2,2% е бюджетният дефицит за 2023 г, оценен по методологията на ЕС
На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ за 2023 г. да бъде недостиг в размер на към 2,2% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, оценен по методологията на Европейската система от национални и районни сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за 2023 година в претекстовете към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП), оповестиха от пресцентъра на министерството на финансите.
Постигнатият по-добър недостиг по държавния бюджет за 2023 година даде опция държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева по сметка на Министерството на районното развиване и благоустройството, при съблюдаване на одобреното от Народното събрание салдо за 2023 година, за разплащане планове на общините. Това дава убеденост и предвидимост, че страната застава зад поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година, като вложенията в инфраструктура и възстановяване на средата за бизнес и живот на локално равнище се чака да допринесат за ускорение на икономическия напредък в средносрочен проект. След обезпечаването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната стратегия за общински планове, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Основни параметри по консолидираната фискална стратегия към края на 2023 година
На база на данните от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 година са в размер на 67 057,9 млн. лева и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лева по отношение на регистрираните за 2022 година, за което главен принос имат данъчните доходи. Следва да се означи, че приходите по КФП са по-ниски от плануваните с плановете към ЗДБРБ за 2023 година, главно заради забавянето на вторият транш за България по Плана за възобновяване и резистентност, който се чака да постъпи през 2024 година В частта на данъчните доходи превишение на годишните планове се регистрира при множеството налози и осигурителни вноски, като се изключи приходите от Данък добавена стойност от импорт, мита и корпоративни налози. Приходите от Данък добавена стойност от импорт и мита бяха отрицателно наранени от настоящата обстановка на цените на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и намалелите количества на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този налог беше обезщетено.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лева (11,8%) по отношение на регистрираните за миналата година, като образуват 78,0% от общите приходи по КФП. Приходите в частта на директните налози възлизат на 11 206,2 млн. лева, като нарастват с 12,9% по отношение на 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лева и нарастват с 5,6% по отношение на миналата година. Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лева (в т. ч. 949,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), като нарастват със 73,1% по отношение на 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лева и по отношение на миналата година нарастват с 13,8%.
Неданъчните доходи са в размер на 10 903,6 млн. лева, което съставлява 97,8% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лева, като се регистрира спад с 2 175,3 млн. лева по отношение на 2022 година При съпоставката с миналата година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има поради постъпилия през месец декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност, в размер на 2 677,4 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72 677,3 млн. лв., което е 98,1% от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на 2022 година с 6 565,0 млн. лева (9,9%). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.
Нелихвените разноски са в размер на 69 996,7 млн. лева, което съставлява 98,8% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 60 729,8 млн. лв. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 64,2 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 830,8 млн. лв. (100,8% по отношение на плануваните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Салдото по КФП към края на декември 2023 година е недостиг в размер на 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт и се образува от недостиг в размер на 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по националния бюджет и недостиг в размер на 0,1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по европейските средства. Салдото по КФП подхожда на условието на фискалното предписание по смисъла на член 27, алинея 4 от Закона за обществените финанси. Предварителните данни сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на индикативното салдо по КФП в предстоящото осъществяване за 2023 година към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 година в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Размерът на фискалния запас към 31.12.2023 година е 13,4 милиарда лева, в това число 10,9 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,5 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 декември 2023 г. са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория. Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
Последвайте канала на
Постигнатият по-добър недостиг по държавния бюджет за 2023 година даде опция държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева по сметка на Министерството на районното развиване и благоустройството, при съблюдаване на одобреното от Народното събрание салдо за 2023 година, за разплащане планове на общините. Това дава убеденост и предвидимост, че страната застава зад поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година, като вложенията в инфраструктура и възстановяване на средата за бизнес и живот на локално равнище се чака да допринесат за ускорение на икономическия напредък в средносрочен проект. След обезпечаването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната стратегия за общински планове, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Основни параметри по консолидираната фискална стратегия към края на 2023 година
На база на данните от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 година са в размер на 67 057,9 млн. лева и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лева по отношение на регистрираните за 2022 година, за което главен принос имат данъчните доходи. Следва да се означи, че приходите по КФП са по-ниски от плануваните с плановете към ЗДБРБ за 2023 година, главно заради забавянето на вторият транш за България по Плана за възобновяване и резистентност, който се чака да постъпи през 2024 година В частта на данъчните доходи превишение на годишните планове се регистрира при множеството налози и осигурителни вноски, като се изключи приходите от Данък добавена стойност от импорт, мита и корпоративни налози. Приходите от Данък добавена стойност от импорт и мита бяха отрицателно наранени от настоящата обстановка на цените на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и намалелите количества на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този налог беше обезщетено.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лева (11,8%) по отношение на регистрираните за миналата година, като образуват 78,0% от общите приходи по КФП. Приходите в частта на директните налози възлизат на 11 206,2 млн. лева, като нарастват с 12,9% по отношение на 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лева и нарастват с 5,6% по отношение на миналата година. Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лева (в т. ч. 949,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), като нарастват със 73,1% по отношение на 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лева и по отношение на миналата година нарастват с 13,8%.
Неданъчните доходи са в размер на 10 903,6 млн. лева, което съставлява 97,8% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лева, като се регистрира спад с 2 175,3 млн. лева по отношение на 2022 година При съпоставката с миналата година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има поради постъпилия през месец декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност, в размер на 2 677,4 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72 677,3 млн. лв., което е 98,1% от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на 2022 година с 6 565,0 млн. лева (9,9%). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.
Нелихвените разноски са в размер на 69 996,7 млн. лева, което съставлява 98,8% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 60 729,8 млн. лв. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 64,2 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 830,8 млн. лв. (100,8% по отношение на плануваните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Салдото по КФП към края на декември 2023 година е недостиг в размер на 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт и се образува от недостиг в размер на 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по националния бюджет и недостиг в размер на 0,1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по европейските средства. Салдото по КФП подхожда на условието на фискалното предписание по смисъла на член 27, алинея 4 от Закона за обществените финанси. Предварителните данни сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на индикативното салдо по КФП в предстоящото осъществяване за 2023 година към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 година в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Размерът на фискалния запас към 31.12.2023 година е 13,4 милиарда лева, в това число 10,9 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,5 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 декември 2023 г. са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория. Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ