодишен отдих следва номинацията за основната роля в "Да разлаем кучетата " – още веднъж творба на Левинсън.
Да не пропущаме и заглавията от по-късния интервал на Хофман: "Зараза " на Волфганг Петерсен, "Сферата " на Левинсън, "Хук " на Стивън Спилбърг, "Слипърс " на Левинсън, "Жана д`Арк " на Люк Бесон, комедийното осъществяване в "Запознай ме с вашите ", "Пътят към Невърленд " на Марк Форстър.
През 1969 година Дъстин подписва брак с Ан Бърн, от която има две деца – Джена Бърн и Карина Хофман Бъркхед (осиновена). 11 години по-късно двамата се развеждат, и едвам шест дни по-късно артистът се дами наново, като този път избраницата е Лиса Готсеген. Двамата са дружно до ден сегашен и се радват на четири деца – Джейк, Ребека, Макс и Александра. След сериозна интервенция през 2013 година артистът съумява да пребори рака и да потвърди за следващ път силата на борбения си дух.
Ето и някои цитати и изрази, споделени от Дъстин Хофман:
"Животът е гнусен, само че това не значи, че не му се любувам. "
"Щом станах прочут, стопирах да се опасявам от гибелта. Щом си звезда, към този момент не си жив. Ти си балсамиран. "
"Известността се равнява на свободата. Това е единственото тъждество, което има значение. "
"Мисля за секс на всеки 7 секунди. Със брачната половинка ми Лиса се познаваме от 30 години, и сме женени от 23, само че половата ни връзка и до момента е толкоз вълнуваща, колкото бе първоначално. “ - 67-годишният Дъстин Хофман пред сп. "Бунте "
"Kиното е сходно прекарване като в черква, в синагога. "
"Колкото повече се обкръжаваме с нови технологии и големи потенциали за предпазване, толкоз повече понижава нашата дарба да си спомняме. "
"Мисля, че в бъдеще хората няма да вървят повече на кино. Днес ние имаме айфони, таблети, компютри и стрийминг платформи. Имаме киното в джоба си. Това е едно доста злощастно развиване. "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ