Мобилните процесори на 2018 година: Intel запази позициите си при лаптопите
На десктоп пазара, обстановката на Intel е много слаба: дефицитът на 14 nm кристали докара до растеж в цените, а преход към нови софтуерни процеси не се планува за още към 1 година. В разследване от това, AMD се почувства напълно удобно на пазара на десктоп компютрите. Но преносимите компютри последователно изместват на пазара десктоп машините и дано да се опитаме да разберем, кой е водачът на мобилния пазар.
Мобилните Coffee Lake: най-сетне 6-ядрени процесори в преносимите компютри
След като още през 2017 година Intel усили броя на ядрата в своите десктоп чипове, процесорнияt колос нямаше по какъв начин да остави мобилния пазар, където обстановката е напълно изострена. Още преди 3-4 години мобилните 4-ядрени процесори бяха задоволителни за основаване на уравновесени конфигурации с мобилните процесори на Nvidia. Но откакто Nvidia стартира да предлага идентични серии видеокарти Pascal, както за десктоп компютри, по този начин и за преносими компютри, стана ясно, че продуктивността на мобилните централни процесори доста изостава и не доближава за естествената работна на старшите модели на новите GPU.
Така да вземем за пример, баналният преход от i7-6700HQ към i7-7700HQ през 2017 година бе на процедура единствено увеличение на тактова периодичност с към 10% (от 3,1 до 3,4 GHz) – и с толкоз се подвигна fps при игрите с видеокартите от равнището на GTX 1070 и нагоре, което ясно сподели, че слабото място в тези конфигурации е централния процесор. Разбира се, в портфолиото на Intel имаше по-мощни мобилни 4-ядрени процесори с поддръжката на овърклок, само че те изискваха къде по-мощни охладители, което е невероятно да се направи в модерните тънки модерни преносими компютри.
И най-после, през месец март тази година, Intel показа мобилните 6-ядрени процесори, освен това в две серии: Core i7-8750H и 8850H на процедура заменят i7-7700HQ и 7820HQ, и нямат опция за овърклок. А Core i9-8950HK заменя i7-7820HK и може да се клоква. При това, с изключение на прибавянето на две ядра, вдигнати са и тактовите честоти с 10-15% до 3,8-4,0 GHz.
При това състояние на нещата, би трябвало да има нарастване на продуктивността над 50%, само че в действителността тя се подвигна с 20-30%. Причината е напълно банална – Intel остави температурния коефициент на същите 45 W. Докато за 4-ядрения процесор този TDP е задоволителен, с цел да работи при оптимални честоти, за новите 6-ядрени процесори със същата архитектура, този TDP към този момент не е задоволителен и при по-сериозно натоварване на чипа, неговата периодичност автоматизирано пада чак до 2,5 GHz.
Но при всички случаи, 20-30% нарастване на продуктивността при същата разсейвана топлота e чудесно достижение и това се отрази доста позитивно при игрите. Докато преди за пълноценната работа с GTX 1080 бе нужен клокнат процесор Core i7 от 7-мо потомство, в този момент даже най-обикновения Core i7 от 8-мо потомство се оправя не по-зле.
А на серията Core i5, процесорният колос не обърна изключително внимание. Логично бе да се допусна, че компанията ще постъпи по същия метод, като при десктоп чиповете – ще има 6-ядрени процесори, само че без поддръжката на Hipper Threading. Но очевидно на Intel са му останали прекалено много 4-ядрени кристали и новите Core i5-8300H и i5-8400H на процедура са аналози на Core i7 от 7-мо потомство – 4 ядра и 8 потока, единствено че с много нараснали честоти: от 3,0 GHz до съвсем 4 GHz. Така че тези процесори са доста положителни компаньони за GTX 1060 и са на минимума за естествената работа с GTX 1070.
Интересно е, само че мобилните Core i3, за разлика от Core i5 още веднъж потеглиха по пътя на десктоп процесорите. Вместо 2 ядра и 4 потока, те имат пълноценни 4 ядра, само че без Hipper Threading. Единственият към този момент представител на тази серия – Core i3-8100H, работи с тактова периодичност едвам 3 GHz, както и неговия предходник, само че спомагателните ядра го вършат с 20-30% по-бърз и той може удобно да работи с видеокартите чак до GTX 1050 Ti.
Мобилните AMD Ryzen 3: непредвидените 2 ядра
През есента на 2017 година, с цел да не изостане от Intel с техните нови 4-ядрени процесори, AMD също показа серия чипове Ryzen с намалено захранващо напрежение. Те имат сходни с Intel честоти и брой ядра, само че значително по-мощна графика, основана на архитектурата Vega.
Именно тогава бяха показани двата старши процесора Ryzen 5 2500U и 7 2700U. Те съвсем не се разграничават по работните честоти и имат съвсем идентична процесорна продуктивност. Разликата главно е в графиката – Vega в Ryzen 5 има 8 CU (изчислителни клъстъра), а Ryzen 7 – 10 клъстъра и по този метод вторият чип е с 10% по-бърз.
През януари идната година AMD ще показа още два мобилни процесора Ryzen. Това са Ryzen 3 2200U и 3 2300U. Тяхната графика е по-слаба от старшите си събратя със своите 3 и 6 CU. Освен това архитектурата Vega е по-слаба от интегрираната графика на Intel. В процесорната част е по-интересно: до момента в който старшият Ryzen 3 има 4 ядра и обработва 4 влакна, младшият е едвам с 2 ядра и 4 влакна. Само че към този момент не знаем цените на тези процесори и не можем да кажем, до каква степен е преференциално тяхното закупуване. Но да си помислим: Athlon 200GE с сходна настройка на ядрата се продава едвам за $55, което го направи безспорен бестселър. Може би обстановката с Ryzen 3 2200U ще бъде сходна.
Intel Core i3-8121U: неуспялата проява на новия софтуерен развой
Разбирайки, че не може повече да отсрочва 10 нанометровия софтуерен развой и всички периоди са изпуснати, Intel реши да показа най-малко нещичко с този софтуерен развой. Това бе мобилният процесор Core i3. По принцип, това не е за удивление – компанията от години усъвършенства новата технология в началото в преносимите компютри, а след това и в десктоп конфигурациите, където CPU работи при по-високи честоти.
Но до момента в който преди тази „проба“ включваше цяла серия от пълноценни мобилни процесори, тук Intel се показа ненадейно едва. Единствен процесор с 2 ядра и 4 влакна и без графично ядро! Ако това бе десктоп процесор, бихме могли да разберем компанията – там постоянно се употребяват видеокарти и малко консуматори желаят да заплащат за интегрирана в процесора графика. Но при преносимите компютри интегрираната графика се цени, а този чип явно е за преносими компютри.
В резултат от това, на пазара се появиха две устройства с този процесор – преносимия компютър на Lenovo с видеокарта AMD Radeon RX 540 и миникомпютъра на Intel – Crimson Canyon NUC, в който процесорът си партнира със напълно същата графична карта. От една страна, Intel си извърши задачата и пусна на пазара първия 10 nm процесор. Но въпреки това е ясно, че този чип е напълно неправилен и е изработен единствено с цел да се покаже, че е допустимо.
Мобилните Intel Xeon: предстоящите 6 ядра
Преди две години Intel показа серията мобилни чипове Xeon и ги нарежда като процесори за мобилни работни станции с поддръжката на памети с промяна на грешките (ECC). Като се има поради, че от ден на ден хора избират да са мобилни и да употребяват може би по-голям, само че въпреки всичко преносим компютър, тези чипове се харесаха и се появиха в мобилните работни станции на MSI, Lenovo и HP.
Ето за какво, не е за удивление, че тази година Intel показа нови Xeon, основани на 8-мото потомство процесори на компанията, разполагащи с по 6 ядра. И двата Xeon E-2176M и E-2186M не поддържат овърклок, само че имат задоволително високи честоти – 4,1-4,3 GHz за всичките ядра, което ги извежда на равнището на мобилния Core i9. Като се има поради температурния коефициент от 45 W, те също смъкват продуктивността си при по-сериозно натоварване, само че при всички случи, разликата със старите Xeon доближава 20-30%, което е задоволително съществено.
Във втората част ще се спрем върху процесорите с мощна графика Iris Plus, AMD Ryzen H и новите CPU от сериите U и A с ниско захранващо напрежение.
Мобилните Coffee Lake: най-сетне 6-ядрени процесори в преносимите компютри
След като още през 2017 година Intel усили броя на ядрата в своите десктоп чипове, процесорнияt колос нямаше по какъв начин да остави мобилния пазар, където обстановката е напълно изострена. Още преди 3-4 години мобилните 4-ядрени процесори бяха задоволителни за основаване на уравновесени конфигурации с мобилните процесори на Nvidia. Но откакто Nvidia стартира да предлага идентични серии видеокарти Pascal, както за десктоп компютри, по този начин и за преносими компютри, стана ясно, че продуктивността на мобилните централни процесори доста изостава и не доближава за естествената работна на старшите модели на новите GPU.
Така да вземем за пример, баналният преход от i7-6700HQ към i7-7700HQ през 2017 година бе на процедура единствено увеличение на тактова периодичност с към 10% (от 3,1 до 3,4 GHz) – и с толкоз се подвигна fps при игрите с видеокартите от равнището на GTX 1070 и нагоре, което ясно сподели, че слабото място в тези конфигурации е централния процесор. Разбира се, в портфолиото на Intel имаше по-мощни мобилни 4-ядрени процесори с поддръжката на овърклок, само че те изискваха къде по-мощни охладители, което е невероятно да се направи в модерните тънки модерни преносими компютри.
И най-после, през месец март тази година, Intel показа мобилните 6-ядрени процесори, освен това в две серии: Core i7-8750H и 8850H на процедура заменят i7-7700HQ и 7820HQ, и нямат опция за овърклок. А Core i9-8950HK заменя i7-7820HK и може да се клоква. При това, с изключение на прибавянето на две ядра, вдигнати са и тактовите честоти с 10-15% до 3,8-4,0 GHz.
При това състояние на нещата, би трябвало да има нарастване на продуктивността над 50%, само че в действителността тя се подвигна с 20-30%. Причината е напълно банална – Intel остави температурния коефициент на същите 45 W. Докато за 4-ядрения процесор този TDP е задоволителен, с цел да работи при оптимални честоти, за новите 6-ядрени процесори със същата архитектура, този TDP към този момент не е задоволителен и при по-сериозно натоварване на чипа, неговата периодичност автоматизирано пада чак до 2,5 GHz.
Но при всички случаи, 20-30% нарастване на продуктивността при същата разсейвана топлота e чудесно достижение и това се отрази доста позитивно при игрите. Докато преди за пълноценната работа с GTX 1080 бе нужен клокнат процесор Core i7 от 7-мо потомство, в този момент даже най-обикновения Core i7 от 8-мо потомство се оправя не по-зле.
А на серията Core i5, процесорният колос не обърна изключително внимание. Логично бе да се допусна, че компанията ще постъпи по същия метод, като при десктоп чиповете – ще има 6-ядрени процесори, само че без поддръжката на Hipper Threading. Но очевидно на Intel са му останали прекалено много 4-ядрени кристали и новите Core i5-8300H и i5-8400H на процедура са аналози на Core i7 от 7-мо потомство – 4 ядра и 8 потока, единствено че с много нараснали честоти: от 3,0 GHz до съвсем 4 GHz. Така че тези процесори са доста положителни компаньони за GTX 1060 и са на минимума за естествената работа с GTX 1070.
Интересно е, само че мобилните Core i3, за разлика от Core i5 още веднъж потеглиха по пътя на десктоп процесорите. Вместо 2 ядра и 4 потока, те имат пълноценни 4 ядра, само че без Hipper Threading. Единственият към този момент представител на тази серия – Core i3-8100H, работи с тактова периодичност едвам 3 GHz, както и неговия предходник, само че спомагателните ядра го вършат с 20-30% по-бърз и той може удобно да работи с видеокартите чак до GTX 1050 Ti.
Мобилните AMD Ryzen 3: непредвидените 2 ядра
През есента на 2017 година, с цел да не изостане от Intel с техните нови 4-ядрени процесори, AMD също показа серия чипове Ryzen с намалено захранващо напрежение. Те имат сходни с Intel честоти и брой ядра, само че значително по-мощна графика, основана на архитектурата Vega.
Именно тогава бяха показани двата старши процесора Ryzen 5 2500U и 7 2700U. Те съвсем не се разграничават по работните честоти и имат съвсем идентична процесорна продуктивност. Разликата главно е в графиката – Vega в Ryzen 5 има 8 CU (изчислителни клъстъра), а Ryzen 7 – 10 клъстъра и по този метод вторият чип е с 10% по-бърз.
През януари идната година AMD ще показа още два мобилни процесора Ryzen. Това са Ryzen 3 2200U и 3 2300U. Тяхната графика е по-слаба от старшите си събратя със своите 3 и 6 CU. Освен това архитектурата Vega е по-слаба от интегрираната графика на Intel. В процесорната част е по-интересно: до момента в който старшият Ryzen 3 има 4 ядра и обработва 4 влакна, младшият е едвам с 2 ядра и 4 влакна. Само че към този момент не знаем цените на тези процесори и не можем да кажем, до каква степен е преференциално тяхното закупуване. Но да си помислим: Athlon 200GE с сходна настройка на ядрата се продава едвам за $55, което го направи безспорен бестселър. Може би обстановката с Ryzen 3 2200U ще бъде сходна.
Intel Core i3-8121U: неуспялата проява на новия софтуерен развой
Разбирайки, че не може повече да отсрочва 10 нанометровия софтуерен развой и всички периоди са изпуснати, Intel реши да показа най-малко нещичко с този софтуерен развой. Това бе мобилният процесор Core i3. По принцип, това не е за удивление – компанията от години усъвършенства новата технология в началото в преносимите компютри, а след това и в десктоп конфигурациите, където CPU работи при по-високи честоти.
Но до момента в който преди тази „проба“ включваше цяла серия от пълноценни мобилни процесори, тук Intel се показа ненадейно едва. Единствен процесор с 2 ядра и 4 влакна и без графично ядро! Ако това бе десктоп процесор, бихме могли да разберем компанията – там постоянно се употребяват видеокарти и малко консуматори желаят да заплащат за интегрирана в процесора графика. Но при преносимите компютри интегрираната графика се цени, а този чип явно е за преносими компютри.
В резултат от това, на пазара се появиха две устройства с този процесор – преносимия компютър на Lenovo с видеокарта AMD Radeon RX 540 и миникомпютъра на Intel – Crimson Canyon NUC, в който процесорът си партнира със напълно същата графична карта. От една страна, Intel си извърши задачата и пусна на пазара първия 10 nm процесор. Но въпреки това е ясно, че този чип е напълно неправилен и е изработен единствено с цел да се покаже, че е допустимо.
Мобилните Intel Xeon: предстоящите 6 ядра
Преди две години Intel показа серията мобилни чипове Xeon и ги нарежда като процесори за мобилни работни станции с поддръжката на памети с промяна на грешките (ECC). Като се има поради, че от ден на ден хора избират да са мобилни и да употребяват може би по-голям, само че въпреки всичко преносим компютър, тези чипове се харесаха и се появиха в мобилните работни станции на MSI, Lenovo и HP.
Ето за какво, не е за удивление, че тази година Intel показа нови Xeon, основани на 8-мото потомство процесори на компанията, разполагащи с по 6 ядра. И двата Xeon E-2176M и E-2186M не поддържат овърклок, само че имат задоволително високи честоти – 4,1-4,3 GHz за всичките ядра, което ги извежда на равнището на мобилния Core i9. Като се има поради температурния коефициент от 45 W, те също смъкват продуктивността си при по-сериозно натоварване, само че при всички случи, разликата със старите Xeon доближава 20-30%, което е задоволително съществено.
Във втората част ще се спрем върху процесорите с мощна графика Iris Plus, AMD Ryzen H и новите CPU от сериите U и A с ниско захранващо напрежение.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ