На днешния 19-ти юни се отбелязва годишнина от написването на

На днешния 19-ти юни се отбелязва годишнина от написването на „ История славянобългарска “. Предполага се, че тя е основана сред 1760 година – 1762 година, като няма напълно точни данни за това. Асеновград означи датата с поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на будителя. Програмата започва с рецитал на част от Паисиевата „ История славянобългарска “. Слово за живота и делото на Паисий Хилендарски произнесе шефът на Исторически музей – Асеновград Иван Дуков.
Предполага се, че българският будител е дошъл в Хилендарския манастир, тогава ситуиран край Станимака, от самоковска епархия. Дълго време е минало в търсене на съответна и точна информация за Паисий. Все още редица градове и села имат искания за отечество на великия българин. Информацията споделя, че той е бил най-малкият от общо 3-ма братя. Не е ясно дали имат сестри. Според шефът на Исторически музей - Асеновград тайната на въздействието на " История славянобългарска " не е в самото й написване.
Напротив - значимо е разпространяването й измежду хората. Паисий Хилендарски намира почва, на която да посее семето на знанието. Той е схванал по какъв начин и на кого да даде своя дубликат, с цел да бъде публикуван и да доближи до елементарните хора. Националната концепция на „ История славянобългарска “ съдържа 3 скъпи съставния елемент: българите би трябвало да имат общи език, минало и традиции. " Без тези 3 детайла никое общество не може да бъде народ, няма да има нация “, сподели Дуков в словото си. И добави, че Паисий Хилендарски е образецът, който би трябвало да следваме. Той самичък е написал, че не е учил граматика и тъкмо това потвърждава, че даже с готовност всеки човек би могъл да реализира доста в живота си. Факт, който се знае сигурно за Паисий Хилендарски е, че той е имал личен щемпел. А това не е било типично за доста хора по това време.